Понеделник, 19 декември 2005 г.

Потеглям за България :) Очакват ме скъпи хора, приятелчета, две планински села, телевизия, радио и ... майстори ;)

Едва ли ще ми е до писане тук.

Сряда, 14 декември 2005 г.

В Торино съм, но дамата, с която трябваше да работя, пак я няма - разболяла се. Не че ми е неприятно да чета вестници по цял ден, но ми неудобно. (Все пак ми плащат.)

Днес в Италия стартира поредната акция за арести на видни личности. Избухва ужасен скандал, в който са замесени половината от миланските банкери и новоизлюпени финансисти, и ... управителя на централната банка. Пак! Уличени са в фалшификации, измисляне и кражба на пари. Цифрите са зашеметителни, фактите смразяващи - та това е италианският елит(!). Този дето води страната! ...!?

Вторник, 13 декември 2005 г.

Нямам и минимално желание за работа.

От Америка ми пише развълнувана читателка. Не ми стигат думите, за да изразя какво усещане предизвикват читателските отзиви у мен. Еуфория? Да, може би "еуфория" е най-близко.

Неделя, 11 декември 2005 г.

Всяко появяване по търговските улици на Милано е силно негативно усещане. Моят квартал пък е превзет от обезумяли купувачи в близкия панаир. (Излишно е да казвам, че места за паркиране няма.)

Четвъртък, 08 декември 2005 г.

Днес тук се празнува Светото Зачатие - вторият пореден неработен ден, но утре съм пак до Торино.

По улиците в центъра и по магазините е фраш, та не ми се излиза от вкъщи. Използвам възможността да пиша по въпросите на образованието в България, но идеите ми са разхвърляни - влагам премного емоция. Ще взема да отида на едно кино ...

Понеделник, 05 декември 2005 г.

Нещо нямам настроение, затова пък мисля много подредено. Възползвах се, за да подредя всичките си  разпиляни  записки по 1000 теми.

Имам много за писане. Много!

Петък, 02 декември 2005 г.

Отново във влак (каква емоция само!?), днес на път за Торино. Отново ставане по тъмно, което за през зимата е нормално обаче бях отвикнал, пак такси и познатия автомат за билети на гарата, заспалия перон и Еуростар.

Запознавам се с нова колежка - потвърждение на думите на секретарката, че работа имало колкото искаш и че моят отдел наемал на работа все повече и повече хора.

Четвъртък, 01 декември 2005 г.

Утре ще ме въвеждат в новата работа. Това ще е у друг клиент в старата фирма. Пак ще пътувам много.

Получих толкова радушно посрещане от старите си колеги, че само дето не се разревах. Там наистина хората ме обичат и там наистина работехме в тим. Е добре, да видим какво ни крои бъдещето заедно.

Понеделник, 29 ноември 2005 г.

В Милано вали сняг на парцали. Това не е типично.

Не е типично и връщането към стария занаят, но в моя случай плюсовете са повече от минусите, така че ...

Петък, 25 ноември 2005 г.

Поемам курс към промяна! (За кой ли път!?). 

Като няма задачи какво да правя? В офиса ми е много комфортно и мога да се занимавам със сто неща - да подреждам сайта си, да чета пресата, да уча, и това наистина бяха основните ми занимания последните седмици. Но да продължава така и в близките 4-5 е недопустимо. Ще ме извиняват, плащат ми за свършена работа!

Жена ми е права - липсата на нови големи проекти прави колегите ми скъперници. А статуса ми на свободен професионалист (а не служител на заплата!) ме прави за другите повече конкурент, отколкото сътрудник. При такива обстоятелства е много лесно да ме обявят за недостатъчно инициативен или компетентен. М-м-м-м-м, да. Вече се опитаха ... неуспешно.  B-)

Вторник, 22 ноември 2005 г.

Цял ден подреждам и архивирам данните от компютъра. Чак сега разбирам, че откакто създадох сайта си, през 2002 година, си съм го обновявал близо 170. пъти. Ще рече средно веднъж-два пъти седмично.  

Понеделник, 21 ноември 2005 г.

Седмицата започва вяло. Желанието ми за работа е близо до нулата.

Четвъртък, 17 ноември 2005 г.

