Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
|||||||
мила родино |
|
Четвъртък, 10 Дек. В службата пак трябва да откривам и поправям грешки направени през горещите августовски дни и нощи. Гадно занимание, но ... това е положението. Мисълта за приближаващата се отпуска ме електризира. За първи път нямам някакъв проект, кото потегля или свършва на 1-ви Януари. всички МОИ * За България, Италия, вярата и благоденствието Кратки интервю
|
КРАТКО В главата ми отново бушуват мисли. Днес, някак си, по-подредени от всякога. Изглежда неделното спокойствие и класическата музика – Бернард Хайтинг - създават атмосвера предразполагаща към размисъл. Голямото търсене Неделя, 07 Декември Купувам книги. Само книги! По една-две на седмица. Започвам ги веднага всичките, малко по-късно всяка от тях си намира място като "фаворит" или "последовател". Прòчита на двете категории върви паралелно, но с различна скорост. Обяснението на този мой литературен апетит е неистовото търсене на отговор на два основни въпроса: да кажем, че съм достигнал до някои важни истини, които ми подсказват накъде върви света (само при мисълта ми се повдига с отвращение!), какво правя АЗ за да не бъда повече жертва и съучастник в това престъпление? Приемайки, че съм разбрал механизмите на властта и на демокрацията, на политиката на великите сили и на глобализацията и съм открил съществената разлика между благоденствие и ведро съществуване, какво мога да направя АЗ че да живея достойно според собствените си критерии и ценности? До момента съм се убедил в едно: спасение “по единично” в тази лудница няма. За човек чувствителен и честен спасението по единично не е решение. Спасението по единично, като гражданска позиция, не бива да се бърка със здравословния егоизъм, който е свързан повече с душевното и телесно здраве, задължителни условия за доброто самочувствие. Най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и близките си, е да се постарае бъде здрав и уравновесен. Считам безкрайния алтруизъм за ненужен, дори вреден. И храня силно недоверие към призиви и примери за саможертва ала Павлик Морозов. Колкото по-скоро всички проумеем истината, че преследването на личния интерес, когато е продиктувано от номална човешка потребност, е най-нормалното нещо на света, толкова по-скоро ще се отървем от илюзии, неоснователни надежди и безумни очаквания от наши и чужди "герои" (виж негово “величество”). Та ... в търсенето на собствената си отговорност попадам на аргументи в подкрепа на, иначе, нерационалното си усещане, че България и българите сме различни и че сме в завидна позиция спрямо останалия свят (доколкото го познавам, естествено). Не бързай да ми се смееш, обявявайки ме за голям наивник. Чувал ли си понятието екологичен отпечатък? А за жизнен цикъл (или крива) на демокрацията? Ето, мисля че едно класиране по тези нетрадиционни критерии, заедно с окончателното развенчаване на мита за връзката на имането с щастието, добавят съществен рационален елемент към странния ми оптимизъм. СЛЕДВА
КИНО Яростен съм от факта, че профуках цели три часа от драгоценното си време в зяпането на безобразен филм: "Имало едно време в Мексико". Отново класическия номер - красиви актьори впрегнати в идиотски сюижет. "Сюижет?" - възкликва нещастен мой колега - "За какво говориш, изобщо?". "Аз също не го разбрах много, но поне се нагледах на Антонио Бандерас и Джони Деп" - казва малко по-малко нещастна колежка. Ако трябва да съм изчерпателен има го и Мики Рурк, остарял и наддал здравата, и една шеметна красавица. Това е. Всичко друго е невероятна "мексиканска" боза от ретроспекция, наркотрафиканти, безсърдечни военни, малоумен президент, двама-трима странни щатски агенти и добрите уж музиканти (мариачи), а, всъщност, изкусни стрелци-патриоти. Има и една корида манипулирана с ... дистанционно управление и народен бунт срещу лошите. Изобщо, ... двучасово недоразумение повод за тъжен извод: мислят ни за идиоти всичките!
ИНТЕРВЮ Воден от суетата си, ти предлам едно мое интервю появило се в столичен всекидневник през месец Юни. Нищо ново, нищо сензациозно. Просто редовните мои мисли, този път споделени по повод годишната среща "Българският Великден" в София. Понеделник, 17 Ноември 2003 Българинът още обича и мрази силно Бъдете искрени, когато сравнявате България с останалия свят Тук, в България, хората още обичат и мразят силно. Българите се чудим как да вържем двата края, но не сме загубили човешкия си облик. В северна Италия, колкото и странно да звучи, няма такива емоции. Емоцията е нещо непознато в тамошния свят, всичко е праволинейно. Трудно се привиква с това. Моето послание към сънародниците гледащи “навън”: идете, вижте, но бъдете искрени, когато правите сравнение между България и другия свят, защото много хора не са искрени в оценката си. Аз ги обвинявам в самозаблуда. ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС Държа все още тук този превод защото статията е невероятно актуална. Всеки ден се появяват нови и нови доказателства за безобразията на американската администрация по отношение подготовката и провеждането на пропагандната война срещу противниците на войната за Ирак, в това число много американци. Полуфабрикат "Демократичен империализъм" Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш Арундхати Рой, 19.05.2003 в ZNet, Outlook, Индия и Internazionale, Италия На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: “Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите”. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ... |
Новините от: |
Анализи и коментари от: |
Институции и специални издания: |
Инициативи на българите в северна Италия: |
посетител N° |
Последно актуализиране 11.12.2003 18.46 ч |
за
сигнали,
коментари и
идеи пишете
ми на
pavel_lazarov@yahoo.it