ГОЛЯМОТО ТЪРСЕНЕ

Неделя, 07 Декември 2003

Вглавата ми отново бушуват мисли. Днес, някак си, по-подредени от всякога. Изглежда неделното спокойствие и класическата музика – Бернард Хайтинг - създават атмосвера предразполагаща към размисъл.

Купувам книги. Само книги! По една-две на седмица. Започвам ги веднага всичките, малко по-късно всяка от тях си намира място като "фаворит" или "последовател". Прòчита на двете категории върви паралелно, но с различна скорост. 

Обяснението на този мой литературен апетит е неистовото търсене на отговор на два основни въпроса: да кажем, че съм достигнал до някои важни истини, които ми подсказват накъде върви света (само при мисълта ми се повдига с отвращение!), какво правя АЗ за да не бъда повече жертва и съучастник в това престъпление? Приемайки, че съм разбрал механизмите на властта и на демокрацията, на политиката на великите сили и на глобализацията и съм открил съществената разлика между благоденствие и ведро съществуване, какво мога да направя АЗ че да живея достойно според собствените си критерии и ценности? До момента съм се убедил в едно: спасение “по единично” в тази лудница няма. За човек чувствителен и честен спасението по единично не е решение.

Спасението по единично, като гражданска позиция, не бива да се бърка със здравословния егоизъм, който е свързан повече с душевното и телесно здраве, задължителни условия за доброто самочувствие. Най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и близките си, е да се постарае бъде здрав и уравновесен. Считам безкрайния алтруизъм за ненужен, дори вреден. И храня силно недоверие към призиви и примери за саможертва ала Павлик Морозов. Колкото по-скоро всички проумеем истината, че преследването на личния интерес, когато е продиктувано от номална човешка потребност, е най-нормалното нещо на света, толкова по-скоро ще се отървем от илюзии, неоснователни надежди и безумни очаквания от наши и чужди "герои" (виж негово “величество”).

Та ... в търсенето на собствената си отговорност попадам на аргументи в подкрепа на, иначе,  нерационалното си усещане, че България и българите сме различни и че сме в завидна позиция спрямо останалия свят (доколкото го познавам, естествено). Не бързай да ми се смееш, обявявайки ме за голям наивник. Чувал ли си понятието екологичен отпечатък? А за жизнен цикъл (или крива) на демокрацията? Ето, мисля че едно класиране по тези нетрадиционни критерии, заедно с окончателното развенчаване на мита за връзката на имането с щастието, добавят съществен рационален елемент към странния ми оптимизъм.

още мои

За България, Италия, вярата и благоденс-
твието

Емигрантско Верую I

Емигрантско Верую II

Благодарност 

Колко сме зле

Интервю

 

 

 

 


начална страница

pavel_lazarov@yahoo.it