Имах много работа последните два дни. Свърших я и сега пак мога да "мързелувам" ;)

Акумулаторът на автомобила ми "издаде багажа" и пак съм прилежен пътник на градския транспорт. За да не скучая днес се развали и вратата на метрото (тази точно пред мен) точно в момента когато едно цяло училище деца се опитваха да влезнат - отиваха на протестна демонстрация в центъра.

Понеделник, 14 ноември 2005 г.

Вчера не циркулираха коли в Милано. Използвахме случая за ленива разходка до централния парк - "Parco Sempione".

Няма случай да се разхождаме и да не обсъдим как колите тук са запълнили всяко, дори най-малко, пространство и колко улиците са непригодни за обикновения пешеходец (чиято цел, по разни причини, не е пазаруване!).  Редовно продължение на същата тема е "смрадта на кучешките лайна и пикоч". А тук концентрацията на богатство е такова, че ... ...

Започва важна в професионално отношение седмица!

Петък, 11 ноември 2005 г.

Отива си една препълнена с емоции седмица. Проведох тежки разговори с шефове и колеги, след които забелязвам подобрение в отношението им към мен. Сигурно започват да забелязват, че и аз мога да проявявам характер... Само да не ме правят на балама, че полудявам!

Сряда, 09 ноември 2005 г.

Имах тежък разговор с шефа. Предизвиках го сам, за да разбера какви са перспективите и как ме виждат в близко бъдеще тук с тази липса на нови проекти...  "Трудно". Такова беше и моето усещане, обаче старшите колеги само мънкат като ги питам...

Това ме задължава да преразгледам позициите и плановете си (традиционно краткосрочни).

Идат бурни времена. Бог да ми е на помощ!

Вторник, 08 ноември 2005 г.

Пак съм елегантен и избръснат ;)  , а пътуването в миланското метро между 8:30 и 9:30 ч. е, както винаги, незабравимо преживяване - пет вагона зомби, само тук-таме някой адекватен. Затова и симпатичното ми настояване към скупчилите се на вратата да се мръднат по-навътре бе посрещнато с възмущение. След 5-секундно наблюдение разбрах, че половин дузината идиоти просто са с психични отклонения.

Понеделник, 07 ноември 2005 г.

Днес съм много елегантен и избръснат, въпреки че пак ще съм цял ден в офиса си. Имам нужда да се мобилизирам и "униформата" ми помага. Работя по професионалното си усъвършенстване и по новия бизнес, който мисля да отворя в ... България.

Понеделник, 31 октомври 2005 г.

В Италия не се работи днес. Това е третият от цели 4 неработни дни. 10 милиона човеци са поели нанякъде, а аз се радвам на полупразния Милано, който се превръща ненадейно в хубав град.

Четвъртък, 27 октомври 2005 г.

Днес в полицията съвсем се бях сащисал. Не намирах едно глупаво заявление, измежду други 50, и полудявах при мисълта, че мога да пропусна и този път да подам вездесъщите документи на жена си. Намерих го треперещ и, О ЧУДО(!), успяхме! :)

Който не е спал пред италианските участъци трудно ще ме разбере.

Вторник, 25 октомври 2005 г.

Пак дойдох късно на работа. Тази липса на задачи ми разваля дисциплината ;)

По автобусите само накипрени бабèта, та се замислих над значението и нюансите на думите бабичка, баба, бабè, бабка. Да, тук са бабèта, в родопските села са бабички (тук-таме бабки); от моите баби имам само най-мили спомени (бяха най-добрите баби за един внук!).

Неделя, 23 октомври 2005 г.

Продължавам с превода на статията "Град за всички". Чувствам го вече като ... мисия. Междувременно прочетох какви чудеса е направил за града си авторът й. Де го по нашенско такъв човек ...?!

Сряда, 19 октомври 2005 г.

Днес дойдох в службата късно ... и без това нямам спешна работа.

С жена ми направихме една сутрешна разходка из града: от нас до университета после до центъра, там едно мързеливо (по тукашните мерки!) капучино – много приятно. „Направо баровско” – казва жена ми ;)

Вторник, 18 октомври 2005 г.

М-м-м-м, да. Диагнозата на коляното ми е "прокъсан вътрешен менискус". Това означава, че или ще ме резнат или ще си я карам с болката. ... Не зная. Взимам си време за размисъл

Понеделник, 17 октомври 2005 г.

