ДНЕВНИК

2003  2004  2005   2006  2007

www.probujdane.com


 

Петък, 19  Декември 2003 г.

Мислех си, че днес ще "мина метър" (нали е последен ден преди отпуската), а нямах време дори да обядвам! За компенсация ще имам банкет - суета на суетите! Не ще имам сили за дискотеката след това, а и багажа си не съм стегнал. Утре рано-рано потеглям за София :)

 

Вторник, 16  Декември 2003 г.

Какво трепетно очакване на Коледните празници!?! Всеки път преди пътуване до България ме обзема истинска еуфория. Много силно и хубаво усещане което прави ветровития Триест  по-"топъл" и гостоприемен от всякога.

 

Четвъртък, 11  Декември 2003 г.

В службата пак трябва да откривам и поправям грешки направени през горещите августовски дни и нощи. Гадно занимание, но ... това е положението. 

Мисълта за приближаващата се отпуска ме електризира. За първи път нямам някакъв проект, който стартира или свършва на 1-ви Януари.

 

Вторник, 09 Декември 2003 г.

Вчера беше неработен ден, който ми дойде мно-о-о-о-ого добре. Успях да се видя с близки и приятели и да се разходя из Милано. Хората са полудели!

А днес имам чувството, че пътувам цял ден. От ранна утрин съм се помъкнал по влакове и таксита. Те пък все със закъснение. Събират ми се общо... 8 часа път! Познай коя е последната ми спирка.

 

Четвъртък, 04 Декември 2003 г.
Имах намерение да ходя на концерт на Енио Мориконе в Милано, но закъснявам с тръгването си от Триест. Жалко! 

 

Сряда, 03 Декември 2003 г.

Започва италианската Коледната треска. Улиците са накичени с празнична украса хората с покупки. Започва щурането по магазините. Аз не правя изключение, но засега купувам само  ... книги(!).

 

Понеделник, 01 Декември 2003 г.

Нов месец, нов късмет! Лош ;) Установявам, че самолетните билети до София, и обратно, струват двойно повече отколкото очаквах.

 

Вторник, 24 Ноември 2003 г.

Потвърждавам, че имам мно-о-о-ого работа. 

Покрай постите за 10 дни съм отслабнал 2-3 кг.

Пак съм в Триест и пак съм помъкнал куп книги. Явно си мисля, че мога да намеря време да ги чета? :-/

 

Сряда, 19 Ноември 2003 г.

Имам много работа, а в офиса сме 12 човека, от които поне четирима обясняват нещо. Звъни поне един телефон. Заболяха ме ушите. Как може да се концентрира човек в такава лудница!?!!

 

Понеделник, 17 Ноември 2003 г.

Попадам съвсем случайно на една притурка на вестник la Repubblica, говореща за финанси. Основната тема днес са разкритията на главния прокурор Спитцер на някои нечисти игри от страна на могъщи инвестиционни фондове на Нюйоркската борса. Става въпрос за колосални измами, чиито жертви са най-дребните акционери. Напъвам сетивата си да доловя подобна новина откъм нашенско, ама нейсе.

 

Четвъртък, 13 Ноември  2003 г.

Първият ден на Коледните пости. До празниците никаква храна от животински произход и най-много по чаша червено вино дневно.

 

Четвъртък, 06 Ноември 2003 г.

Отваря ми се много работа! В службата, искам да кажа.

 

Вторник, 04 Ноември 2003 г.

Почивните дни прекарах без никакви организации. Почивка и нищо друго. Малко кънки, кафе с приятели, любимото списание, ... Купих си Хари Потър 5,  "Орденът на Феникса". Да видим дали и кога ще имам време да я прочета (предвид, че е цели 700 страници!?!). 

 

Четвъртък, 30 Октомври 2003 г.

Днес племенницата ми навършва една годинка!!! Всичко друго ме интересува далеч по-малко.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЕСПИНА

 

Понеделник, 27 Октомври 2003 г.

