Кой съм аз

Ако си очаквал да видиш тук моята автобиография (или СиВи, както е модерно да се казва) съжалявам, но ще те разочаровам. Ето вместо това един кратък коментар, който, надявам се, ще  провокира размисъл.

По времето на сгромолясването на “желязната завеса” бях на 19 години. Бях един от първите българи, които можеха да учат и работят в чужбина свободно, без да са от контингента на перспективните партийни кадри и без да рискуват черно петно в досието си. Всичко останало няма значение и не би трябвало да добавя достоверност на думите ми. Искам да кажа, че те или са убедителни или не са. 

Една биография или титла до името не означават нищо и не би трябвало да влияят на уважаващ себе си читател, особено когато става въпрос за етика или обществени въпроси. Не виждам защо, например, думите на професор по икономика трябва да се взимат за чиста монета, докато думите на Бай Иван от някой варненски квартал не. Може би защото професора държи да се изкаже, завладявайки публиката с гениалната си мисъл, докато Бай Иван държи да каже единствено какво го тревожи, пък кой го чул, ... чул? Или може би защото професорът е много голям специалист в материята? Недостоверно. Който има какво да каже и държи да бъде разбран, намира подходящ за аудиторията си език. И обратното, който е воден от болна амбиция и, обикновено, е пропит с комплекси, говори сложнотии за да накара хората да се чувстват глупави. Неговата цел е далеч от това да бъде разбран.

Не бива да се вслушваме в личности само заради биографиите и званията им. Това е присъщо на хора с чувство за малоценност и е досущ като твърдото отрицание на една идея само защото я е лансирал еди кой си. Такова поведение говори за липса на критично отношение и смислена позиция. 

Какво ме кара да списвам този сайт

Истината е че допреди време сам не успявах да формулирам причините. Едно от обясненията ми беше, че държа да бъда активен участник в това невероятно Интернет пространство и да правя обществено достояние мислите си. Сигурно защото бяха много оригинални и мъдри?!? ;) С една дума ... суета. 

И така, мислех си че е въпрос на суета, докато не попаднах на една фантастична статия на известен английски журналист по темата за Internet blog. Оказва се че такива като мен са повече от 1 милион и 400 хиляди! И че стотици подобни сайтове са посещавани  от читатели от цял свят вече ежедневно. И че силата им е в ... интимността - елемент който традиционните медии вече не предлагат. Аргументите са най-често новини и коментари, но не липсват и такива по някоя специфична тема. Съдържат препратки към други уеб страници и предлагат смесица от информация, пречупена през призмата на който го поддържа, с добавка някой читателски текст. С две думи това са неконвенционални вестници. 

Но кой създава тези “вестници”? Това сме аматьори, обикновени ползватели на мрежата, които изпълняват ролята на редактори. Защо го правим? Това ни помага да ... разберем живота и света.

Това е. С този сайт се опитвам да разбера живота и света. Доколкото съм успял да разбера второто, бих казал че не ми допада особено много. За живота мисля, че е интересен и предизвикателен и, в повечето случаи, труден. Но много по-добре труден и интересен, отколкото труден и безинтересен. 

На мен ми безкрайно интересно да общувам с теб, читателю, и желая да те провокирам, та ако може заедно да измислим и съградим един по-добър свят, започвайки от ... България.