Ако има нещо, което е в състояние да ме разгневи ужасно и да ми скапе настроението това са киселите коментарчета на колегата, че нямало нито един образец на документ (template), който да можел да ползва за стартиращия проект. Глупости на търкалета! Не понасям тъпи неоснователни обвинения по мой адрес... още повече, че съм единственият тук опитващ се да внесе някакъв ред, да подреди информацията.

Гледай си работата, мой човек! (добре, че не разбираш български! ;) )

Четвъртък, 13 октомври 2005 г.

Работя по поредната спешна задача. Като няма работа, няма; като има е все спешна ... Но не минава ден без науча нещо интересно. Ето днес приготвям графична информация, за оценка и подобаваща промяна в цял един отдел на важна компания. Кариерата на хората в голяма степен зависи и от точността на моята мишка!

Събота, 8 октомври 2005 г.

Няма нищо по-хубаво от мързеливите съботни утрини! Ароматно кафе, класическа музика и съзерцаване на цветята на терасата; някоя краткотрайна "гениална" мисъл по любимите ми теми и двоумение с какво да запълня остатъка от деня си. Пак кафе, хубаво четиво (днес интервю с български писател) и ... редовното ми вече възклицание: "Аз съм един щастлив човек!". Благодаря ти Боже!

Петък, 7 октомври 2005 г.

Станах в 05:30 ч. Пътувах три часа до Ла Специя, за да свърша работа за 4 часа, и да потегля обратно. Знанията и уменията ми ще да са много ценни, щом са готови да ми плащат един такъв абсурден ден!? Другата, по-вероятна и доста тъжна хипотеза е, че клиентът е господар, чиито капризи консултантите като мен трябва да изпълняват щат - не щат.

Неделя, 02 октомври 2005 г.

Чудесна неделя, в която всяко занимание бе в синхрон с желанието - кеф ти мързелуване, кеф ти хубава книга, кеф ти разходка. Върховно! Сега обаче съм вир вода. Такъв дъжд не ме беше прал от години! Смъкнах всичките си прогизнали дрехи пред вратата на дома ни. Да беше минал някой съсед ... ...! ;)

Събота, 01 октомври 2005 г.

Самочувствието ми е традиционно добро през есента. Това е моят сезон!

Днес - почивка в края на една ... спокойна, но странна седмица. Може би прекалено спокойна в професионално отношение. Ако не потеглят нови проекти май ще стягаме куфарите...

Сряда, 28 септември 2005 г.

Работа нямам, но трябва да работя по собствения си проект. Изчетох българските вестници онлайн, в които така и не откривам  н о в и н и. Може да е за добро.

Вторник, 27 септември 2005 г.

Седмицата започва нервно, като че ли за да компенсира хубавия уйкенд. Служебните задачи прииждат неравномерно, което не ми позволява да оптимизирам времето си. Предвид многото неща, които научавам ежедневно, май ще е добре да си водя и един друг, професионален дневник.

Понеделник, 19 септември 2005 г.

Събота вечер, за първи път от 3 месеца насам, бях на дискотека. Бях забравил колко нещастно изглеждат италианските мъже лишени и от минималната доза достойнство. Но защо ли ми прави такова голямо впечатление?! Не зная. Гадно ми е да ги гледам  и толкоз.

Петък 16 септември 2005 г.

Мързелувам, а би трябвало да уча международните стандарти.

Тази седмица се изнизва неусетно (някои дни направо ми се губят). Причината за това ще да е в еднообразието на ежедневието ми - от работа  вкъщи, бърза вечеря и книга.

Сряда, 14 септември 2005 г.

Изтръпнах! Сайтът ми го  Н Я М А Ш Е  на два пъти за по половин час, през които в главата ми се развихриха 50 хипотези и още толкова въпроси: Ами, ако са ме хакнали? Ами, ако сървърът се е скапал непоправимо? Дали не съм пропуснал срока за плащане на домейна (адреса) или на сървъра? Ами сега? Имам ли копия от всичко? Как да се свържа с поддържащите сървъра? Къде мога да прехвърля всичко? Как ще уведомя читателите си? На кой му е притрябвало да ме затрива?

За щастие се оказва само временно прекъсване. Въздъхвам с облекчение.