И днес нямам настроение. Гледам някакви предварителни резултати от местните избори в България и ми става едно такова ... тягостно. Мисля, че всеки, що-годе буден и чувствителен човек, се чувства така. Никак не съм изненадан от ситуацията. Даже напротив.

 

Сряда, 22 Октомври 2003 г.

Нямам настроение днес. Денят ми започна много ... рязко с повече телефонни обаждания от допустимото.

Чета вестници онлайн, а там едни такива новини. Едни такива коментари!?! Отказвам да повярвам, че в България хората обръщат такова голямо внимание на очевидни глупости (хипотезата за финансиране на фондация „Демокрация” от международен престъпник), пренебрегвайки истинските, важни новини.

 

Понеделник, 20 Октомври 2003 г.

Днес съм близо до Венеция. В едно малко градче с голяма слава заради финансовите гиганти, които приютява. Барабар Петко с мъжете! ;)

С таксиметъра отворихме приказка за невероятната концентрация на богатство в тази част на Италия и за неспособността на хората да й се радват. 

А разговорът започна с любимата за италианците тема ФУТБОЛ. Изгонили, моля ти се, Купър от Интер. Аз, пък, отклоних  разговора с пояснението, че това е едно от нещата които ме вълнуват най-малко от всичко на света.

 

Четвъртък, 16 Октомври 2003 г.

Потеглям от Триест с последния влак. Той пък с 30 минутно закъснение, което означава, че ще изпусна връзката от Венеция за Милано. Много неприятно. Дано някой закъснял колега с кола бъде така добър да ме изчака на гарата, иначе ... ще трябва да нощувам там. (Колко пъти съм си казвал да не разчитам на точността на други - в случая на италианските железници - в сложни ситуации...!)

 

Вторник, 14 Октомври 2003 г.

Схванат съм от мускулна треска - пишман тенисист(!). Хубаво е обаче да чувстваш мускулите си.

Българското парти мина ... добре. В смисъл, че много по-добре можеше да мине, но... 

Много приятели! Хубави хора! Нашенци! Тук-таме някой италианец, който гледаше като облъчен как се веселим истински. Има тенденция събирането да се превърне в периодично, месечно. Да видим.

 

Петък, 10 Октомври 2003 г.

Този вагон прилича повече на телефонна централа, отколкото на "първа класа".  Главата ми надуват всякакви болни бизнесмени, които ще да изкарват много пари, предвид   идиотския компромис със здравето си. Настъпва тишина само в тунелите! Ненормална работа!!?! А!!?! Оказва се, че сме спрели на малка гара от 20 минути. Някаква авария с товарен влак между Триест и Венеция. Единствената ми грижа е да се добера до Милано за българското парти.

 

Понеделник, 06 Октомври 2003 г.

Ето го началото на новата седмица. Бавно и спокойно с лека гимнастика, която по магически начин елиминира болките в гърба. После кроасан и кафе в центъра на Милано. 

Обяд в ресторант на самообслужване - 5,30 евро за мижава салатка и парче плодова торта(!!?), - в отвратителна атмосфера, сред накачулени по масите тави с мръсна посуда, подминавани, кой знае защо, от енергични нечистоплътни отговорници.

 

Понеделник, 29 Септември 2003 г.

Неделята беше особено ... шумна. От изгасването на тока  беше писнала една аларма още в 3:30 ч. До този момент не спирала да вие!!!?!

Ето, че си запазих час за прегледи в централната поликлиника на Милано. Там цари известен хаос, обаче информационната им система е на висота. Дали поради професионалното си изкривяване или поради склонността си да анализирам ... всичко, ми прави хубаво впечатление, че са предвидили дори удобно комбиниране на два прегледа в един ден, което е знак за особено внимателен и интелигентен анализ.

 

Понеделник, 22 Септември 2003 г.

