Ползотворен разговор с русенци 

Инициатива родена от едно читателско писмо

вторник, 08 Юни 2004г.

На срещата на 30-ти Май присъстваха повече от 130 (!) човека, може би половината, от които, младежи в категорията "потенциални емигранти". Дискусията продължи повече от 2 часа, като можеше да продължи и много повече. Протече, като разговор между нас (аз, други 5-6 "чужденци" и един истински чужденец) и русенци (и често между русенци без наша намеса). Уважиха събитието кметицата на Русе и заместника й.

Големият хубав резултат бе обмяната на мнения, които съдържаха ценна информация за "гледащите навън", но и за мен самия. Това беше един опит да се стимулира дискусия и критично гражданско поведение. Дали съм успял ще се разбере само в бъдеще. Конкретните резултати от тази акция само предстоят.

Това съвсем не беше конференция. Хората участваха в разговора, чувствайки темите много близки. Беше видно по светналите им погледи и по енергичните им реакции. Получи се! Получи се и се надявам това да е само началото. 

БЛАГОДАРЯ ТИ РУСЕ!

Тази инициатива започна от ...

Едно писмо

Здравей Павел, 

Позволявам си да ти пиша на личния е-мейл, както и да ти говоря на "ти", защото след материала, който прочетох на digilander.it  те почувствах много близък духом. Споделям мислите ти и изводите, до  които си достигнал.  

Рядко в ежедневието си, тук в България мога да чуя толкова задълбочени разсъждения. Намирам ги за много точни и мисля че трябва да стигнат до повече хора, макар за повечето ни съграждани четенето да не е любимо занимание. 

Темата за емиграцията ме вълнува професионално. Работя като консултант в център по миграция в България. С две думи: една от целите на Центъра е да намали емиграционните нагласи на младите граждани, да ги разубеждава със всички позволени средства да не напускат страната, или поне ако го правят това да бъде легално, по правилата. Решението им да емигират и начина по които ще го направят да са резултат на обмислен информиран избор, а не на случайно хрумване. 

Центърът е филал на международна организация , която е хуманитарна междуправителствена организация, бореща се с нелегалня трафик на хора и особено на жени и деца, както и оказваща съдействие на жертви на трафик. Това е най-накратко. 

Всичко, което си описал е много тъжно, но много вярно, обаче, аз искам да те попитам, дали виждаш механизъм, начин, път по които да променим нещата, защото констатациите не са достатъчни нещо да се случи. Трябват идеи как то да се случи - конкретни стъпки и действия, защото анализа на ситуацията и тенденците нямат смисъл, ако не бъдат последвани от конкретни действия, това е мое мнение и в никакъв случай не го възприемай като критика, а като предложение да мислим заедно по въпроса - какво реално може да бъде направеено за да променим настояшата ситуация. 

Май малко прекалаих с писанията, спирам до тук извинявай за безпокойството.

Р.

Отговорът

Здравей Р., :)

Току що препрочетох писмото ти, което ми беше пратила преди време. Мисля, че тогава го коментирах кратичко. Не че сега ще разгръщам мисълта си до безкрайност, но настроението ми е подходящо за някои важни уточнения и споделянето на някоя друга идея.

Ти казваше, че моя анализ на ситуацията в родината е точен, но че сега са нужни повече действия, отколкото анализи. Не мога да не се съглася. Желая да поясня, обаче, че когато пишех нещата, които ти коментираш, нямах ни най-малко намерение да анализирам каквото и да било. Това беше единствено опит да се отърся от собствените си бушуващи мисли, подреждайки ги в някаква форма. Днес си давам сметка с радост, че направих добре.

Пишеш ми, че за повечето от съгражданите ни, четенето не е любимо занимание. Това не е особено страшно. Страшно е ако не са любознателни или ако си помислят, че знаят всичко. Между другото, четох наскоро, че българските деца са сред най-лесно асимилиращите текстова информация. А моите лични впечатления са, че средно в България се чете много повече отколкото в Италия (без да знам колко Италия е представителна за Европа). Но както и да е, ставаше въпрос за неспособността да чуваш чуждото мнение и за нехайството за това което те обкръжава. Ето това са нещата, които ме плашат страшно. И считам, че толерирането на невежество е едно от най-страшните престъпления. Затова мисля че това е феномена, който по-будните хора, като теб и мен (без излишна скромност) ;), трябва да вземат на прицел. Трябва да се обяви ВОЙНА НА НЕВЕЖЕСТВОТО!

Ако съдя по последните данни за емиграционните нагласи в България, добре си вършиш работата ;) Шегата на страна, много нашенци желаят да емигрират, но си нямат понятие какво означава това. Други земляци опитаха и установиха, че не е за тях тази работа. Трети, като мен, гледаме с десет очи да реализираме собствената си печеливша комбинация, за да се върнем. Има и такива които не щат и да чуят да се връщат. Това са хора заблудени или направо повредени, помислили си, че са постигнали нещо върховно. Това са пак вид невежи защото отричат нещо очебийно - това,  че всяка една държава по света, всяко местенце, си има и положителни и отрицателни характеристики. Да се отречеш от България означава само едно - че си “късоглед” и ограничен. На тези хора аз казвам "Трошете си главата!". Но защо ти пиша всичко това? За да ти кажа, че хората са разни и подходът (една разяснителна кампания, например) трябва да е различен за всяка хомогенна група потенциални емигранти. И че трябва да сме наясно, че не е възможно да обясниш всичко на всички с еднакъв успех. А ако бъркаме и ние? Толкова за потенциалните емигранти.

Наистина мисля, че има една категория хора които са ... неспасяеми, но има една друга категория, при която сме длъжни да направим опит за спасяване. Това са децата и подрастващите. Но това няма да стане без въвличането на родителите им. Следователно трябва да се въздейства на родителите. Как? Организирай среща на родители на 10-16 годишни с емигранти, аз съм на линия ще доведа и други. Да си поговорим, да поспорим, да си задаваме въпроси, да питам и аз за нещата които не ми дават мира, пък белким се размърдат мозъците и хората започнат да размишляват, за да си направят изводите (внимание!) САМИ. 

От мен няма да чуят "направи това!", "недей да правиш онова!". От мен ще чуят въпрос "защо, бе джанъм, мислиш че да си работник в голяма фабрика на запад е по-добре, за теб и децата ти, отколкото да гледаш 50-ина декара земя и с това да се изхранваш?"; "защо си мислиш, че финансовите пирамиди са ги измислили шепа разведчици и че ги има само в България и в Русия?"; "готов ли си да пътуваш 60-70км на ден само за да работиш?"; "каква част от доходите си мислиш, че ще спестяваш на гурбет?" а "къде ще си ги вложиш? Може би на фондовата борса?"; "каква част от времето си прекарваш сега с децата си?" и ще им разкажа какво виждам аз там оттатък. И ще им обясня защо на 33 години още се щурам между кариера и чувства, между желания и задължения, и как стигам до някои изводи, от които никак, ама никак(!), не ми става по-леко.

Друга важна и дълга тема е за гражданското общество, за личната гражданска позиция в защита на демокрацията. Но за днес стига ;) Хайде, пиши ми какво мислиш за всичко по-горе.

                                                                                                   Сърдечни поздрави                      

                                                                                                                             Павел                  

Милано, март 2004г.