Вторник, 13 септември 2005 г.

В главата ми се раждат идеи една след друга. Тъкмо шефа ми отхвърли едната, на дневен ред идва другата.

За 2-3 седмици трябва да науча едни много интересни международни стандарти, та съм обзет от някакъв странен ентусиазъм.

Неделя, 11 септември 2005 г.

Работата ме подхвана здраво още с пристигането ми в Милано. Имах да довършвам един проект, по един друг трябваше да върша черната работа, но зорът вече свърши.

Този уийкенд, от месец насам, успявам да помързелувам малко и така да събера отново сили. Идват да ме видят приятели, с които кафето никога не е по-късо от час и половина. За щастие.

Събота, 02 септември 2005 г.

Отново в Милано. Започва поредният ми работен цикъл ... без особен ентусиазъм.

Очакванията ми за това лято се сбъднаха - не можах да почивам пълноценно: премного организация; компютър и джиесем винаги под ръка. Това не беше ваканция, но пък наляхме основите, и в преносния и в буквалния смисъл, на много важни дела. Да сме живи и здрави да ги довършим преди те "да са ни довършили" ;).

(По тези теми ми е невъзможно да пиша в единствено число. Борбата я водим заедно аз и жена ми!)

Четвъртък, 11 август 2005 г.

Отивам в планината! :)

Отивам да ремонтирам къщичката си далеч от цивилизацията!

Понеделник, 01 август 2005 г.

Месецът започва УЖАСНО! В България съм, но се налага да довършвам служебни работи от дистанция. В бързането си правя грешки, линиите интернет са бавни, колегите отсреща са с право изнервени.

Днес съм в Пловдив, а трябваше да съм по родопските села. Отлагам всичко и оставам да работя тук ... цяла нощ.

Четвъртък 21 юли 2005 г.

Вчера спах пред полицията. Това бе единственият начин да бъда сред първите 30, които можеха да се доберат до гишетата на сутринта. Наложи се и да се правя на ... разпоредител, т.е. да въдворявам ред на опашката, заедно с други двама братя по съдба.

Така и не се получи с подаването на документите. Поне се сдобих с прецизна информация за изискванията и процедурата в нашия случай. Признавам си - не съм и очаквал да мина "от раз". Щеше да е чудо.

Вторник, 19 юли 2005 г.

Настроението ми е под нулата. Ходих в ранни зори да се редя ужким да подавам онези документи, с които се боря вече 3 седмици. Пред полицията бе нещо неописуемо. Това те принизява до животно! Такава ръганица, такъв хаос, такъв непукизъм от страна на полицайчетата ... Недопустимо и отвратително!

Утре ще е същото с малка вариация - ще съм по-отрано на опашката (да кажем към 06:00ч.). Да видим дали благородното ми присъствие и разграфените и прилежно оформени листовете (за един по-престижен списък на чакащите) ще имат ефект.

Петък, 15 юли 2005 г.

Скапах си коляното :( Болката не е от вчера, ами е отпреди 3 месеца, когато се контузих подскачайки на едно ... хоро(!). Надявах се, че ще ми мине без специални процедури ала ... Сега ще трябва да ходя по болници, скенери, физиотерапии, ..., ... Гадна работа.

Понеделник, 11 юли 2005 г.

Случва ми се много рядко да се чувствам толкова добре, че ... да ми е чак неудобно. Случи ми се и този уйкенд на вилата на мой добър приятел. Някой със сигурност ще си помисли, че не съм с всичкия си ...

Сряда, 06 юли 2005 г.

Тук, за разлика от България, е слънчево лято и желанието ми за ваканция е огромно (не, че съм е преуморил чак толкова, но ...).

Типичните милански жеги бяха по-къси от очакваното ... за радост на всички.

Вторник, 28 юни 2005 г.

Имам да оправям два три документа и пак се сблъсквам с бюрокрацията тук.

Трябва да призная обаче, че сега процедурите изглеждат по-стройни, отношението на чиновниците и полицаите по-добро (дали защото не съм заприличал окончателно на италианец?).

Неделя, 26 юни 2005 г.

Много съм изморен. Вчера беше един много дълъг ден.

