Здравейте Българи

Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

мила родино

ДНЕВНИК

Сряда, 07 Май 2004г.

Научих за присъдата за българските медици в колата. Щях да припадна. Не от изненада, а от погнуса от вечните и този път крайно непочтени игри на нечистоплътни вездесъщи самозабравили се диктатори.

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервю и писма

* Интервю от Април 2003

* Война на невежеството

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Българският Великден

ПРИЗИВ

Българските медици в Либия не бива да умрат!

Тук те моля да пратиш своя протест срещу абсурдната либийска присъда

петък, 07 Май 2004

В Италия няма медия, която да не поставя сред водещите новини присъдите срещу медиците ни. Има коментари, разяснителни схеми, снимки, ретроспекции. Всичко това ми говори едно: това е вид "троянски кон", който Кадафи ще използва за демонстрация на "модерното си мислене" и "великодушие" за да се сближи с развитите икономики.

Най-големия доставчик на петрол за Италия, независимо от всякакво ембарго, е и си остава Либия, т.е. полковник Кадафи. Интересите му тук са огромни, синът му "играе" футбол в италианския клуб Перуджа. Медиите днес гърмят за присъдите, за да гърмнат още повече утре след отмяната им, под каквато и да е форма (замразяване на екзекуциите, отмяна от по-горна истанция, помилване, и т.н.).

Тази акция, в която са вкарани много пари и която следва прецизна тактика разработена във веща ПиАр агенция, трябва да получи силен отпор, дори с риск да изглежда, че играем за либийския лидер.

Ето тук посланието, което те моля да пратиш до Европейската Комисия в Брюксел на адрес:

http://europedirect-cc.cec.eu.int/websubmit/?lang=en

Please, STOP the death sentence execution of the five Bulgarian nurses in Libya!

Да се молим Богу!

Да направим нещо, за да не седим безмълвни и бездействени пред тази трагедия!

БИБЛИОТЕКА

Най-новата книга на Ноам Чомски

Превода на последната книга на Чомски се появява в България преди това да е станало в Италия

сряда, 05 Май 2004

Не може да не ме радва факта, че на българския книжен пазар започват да се предлагат и годни за четене преводи на този забележителен автор. Предишните преводи, издадени от изд.Агато, са безобразни и убиват, иначе, уникални разсъждения.

Препоръчвам горещо Хегемония или оцеляване защото тук можете да прочетете нещичко за пропагандните игри около косовската криза, за разликата между тероризъм и съпротива и за трудността на един хипотетичен извънземен да установи кой е най-интелигентния вид на планетата Земя.

Книгата е силна, както всичко написано от този автор. Всеки, който не го познава, обаче, ще бъде първоначално слисан от яростния му език и безпощадната му критика към всяко повърхностно възприятие на американската външна политика.

Можете да прочетете повече и да купите изданието он лайн от издателство Бард ТУК

КРАТКО

Отзвук от "Българският Великден 2004"

След всяка годишна среща ми се ще страшно да напиша нещо по-пространно за всичко онова, което чувствам и виждам в тази инициатива, но все не намирам време и отлагам за догодина. Затова сега само нахвърлям този кратичък коментар, който да доразвивам впоследствие.

Каквото и да пишат порочни, но много популярни, български вестници, инициативата продължава да се развива, както всеки нормален жив организъм. Каня настоятелно всеки злъчен неин критик, търсещ, но не намиращ поради очебийна предубеденост(!), конкретни резултати от нея, да ми отговори на въпросите "Кому, всъщност, пречим такива каквито сме?", "Кому пречи тази говорилня?". Може би пречи на медийните босове и техните скришни спонсори защото не е сензационна, както първите две издания? Или защото не се развива по нечий прецизен сценарий? Или защото хората успяват да общуват, някакси, независими от нечие посредничество?

Аз съм един от хората, които няма да престанат да повтарят, че и да крещят, че Българският Великден вече е произвел поне един невероятно качествен и конкретен резултат - ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ. Тук те препращам към последната си редакция на откъса от Демокрацията и нейните глобални корени, където по гениален начин е разяснено, че без свободна дискусия и без наличието на различия в мненията, няма начин да се сдобием с достойно съществуване. Препоръчвам ти горещо прочита на цялата оргинална статия (на английски), която ще те развулнува с простотата и дълбочината на анализа, водещ до изводи неподлежащи дори на най-малко съмнение.

Добавям без особена скромност, че "чужденците" пак успяхме да вкараме значителна доза свежест и да провокираме позитивно мислене у всеки искрен и открит участник в срещата.

ОБРАТНА ВРЪЗКА

Snimchica

Едно писмо, един отговор, една идея

Как от едно читателско писмо се ражда интересна инициатива за събуждане на сънародниците

четвъртък, 22 Април 2004

Ето развитието на инициативата, за чието раждане вече си прочел в предишната ми публикация.

В процес е организирането на среща-разговор с участието на деца и младежи на въздраст 13-17 години, определени като "потенциални емигранти", техните родители, двама като мен (живеещи в чужбина) и други двама-трима завърнали се вече в България "чужденци" по теми за емигранския живот, надежди и илюзии.

Най-вероятната дата на провеждането й е 30 Май тази година, мястото е гр. Русе.

Чувствай се поканен. Подробности за провеждането й ще намериш тук седмица преди 30-ти Май

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Трябваше ми доста време, за да намеря четиво достойно да замени знаметитата реч на Арундхати Рой в тази рубрика - месеци! Ето го тук, както обикновено "на порции" (не за друго, а защото превода върви много бавно!). На твоето внимание речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

За ценностите и печалбата

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Вацлав Хавел, януари 2003 в Outlook, Индия

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално � едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето от които товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

цялото ...>>

Новините от:

БТА

Дневник