Здравейте Българи

Добре дошли в

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

МОЛИТВА

мила родино

ДНЕВНИК

Петък, 21 Май 2004г.

Само днес в Триест може да се диша нормално. Падна един краткотраен дъжд, който изми, най-накрая, улиците от урината на близо 400.000 алпийски войници от всички випуски, събирали се тук от цяла Италия на годишна среща (ще рече ядене и пиене до пръскване).

Градът вунеше ужасно защото организирането на клозети за това нашествие е било немислимо.

Твоят призив към Европейската Комисия

Please, STOP the death sentence execution of the five Bulgarian nurses in Libya!

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервю и писма

* Интервю от Април 2003

* Война на невежеството

Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

Българският Великден

СРЕЩА

Snimchica Среща разговор в гр.Русе
на настоящи и завърнали се в България "чужденци" с потенциални емигранти и родителите им

Инициатива родена от едно читателско писмо

Заповядай на 30 Май, неделя, в 14:00 ч. в пленарната зала на община Русе, за да говорим по теми свързани с емигрантския живот, като например:

Сблъсъкът между надежди и реалност
Ежедневието в чужбина � делник и празник
Човешките отношения в развитите икономики
Причини българите от чужбина да се завръщат и причини да стоят все още �там�
Възможности пред завърналите се у дома
Връзката на българите от чужбина с България - виртуална, реална, как общуват в ежедневието си с Родината

За развитието на инициативата можеш да прочетеш повече в предишната ми публикация.

ПРИЗИВ

Твоят призив към Европейската Комисия

Тук те моля да пратиш своя протест срещу абсурдната либийска присъда

петък, 07 Май 2004

В Италия няма медия, която да не поставя сред водещите новини присъдите срещу медиците ни. Има коментари, разяснителни схеми, снимки, ретроспекции. Всичко това ми говори едно: това е вид "троянски кон", който Кадафи ще използва за демонстрация на "модерното си мислене" и "великодушие" за да се сближи с развитите икономики.

Най-големия доставчик на петрол за Италия, независимо от всякакво ембарго, е и си остава Либия, т.е. полковник Кадафи. Интересите му тук са огромни, синът му "играе" футбол в италианския клуб Перуджа. Медиите днес гърмят за присъдите, за да гърмнат още повече утре след отмяната им, под каквато и да е форма (замразяване на екзекуциите, отмяна от по-горна истанция, помилване, и т.н.).

Тази акция, в която са вкарани много пари и която следва прецизна тактика разработена във веща ПиАр агенция, трябва да получи силен отпор, дори с риск да изглежда, че играем за либийския лидер.

Ето тук посланието, което те моля да пратиш до Европейската Комисия в Брюксел на адрес:

Please, STOP the death sentence execution of the five Bulgarian nurses in Libya!

http://europedirect-cc.cec.eu.int/websubmit/?lang=en

Да се молим Богу!

Да направим нещо, за да не седим безмълвни и бездействени пред тази трагедия!

БИБЛИОТЕКА

Хегемония или целяване
Ноам Чомски

Превода на последната книга на Чомски се появява в България преди това да е станало в Италия

сряда, 05 Май 2004

Не може да не ме радва факта, че на българския книжен пазар започват да се предлагат и годни за четене преводи на този забележителен автор. Предишните преводи, издадени от изд.Агато, са безобразни и убиват, иначе, уникални разсъждения.

Ето тук началото на първата глава:

Приоритети и перспективи

Преди няколко години една от най-значимите фигури в съвременната биология Ернст Мейр публикува някои разсъждения относно вероятността от успех при търсенето на извънземен разум. Той преценява перспективите като твърде ограничени. Неговите аргументи се основават на адаптивните способности на онова, което наричаме "висш разум", като има в частност предвид човешката форма на интелектуална организация. Мейр изчислява броя на видовете, възникнали от появата на живота насам, на около петдесет милиарда, само един от които "постига степента на интелигентност, необходима за създаването на цивилизация". И това се случва сравнително скоро, вероятно преди около 100 000 години. Общо е мнението, че е оцеляла една съвсем малобройна група, чиито наследници сме всички ние, живите същества на Земята.

Мейр разсъждава, че човешката форма на интелектуална организация може и да не е облагодетелствана от естествения подбор. Историята на живота върху Земята, пише той, опровергава твърдението, че "е по-добре да си интелигентен, отколкото глупав", поне като съдим по издръжливостта - хлебарките и бактериите например са неимоверно по-издръжливи от човешките същества от гледна точка на оцеляването. Той прави също така мрачната констатация, че "средната продължителност на съществуване на един вид е около 100 000 години".
Навлизаме в период от човешката история, който може би ще даде отговор на въпроса дали е по-добре да си интелигентен, отколкото глупав. Най-обнадеждаващата перспектива е въпросът да не получи отговор. Ако получи категоричен отговор, той би могъл да бъде единствено, че човешките същества са някаква "биологична грешка", като използват предоставените им 100 000 години да се самоунищожават, а успоредно с това да унищожат и много други неща.

Човешкият вид безспорно е развил способността да върши тъкмо това и хипотетичният извънземен наблюдател като нищо може да стигне до заключението, че хората са доказвали това свое качество през цялата си история и особено драматично през последните няколкостотин години, унищожавайки околната среда, която поддържа живота, разнообразието от сложни организми, а така също изтребвайки се взаимно с хладнокръвие и предумишлена свирепост.

На този линк можеш да прочетеш цели две глави от книгата!

Можете да прочетете повече и да купите изданието он лайн от издателство Бард ТУК

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Трябваше ми доста време, за да намеря четиво достойно да замени знаметитата реч на Арундхати Рой в тази рубрика - месеци! Ето го тук, както обикновено "на порции" (не за друго, а защото превода върви много бавно!). На твоето внимание речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

За ценностите и печалбата

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Вацлав Хавел, януари 2003 в Outlook, Индия

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално � едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето от които товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

цялото ...>>

Новините от:

БТА

Дневник