Доволен съм от резултатите ... от собствения си труд. Онези от изборите като цяло не ме радват, но не ме и учудват. Усещането е смесено - хем удовлетворение, хем ... смирено недоумение.

Сряда, 22 юни 2005 г.

Суматохата преди изборите е тотална. Аз естествено съм погълнат от потока неспирна ДЕЗинформация. Обаче спрях да й вярвам. Не ме интересува повече кой какво написал и кой какво сондирал. БАСТА! ... Обаче днес се опитаха и мен да изработят с предупреждение менте понеже съм бил много пристрастен. Де, бре! ... B-)

Неделя, 19 юни 2005 г.

Бях на едно много хубаво събиране на земляци около Милано - може би 100-ина. До 24:00 ч. се въздържах от наздравици и шумна радост поради почит към мъртвите (вчера - 18 юни - беше Задушница) и трябваше да пояснявам, че не съм темерут, ами си имам уважителна причина. От полунощ нататък обаче се разрази истинска веселба. Душата ми се напълни, както успях да споделя с повечето от хората там!

Неделя, 12 юни 2005 г.

Имах намерение да свърша куп неща този уийкенд, но не би ... Явно събота и Неделя мозъкът ми отказва да изпълнява задължителни програми. Затова наблягам на разходките и на ... киното. Това е поредният ми опит да възстановя хронологията на "Междузвездни войни".

Понеделник, 06 юни 2005 г.

Събота и неделя бяха фантастични! Събрах толкова много красота! Напълни ми се душата!

Днес започва много важна седмица. Програмата ми е запълнена с всякакви мероприятия.

Трябва да правя и агитация за предстоящите избори, че нивото на политическото невежество сред нашенците тук е страховито!

Четвъртък, 02 юни 2005 г.

В 11:00ч. (12:00ч. българско време) в деня на Ботев и на загиналите за свободата на България застивам за 3 минути - не за 1, а за 3 - по подсказване на един познат патриот. 3 минути на безкрайна благодарност и вяра в светлия смисъл на геройските жертви. 3 минути на оптимизъм и надежда, че хората продължители на светлото им дело ще са все повече и повече. ... (Защо ли се въздържам да напиша "ще СМЕ все повече и повече"?). Три минути на синхронизиране на мислите с всички онези, за които България е МИЛА РОДИНА!

Вторник, 24 май 2005 г.

24-ти Май е, може би, най-хубавия от всичките ни официални (да не се бъркат с традиционните народни или религиозните!) празници. Той е май и единствения, който съществуваше и по комунистическо.

"Върви народе възродени!" пък е единственият химн, който зная от малък и който е оцелял без да претърпи почистване на фрази от типа "... с братския Съветски Съюз ...".

Сряда, 11 май 2005 г.

Вчера бях на представяне на България организирано от българските студенти в моя университет. Великолепно!
Въодушевяващо представяне с песни танци, географска и историческа информация за България адресирана до италианците.
Аз за такива аплодисменти в Главната аула на Бокони никога не съм чувал дори да разправят !
Браво! Браво! Браво на организатори и участници!
("Брави!" - казваха италианците).

Петък, 01 април 2005 г.

Забележително! Сякаш не съм на работа, ами на мастерски курс по Управление на информационни системи. Днес представяхме анализа си пред клиенти. Възхитен съм от способностите на шефа и старшите колеги. За подобни уроци хората плащат луди пари ... аз също ;)

Сряда, 30 март 2005 г.

Тук пролетта е в разгара си ... и с това алергията ми, но ентусиазмът от пробуждащата се природа надвива всякаква негативна емоция. Милано е пълен с магнолии! Бели, лилави и розови. Много е красиво!

Около католическия Великден имахме три почивни дни. Използвахме ги за излет в Тоскана с приятели.

Понеделник, 21 март 2005 г.

За съжаление работих този уйкенд. Изглежда с новия занаят рисковете да не почивам събота и неделя са значително по-големи (не мога да си позволя да изпусна някой срок). Та нали съм свободен професионалист? Предприемач, значи! ...!?!

Събота, 19 март 2005 г.

Предишните събота и Неделя бях в планината, а през седмицата на два пъти пътувах по работа до Ла Специя (близо до Генуа). Дори не мога да се произнеса за качествата на този град. Пристигах по обяд и си тръгвах по тъмно. Видях, че има палми и някакво пристанище.

