ГОЛЯМОТО ТЪРСЕНЕ Неделя, 07 Декември 2003 Вглавата ми отново бушуват мисли. Днес, някак си, по-подредени от всякога. Изглежда неделното спокойствие и класическата музика – Бернард Хайтинг - създават атмосвера предразполагаща към размисъл. Купувам книги. Само книги! По една-две на седмица. Започвам ги веднага всичките, малко по-късно всяка от тях си намира място като "фаворит" или "последовател". Прòчита на двете категории върви паралелно, но с различна скорост. Обяснението на
този мой
литературен
апетит е
неистовото търсене на
отговор на
два основни въпроса: да
кажем, че съм
достигнал до
някои важни
истини, които ми
подсказват
накъде върви
света (само
при мисълта ми се
повдига с отвращение!), какво
правя АЗ за да
не бъда
повече
жертва и
съучастник в
това
престъпление?
Приемайки, че
съм разбрал
механизмите
на властта и
на демокрацията,
на
политиката
на великите
сили и на
глобализацията
и съм открил
съществената
разлика
между
благоденствие
и ведро
съществуване,
какво мога да
направя АЗ че да живея
достойно според
собствените
си критерии и
ценности? До
момента съм
се убедил в
едно:
спасение “по
единично” в
тази лудница няма. За човек
чувствителен
и честен
спасението
по единично
не е решение.
Спасението
по единично,
като
гражданска
позиция, не бива да се
бърка със
здравословния
егоизъм,
който е
свързан
повече с
душевното и
телесно
здраве, задължителни
условия за
доброто
самочувствие.
Най-доброто
нещо, което
човек може да
направи за
себе си и
близките си, е
да се
постарае
бъде здрав и
уравновесен.
Считам
безкрайния
алтруизъм за
ненужен, дори
вреден. И
храня силно недоверие
към призиви и
примери за
саможертва
ала Павлик
Морозов.
Колкото по-скоро
всички
проумеем
истината, че преследването
на личния
интерес,
когато е
продиктувано
от номална
човешка потребност,
е най-нормалното
нещо на света,
толкова по-скоро
ще се отървем
от илюзии,
неоснователни
надежди и
безумни
очаквания от
наши и чужди "герои" (виж
негово “величество”). Та
... в
търсенето на
собствената
си
отговорност
попадам на
аргументи в
подкрепа на,
иначе, нерационалното
си усещане, че
България и
българите
сме различни
и че сме в
завидна
позиция
спрямо
останалия
свят (доколкото
го познавам,
естествено).
Не бързай да
ми се смееш,
обявявайки
ме за голям
наивник.
Чувал ли си
понятието
екологичен
отпечатък? А
за жизнен
цикъл (или
крива) на
демокрацията?
Ето, мисля че
едно класиране
по тези
нетрадиционни
критерии,
заедно с
окончателното
развенчаване
на мита за
връзката на
имането с
щастието,
добавят
съществен рационален
елемент към
странния ми
оптимизъм. |
За
България,
Италия,
вярата и
благоденс-
|