|
Добре дошли в ПРОБУЖДАНЕ сайта на Павел Лазаров! |
|
||||||
| мила родино | |||||||
|
|
Петък, 09 Януари 2004 Имам много работа. Така е винаги след отпуска. Хубавото
е че е петък,
а за утре и в
другиден
съм
планирал ...
сън всички МОИ * За България, Италия, вярата и благоденствието Кратки интервю
|
ГЛАС
За професионалното достойнство на журналистическата гилдия Случаят с Чорни е реплика и към всички, които смятат, че бившата Държавна сигурност е мит. Не е!
Явор
Дачков В днешния си брой вестник "Труд" публикува на втора и трета страница в малки, сбити карета, право на отговор на Гроздан Караджов, изпълнителен директор на фондация "Демокрация". То е озаглавено "Майкъл Чорни НЕ е собственик на "Ромент трейдинг". Съпроводено е с две факсимилета от документи на кипърското Министерство на търговията, индустрията и туризма. От тях става ясно, че "Ромент трейдинг" ООД е 100% собственост на друга кипърска фирма - Интердилея Номинис", а тя от своя страна е собственост на кипърските граждани Георг Пападопулос- 90%, и на Ления Пападопулос -10%. Фирмата е тяхна собственост от 30.11. 2000г. От документите става ясно, че лице на име Майкъл Чорни не фигурира в структурата на собствеността на "Ромент трейдинг". Едно от основните твърдения на израелския бизнесмен, както и на по-голямата част от авторските коментари в "Труд" акцентираха върху твърдението, че фирмата е на Чорни. Той даже се закани да докаже това в съда. Днес документираното опровержение на този факт е на лице. цялата статия в Mediapool ...>>
ПРАЗНИЦИ сряда, 07 Януари 2004 В последния работен ден преди пътуването си до България нямях време дори да се усмихна. Бях ти приготвил едно симпатично празнично послание, което така и не успях да поставя тук навреме. Както и да е, пожелавам ти сега плодотворна и ведра година! Иначе, в родината изкарах наистина хубаво. Както винаги! Близостта на скъпите хора и празничната атмосврера у дома ме откъснаха от размислите за живота и света. Сега съм хрисим и спокоен (още само някой друг ден). Обиколката из пловдивско, Родопите и Боженци ме заредиха с живителна енергия. Дори усях да формулирам хубавото чувство, което ме обзема всеки път когато се намирам в родината: тя е душевна съкровищница. Там се чувствам истински човек сред истински хора. Там се пълни душата ми. Знаеш ли какво забелязвам? - онези които ми се смееха на прекаления патриотизъм и оптимизъм вече ми се смеят по-малко. Позволявам си да прогнозирам, че в бъдеще тези хубавци ще бъдат все по-малобройни и ще ми се смеят все по-малко.
МЕДИИТЕ ПОД КОНТРОЛ?
Президентът Чампи в защита на плурализма в италианските медии
вторник, 16 Декември 2003 Президентът Карло Азелио Чампи упражни правото си на вето и върна за доразглеждане в парламента закона за регулирането на средствата за масова информация, който предизвика остри реакции у всички критично мислещи в Европа. Безочливия опит за още по-голямо концентриране на медиина власт в ръцете на Силвио Берлускони беше париран от държавния глава с тежката аргументация за "противоречие с Конституцията". Облекчението на прогресивната общественост, на първо място големите вестници, е значително. Надеждите са че с това поне ще стихнат амбициите за тотален едностранен контрол над информацията и последващата промивка на мозъците. КРАТКО В главата ми отново бушуват мисли. Днес, някак си, по-подредени от всякога. Изглежда неделното спокойствие и класическата музика – Бернард Хайтинг - създават атмосвера предразполагаща към размисъл. Голямото търсене Неделя, 07 Декември 2003 Купувам книги. Само книги! По една-две на седмица. Започвам ги веднага всичките, малко по-късно всяка от тях си намира място като "фаворит" или "последовател". Прòчита на двете категории върви паралелно, но с различна скорост. Обяснението на
този мой
литературен
апетит е
неистовото търсене на
отговор на
два основни въпроса: да
кажем, че съм
достигнал до
някои важни
истини, които ми
подсказват
накъде върви
света (само
при мисълта ми се
повдига с отвращение!), какво
правя АЗ за да
не бъда
повече
жертва и
съучастник в
това
престъпление?
Приемайки, че
съм разбрал
механизмите
на властта и
на демокрацията,
на
политиката
на великите
сили и на
глобализацията
и съм открил
съществената
разлика
между
благоденствие
и ведро
съществуване,
какво мога да
направя АЗ че да живея
достойно според
собствените
си критерии и
ценности? До
момента съм
се убедил в
едно:
спасение “по
единично” в
тази лудница няма. За човек
чувствителен
и честен
спасението
по единично
не е решение. Спасението по единично, като гражданска позиция, не бива да се бърка със здравословния егоизъм, който е свързан повече с душевното и телесно здраве, задължителни условия за доброто самочувствие. Най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и близките си, е да се постарае бъде здрав и уравновесен. Считам безкрайния алтруизъм за ненужен, дори вреден. И храня силно недоверие към призиви и примери за саможертва ала Павлик Морозов. Колкото по-скоро всички проумеем истината, че преследването на личния интерес, когато е продиктувано от номална човешка потребност, е най-нормалното нещо на света, толкова по-скоро ще се отървем от илюзии, неоснователни надежди и безумни очаквания от наши и чужди "герои" (виж негово “величество”). Та ... в търсенето на собствената си отговорност попадам на аргументи в подкрепа на, иначе, нерационалното си усещане, че България и българите сме различни и че сме в завидна позиция спрямо останалия свят (доколкото го познавам, естествено). Не бързай да ми се смееш, обявявайки ме за голям наивник. Чувал ли си понятието екологичен отпечатък? А за жизнен цикъл (или крива) на демокрацията? Ето, мисля че едно класиране по тези нетрадиционни критерии, заедно с окончателното развенчаване на мита за връзката на имането с щастието, добавят съществен рационален елемент към странния ми оптимизъм. СЛЕДВА
ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС Държа все още тук този превод защото статията е невероятно актуална. Всеки ден се появяват нови и нови доказателства за безобразията на американската администрация по отношение подготовката и провеждането на пропагандната война срещу противниците на войната за Ирак, в това число много американци. Полуфабрикат "Демократичен империализъм" Рецептата Арундхати Рой, 19.05.2003 в ZNet, Outlook, Индия и Internazionale, Италия На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: “Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите”. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ... |
| Новините от: |
|
| Анализи и коментари от: |
| Институции и специални издания: |
| Инициативи на българите в северна Италия: |
| посетител
N° |
Последно актуализиране 09.01.2004 12.13 ч |
за
сигнали,
коментари и
идеи пишете
ми на
pavel_lazarov@yahoo.it
'); //-->