Трябваше да си сменям доктора ("джипи"-то, както казват в България) днес. Тъжна работа. Един час и десет минути (1:10!) чакане в поликлиниката на опашка от 100-120 човека. Само за елементарна бюрократична процедура! 

Имаше много чужденци, а двама араби направо рискуваха да бъдат линчувани заради това, че се предреждат. Прочутата италианска толерантност (според мен, по-скоро непукизъм) се изпарява само след 30 минутно висене. А аз просто не забелязах кога са минали тарикатите, иначе ... майко мила(!). Припомних си случая, пак с арабин, в полицейския участък преди 4-5 години. Тогава наистина рискувах да си изям боя ...

 

Вторник, 16 Септември 2003 г.

В Италия има стачка на консуматорите. Протестът е срещу покачването на цените, които се оказват "напомпани" (някъде двойно спрямо миналогодишните!) от крайните разпространители на стоки и услуги (магазинери, хотелиери, ресторантьори и т.н.). Не трябва да се купува нищо и да се харчат пари за такси, хотел или ресторант.

Аз стачкувам, въпреки че не обичам да ме наричат "консуматор". Единствената покупка за днес бяха жизнено необходимите ми вестник и едно кафе.

 

Понеделник, 15 Септември 2003 г.

Работната ми седмица започва с ... кифличка и кафе в шумно барче на подземно ниво "-2" в сградата на важна застрахователна компания. Не би трябвало да има сътресения и много нерви тези дни.

Виждам, че броячът на сайта ми расте главоломно ;) (най-вероятно се дължи на поканата ми към аудиторията на Про&Анти да ме посети) и това ме радва като дете. Още не ме навестява онова вдъхновение нужно ми за един хаплив коментар, а теми колкото искаш.

 

Вторник, 09 Септември 2003 г.

Опитвам се да навлизам в работната атмосфера плавно, но все има нещо неотложно, все някой изнервен клиент ... . Пак съм във влак и пак в обичайната посока. Това ми дава възможност да актуализирам сайта си.

А, днес е 9-ти. ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ! - зловещ ден, на който някой малоумен нашенец пак ще празнува. В село Смилян (смолянско) пък само на мен прави впечатление, че главната улица си е останала с това срамно име. "Спокойствие" - ще каже някой. Аз, обаче, не мога да съм особено спокоен когато става въпрос за моята чест и заобикалящата ме апатия.

 

Четвъртък, 14 Август 2003 г.

Очакването да се изтърколи и този ден притъпява страшно сетивата ми и ме прави неспособен да се концентрирам за повече от пет минути.

През нощта сънувах счетоводни документи, но Балансът е готов! Остават някои досадни уточнения за които ще се погрижат колегите в събота и понеделник. Бедните! Гледам ги как им се плаче, че остават тук и утре (Ферагосто!) и уийкенда. Заклеват се, че за последен път жертват времето си за отпуск. Аз пък не им вярвам много-много.

 

Сряда, 13 Август 2003 г.

Откакто всички колеги се побъркаха на мен се пада честта да ги обслужвам като милосърдна сестра ;). Шегата на страна, фазата на всеобща лудост преминава в тихо умопомрачение и истеричен смях. В минутите на почивка се играят глупави игрички от типа на Pac Man.

Още само един работен ден и потеглям за България. Единственото ми притеснение от събота нататък ще бъде ... за оцеляването на цветята ми в Милано ;)

 

Понеделник, 11 Август 2003 г., 11:05ч.

Не спах много тази нощ, час и половина със ставането си в 4:45 ч. :-/   Надявах се да си доспя 2-3 часа във влака за Триест и сигурно щях да успея ако малоумниците не бяха издули така климатичната инсталация. Навън 35°C, а аз умирах от студ!

Смених влака на Венеция, а там пълно с туристи - едни такива разголени и усмихнати, много млади с ония, големите раници. Аз, консултантът, :-/ елегантен с малък куфар на колелца и ... компютър (къде без компютър?!). Ех-х-х-х-х, да мине и тази седмица ....

