За ценностите и печалбата

Вацлав Хавел

Все по-сложни технологии позволяват на хората да си говорят или пишат каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално – едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

Високите технологии позволяват на хората да си говорят или да си пишат каквото пожелаят по което време желаят. Но въпросът е: помага ли им това да се опознават по-добре? Помага ли им да се разбират по-добре или да се харесват повече? Аз не мисля. Хората само губят интимността си. Разбира се, когато си в Аляска, можеш да чуеш приятел, който ти говори от някой пазар в Индия, но човешкото измерение на този контакт, което в крайна сметка е единственото ценно нещо на комуникацията, намалява постепенно или изчезва. Тонът на гласа, усмивката, погледът, жестът – важни елементи на всеки човешки контакт, са заместени от някакъв вид телеграфичен, опростен обезличен нов универсален език.

Преди по-малко от година, след 13 дълги и наистина революционни години, приключи мандатът ми на държавен глава. Една от многото последици от него беше, че трябваше да се науча да работя на различни и, излишно е да казвам, много по-модерни компютри отколкото онези, които бях ползвал дълги години. Наложи се да се уча да боравя с най-модерни мобилни телефони и автомобили много различни от онзи, който познавах по времето когато бях без шофьор. Тези хитринки са толкова технологически напреднали, че могат да вършат всичко и навсякъде. Но за да може да се справи с тях човек неспециалист, като един Мъгъл* (от книгите за Хари Поттер), трябва да изчете томове с упътвания с големината на Enciclopedia Britannica.

Това ме кара да мисля, че въпреки, че тези апарати са създадени с намерението да спестяват труд и усилия, в действителност те монополизират времето ни и ни откъсват от далеч по-сериозни теми от четенето на упътвания, като например един размисъл над смисъла на живота, над чудото на сътворението или пък четенето речите на Ганди. Естествено, не можем да упрекнем нито апаратите, нито техните създатели защото това е просто последствие от неспособността на модерния човек да живее в мир със себе си.

Но съществуват и по-важни теми от тези, за които говорих до тук. Всички знаем как нашата цивилизация разрушава климата и как извежда цялата планета извън курса й, следван стотици хиляди години. Знаем как безмилостно се разхищават природните й ресурси и как, като при свободно падане се увеличава, дори без да искаме, пропастта между двете й полукълба. Знаем как безразсъдно се налага уеднаквяване на живота на народи и култури, предлагайки им все същия примамлив и в същото време разрушителен начин на живот.

Светът става невероятно свързан, въпреки че се прави по странен и, бих казал дори, прекалено амбициозен начин. В днешно време хората често се определят като предприемачи и никой не е се интересува истински за какъв тип предприемачество става въпрос. Времената когато имаше гостилничар, земевладелец, фабрикант изглежда все по-често се свързват с миналото. “Владеенето” и специфичния човешки труд са на доизживяване, докато най-големите собственици вече са престанали да произвеждат същински продукти. Вместо това управляват имущество, състоящо се от милиарди долари, циркулиращи около света в електронна форма. Изглежда, че световната икономика печели от това, поне така говорят индикаторите на измеримите фактори. В по-дългосрочна перспектива, обаче,  растящата пропаст между поколението на печалбата и поколението на ценностите не може да бъде благотворна.

Ще повторя отново: аз не съм противник на човешката изобретателност, на телефоните, на камионите, на атомната електроенергия или на компютрите. Аз съм впечатлен от всички тях (и, всъщност, колкото по-малко ги разбирам, толкова повече се впечатлявам от тях). Това за което говоря е фактът, че глобалната цивилизация изглежда не може да управлява отговорно собствените си постижения. Хилядите хубави книги, изписани по темата, не променят нищо. Знаем за опасностите, които ни очакват, и независимо от това продължаваме да полагаме възможно най-малко усилие, за да посрещнем или избегнем заплахата.

Разбира се, вече сте разбрали защо ви говоря всичко това. Мислех си какво би казал Махатма Ганди, сблъсквайки се с днешната, така наречена, глобализация. Осмелявам се да мисля, че знам, или най-малкото мога да си представя, какво би казал: би ни предупредил, както на времето предупреди Индия за Манчестърските текстилните фабрики или за железниците. Той, без съмнение, би обявил  тревога с развълнуван глас. Нещо което е по-малко очевидно, но което заслужава да бъде отбелязано днес, е посланието което Ганди отправяше често към своите съграждани - напомнянето му за тяхната лична отговорност за всичко онова, което им се случва. За Ганди колониалната зависимост и чуждата експлоатация на Индия далеч не бяха дошли като неизбежна катастрофа, като нещо което е паднало от небето като огромен метеорит. Той разпознаваше в тях, нещо което всички, включително самите индийци, бяха позволили да се случи; като процес в който участваха и в чието развитие и продължение имаха дял всички.

..... ....

Мисля че днес нещата седят по абсолютно същия начин. Убеден съм че е абсурдно да се борим срещу една компания, обвинявайки я че залива света с отвратителна храна – мазни, разчекващи устата и постоянно разпадащи се сандвичи, които продължаваме да консумираме без изобщо да се замисляме. Съгласен съм, че тази храна е по-евтина, но въпросът е колко висока цена ще трябва да плащаме след време за тези икономии.

Големи транснационални корпорации са обвинявани често за всичките злини на света и особено много за сегашното положение на човешката цивилизацията. Дали обаче обвиненията ни не са просто опит за прехвърляне на вината и за бягство от собствена отговорност? И в крайна сметка, не сме ли всички ние отговорни за тъмната им дейност, защото с ежедневното си поведение правим възможна тази дейност? Убеден съм, че единственото действие в състояние да й се противопостави успешно е пасивната съпротива по модела на Ганди. Разбира се тази съпротива е всичко друго освен лесна.

Наистина, как може да обвиняваме автомобилните производители, че заливат света с все повече и повече коли с унищожителни последствия, най-явните от които са задръстванията в големите градове? Как можем да се ядосваме на петролни компании, които са построили бензиностанции зад всяко дърво, докато сами не можем да си представим свят, в който да се движим с превозно средство различно от собствения си модерен автомобил. Дори когато сме сами с часове, както и болшинството от пътуващите наоколо.

С други думи, и с това се връщам към днешната основна тема, повечето от проблемите на модерната цивилизация се коренят дълбоко в човешкия дух.

СЛЕДВА