Сряда, 09 март 2005 г.

За вчерашния празник отидохме по семейному в едно много котирано миланско заведение - Буда кафе. Много изпипано, наистина! Скъпо, но предвид повода ... Там разбрах, че има хора, които са готови да платят за една бутилчица минерална вода - внимание, внимание - €9(!). Словом: девет евро! ДЕВЕТ ЕВРО! Тези са се побъркали! Но който е жаден? ...?

В Милано са на мода аперитивите - плащаш си само пиенето. Хапките и нещо друго дребно за ядене са ти гратис на шведска маса. Колко е пресолено всичко обаче! Защо ли? ...  ...  ... И аз нямаше да се досетя за номера ако не бях виждал с очите си как обилно се досоляват купешки пуканки. Аферим за хрумването!

Четвъртък, 03 март 2005 г.

За 10 години в Милано не съм виждал толкова много сняг - 15см! Много е красиво! Половината от магистралите са вече затворени. За утре предвиждам блокиране на наземния транспорт в града.

Вторник, 1 март 2005 г.

Баба Марта пристига в Милано при температура -3°C. Явно на японските туристи им е студено, та са по-нарядко из центъра (при нормални условия плъпват из града към 8:30ч.!). Аз пък пристигам на работа с велосипед ... и имам ужасна нужда от едно горещо кафе.

Понеделник, 28 февруари 2005 г.

Отиващият си месец ми се стори прекалено дълъг! ... Не успявам да се концентрирам върху служебните си задължения. Проектът ми за образованието върви с всичка сила и ме влачи след себе си, вниманието ми е все нататък. Дано да има смисъл!

Сряда, 23 февруари 2005 г.

Настроението не е от най-добрите ... чак от ранна утрин. Ще се оправя ... както винаги.

Иначе ходих на изложение на софтуера, по който работех допреди време - никаква носталгия, само професионално любопитство накъде духа вятъра. Срещнах бивши колеги и разбрах колко много ми липсва контакта с тях. 

Понеделник, 21 февруари 2005 г.

Адски ми липсва спокойствието на клуба на крайбрежна сграда в Триест, където обядвах най-редовно. Замених синия хоризонт, тишината и редовния си следобеден вестник с лудницата в центъра на Милано. Няма пълно щастие!

А, ...! На 34 се чувствам като на 20! ;)

Четвъртък, 17 февруари 2005 г.

Започвам да работя ефективно - крайно време беше! Взел съм си "отпуск" от всякакви други дела.

Интересни събития всъщност няма, съзнанието ми е заето с адаптацията ми към новите условия семейни и професионални. Един колега разправяше, че тази година ще е много тежко (в смисъл, че пазарът е все по-тесен), но аз съм оптимист. Не зная защо. Усещане.

В събота ще правя сбирка вкъщи, че ... пораствам с друга една годинка(!) :)

Понеделник, 14 февруари 2005 г.

Ако не се брои препускането до службата седмицата започва хубаво - с деня на влюбените! 

Вчера ходих до Комо (на 30км от Милано). Обещах другия път да съм подготвен за поход в планината защото наистина си заслужава: под билото на планината се виждат езерото и половината Швейцария!

Сряда, 09 февруари 2005 г.

На работа пристигнах чак след обед. Трябваше да се пострижа и преведа в безупречен вид, че довечера съм на една конференция с много важни хора и не трябва да оставям лошо впечатление. Най-накрая успявам да оправя и сайта си!

Понеделник, 07 февруари 2005 г.
Срам ме е, ама какво да правя? Технически проблеми и семейни мероприятия не ми позволяваха да поддържам сайта си, но от сега нататък ще съм много по-прилежен ;)  Нова година, нов късмет! На мен за сега ми носи нови емоции, като тази да съм ефективна "глава на семейство". Да се грижа, значи, с голямо усърдие за общите ни дела. Признавам си, че ми е много трудно да се правя на по-сериозен отколкото съм бил винаги. Представяш ли си!? Съпруг! ...!
Очаквам една ведра седмица пъл-л-л-лна със съзидателен труд. Започва доста хладно - в буквалния смисъл - минус 4 за Милано е жесток студ, а аз ходя на работа с велосипед.

2003   2004  2005 2006  2007