 

Неделя, 10 Август 2003 г.

Бърках като си мислех, че моите мъки в петък са приключили със гоненето на влака. При потеглянето си към София приятелчетата съквартиранти са се били престарали със заключването на къщата. Използвали, моля ти се, и най-сериозната брава, ключ от която никога не съм носел в себе си. Така в 23:30 на петъчната вечер разбирах с мъка на сърце, че съм "бездомен". Дори не успях да се ядосам като хората от умора. Приюти ме милосърдна приятелка.

За проникването си в къщи щях да мисля на другия ден.

 

Петък, 08 Август 2003 г.

Ето го края на тази отвратителна седмица.

Ти, който всъщност не ме познаваш, ако съдиш за мен само четейки тези редове, със сигурност ще си помислиш, че съм някакъв откачен песимист. Прав си. Тези дни съм ужасен песимист ... . Мислех си да си направя точна сметка на часовете труд, но се отказах. Дори да не са точно двойно от регламентираните, са прекалено много. Непоносимо много!

Плановете ми да се върна в Милано пък с колата на един колега се провалиха в последния момент. Бедният ми колега ще работи и в събота, а на мен се налага да спринтирам до гарата, защото ако бях изпуснал последния влак в 17:55ч., щях да споделя нерадостната му съдба.

Четвъртък 07 Август 2003 г., 20:36ч.

Във вторник работих до 00:45 ч. през нощта. Вчера сутринта ми трябваха не по-малко от 10 минути съсредоточен анализ, за да разбера кой ден от седмицата сме. Не съм се и опитвал да си спомня дали бях ял или какво бях ял онази нощ. Затова вечерта работих "само" до 20:30ч.  

Трагичната констатация, че тези дни поправям грешки, допуснати от преумора от иначе безупречни професионалисти, ме кара да правя мрачна прогноза за момента, в който ще гръмнат и моите бушони.

Единственият позитивен елемент тук, в Триест, е, че температурите са по-поносими от онези в Милано (38-39° C !). Все пак подухва.

Вторник, 05 Август 2003 г., 09:10ч.

Напрежението започна още рано вчера - пет телефонни обаждания на пожар още докато пътувах до Триест (5 часа). Пристигане и полудяване от първата минута заради неща свършени не както трябва от колеги. При по-нормални условия първо се пиеше едно хубаво тукашно еспресо. 

Понеделник, 28 Юли 2003 г., 23:52ч.

Седмицата започна прекалено рано. Събуждане в 05:45, потегляне с колата на един колега от Милано за Триест в 06:40  и 4 часа и половина път без особени емоции.

От 11:45 до 19:45 (с почивка от 40 минути) здрав труд. После море B-) Моят колега работи тук от две години и това му е първото къпане в залива на Триест. Не без мое давление. След бързото къпане следва вечеря в симпатичен ресторант на открито пълен със сноби. 

Големия положителен елемент днес беше, че успях да си запазя самолетен билет до София за ваканцията.

Петък, 24 Юли 2003 г., 17:52ч.

Вчера работих от 09:30 до 22:20 с 50-минутна почивка. Чисто 12 часа. Днес ще бъде същото.

Шефката ми признава, че мисли сериозно да си вземе едногодишна пауза (тук го наричаме “anno sabbatico”). Може би защото й е за пета поредна година да приключва шестмесечие, докато нормалните хора са в отпуск. А напрежението така и ще продължава да нараства до 10 Август, когато живи или мъртви трябва да произведем проклетия баланс.

На трима от старшите ми колеги усмивката е угаснала окончателно.

В стаята на консултантите сме 10 човека, температурата навън е около 33-34 C°, точно в 19:00 ч. климатичната инсталация изключва автоматично.

При нас е весело! :-/


2003  2004  2005   2006  2007


 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile