Трябваше ми доста време, за да намеря четиво достойно да замени знаметитата реч на Арундхати Рой в тази рубрика. Месеци! Ето го тук, както обикновено "на порции" (не за друго, а защото превода върви много бавно!). На твоето внимание речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

  За ценностите и печалбата

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Вацлав Хавел, януари 2003 в  Outlook, Индия

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално – едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето от които товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

цялото ...>>