|
ВМЕСТО ПРОГРАМА Ноември 2003
Почти
без да искам
у мен се
ражда
желание да
ти
разказвам. Желая
да ти
разказвам
за това
колко
щастието (не)
зависи от "благоденствието",
с превода на
една статия
от Finantial Times (!) и да ти
преразкажа,
покрай
кметските
избори, едно
интервю с
бивш кмет на
Богота (Колумбия)
от което е
видно, че
проблемите
с градския
трафик
далеч няма
да се
разрешат с
по-широки
улици и нови
паркинги. Много
ми се иска
също да
напиша една
рецензия на
книгата “Ти
можеш да
промениш
света” на
Ервин Ласло
и да преведа
увода й от
Михаил
Горбачов.
Желая да
напиша една
пространна
реплика към
всички “бунтари”,
крещящи по
Интернет, за
безпредметността
и за вредата
от
революционните
им подкани. Това
да бъде и
критика към
разрушителната
им наивност
че нещо
може да се
оправи от
днес за утре.
В дневния ми
ред е, значи,
темата за
нетърпението
с
разсъждения
върху
инициативата
“Български
Великден”,
като повод
за надежди,
очаквания и
безумни
претенции -
израз на
забележителна
неадекватност
и липса на
реализъм. Ще
ми се да си “говорим”
за
безпочвените
клишетата
за ляво и
дясно
политическо
пространство,
задръстващи
обществената
дискусия
винаги
около
избори,
любими на
политици и
коментатори
заради
удобното
опростяване
на
политическите
пристрастия.
Това да е
разговор
който
засяга и
темата за
анархизма,
който
припознава
в
държавното
устройство
единствено
инструмент
за държане в
подчинение.
Да се отвори
приказка за
демократичните
институции,
за
четвъртата
власт, за
журналистическата
етика и за
журналистите
лакеи. На
сърце ми е
разсъждението
за
преднамереното
подтискане
и
унищожаването
на
критичното
мислене,
започващо
от най-ранна
възраст с
тази учебна
система и с
постоянното
(реално)
намаляване
на
разходите
за основно и
средно
образование.
Иска ми се да
предложа и
развия
хипотезата
за
създаване
на
Образователна
Институция “разкачена”
от
политическата
система. И за
задължението
на цялото
общество да
отглежда
мислещи (със
собствената
си глава!)
същества, а
не просто
служители,
работници,
селяни и
интелектуалци.
Следователно
да говоря за
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО,
в което сме
съучастници
всички(!),
толериране
и
поощряване
на
неграмотност. Имам
да споделям,
също, колко е
важно да се
мисли
глобално, за
да знаем
къде се
намираме и
накъде
вървим, но да
се
консумира
локално, за
да запазим
малките
местни
икономически
субекти,
далечни на
вездесъщата
ефективност,
но
единствени
в състояние
да
произвеждат
блага без да
създават
социално
напрежение. Иска
ми се да
отправя, най-накрая,
едно
послание-молба,
поне към
хората
които като
мен си
задават
някой друг
въпрос
вповече за
живота, за
света, за
свободата и
за
собствената
роля в
цялата тази
лудница:
Старайте се,
моля ви се, да
създавате
мислещо
поколение.
Не послушно!
МИСЛЕЩО
поколение!
Създавайте,
колкото е по
силите ви,
стимули на
децата си,
така че те
сами да
търсят и
намират
Истината.
Така или
иначе ние не
сме я
намерили, за
да им я
сервираме
готова за
консумация.
Подсказвайте
им, че най-важното
е
достойното
ведро
съществуване
и че за него
задължително
се “воюва”.
Обяснявайте
им колко е
важна
професията
на съдията,
журналиста
и учителя, в
противовес
на
бизнесмена-политик,
за да имат
едно на ум
накъде да
хванат като
пораснат.
Едно време
всички
желаехме да
станем ...
космонавти.
Защо ли?!! ...?!?
|
За
България,
Италия,
вярата и
благоденс-
|
начална
страница