ГОЛЯМАТА МАНИПУЛАЦИЯ

новината

Медиите вече няма да издават източниците си

9.04.2003, единствено отразена във в.Черно море

Медиите няма да бъдат длъжни да издават източниците си на информация и финансиране, управлението и екипите си. Това става възможно след поправките в Закона за достъп до обществена информация, които бяха гласувани на първо четене в парламента. Средствата за масова информация бяха извадени от кръга на субектите, за които изискванията на закона са задължителни. Промените бяха внесени още през 2001 г. от Борислав Цеков и група депутати от НДСВ. Според мотивите на вносителите сегашните текстове създават предпоставки за контрол върху средствата за масова информация и неправомерен натиск спрямо техните ръководства и собственици.

Само двама депутати гласуваха против поправките. Според народния представител от ОДС Панайот Ляков промените толерират недопустимо четвъртата власт. Всички големи дружества, които контролират и финансират медиите, са публични и обществото трябва да знае кой поръчва съответната политика, провеждана от дадена медия, каза Ляков.

"Това са смешни неща. Не спекулирайте", репликира Борислав Цеков от НДСВ. Той заяви, че дейноста на медиите, които са и търговски дружества, е достатъчно прозрачна и това е гарантирано от други закони. Според Цеков не може частните медии да се задължават да предоставят информация за редакционната си политика и състав.

Законопроектът предвижда прецизиране на понятието "обществена информация", за да се ограничат възможностите за отказ на информация според субективните тълкувания на институциите, които са задължени да я предоставят. Според промените обществена информация е всяка информация, която не е определена със закон като предмет на държавна или друга защитена тайна.

- - - - - - - - - - -  - - - -  - - - - - - - - - - - 

коментарът

Медиите под контрол?

20 Май 2003

Държа да споделя тревогата си от последните поправки в закона за класифицираната информация, имащи за цел всичко друго освен гарантиране качеството на продукцията на средствата за масова информация и плурализма на мненията в България.

Става въпрос за текстове приети на първо четене в Парламента, които премахват задължението да бъдат публично оповестени източниците на информация ( “информатори”) и на собствениците или спонсори на изданията, агенциите, радиостанции и пр.

Само фактът че такава изключително важна новина, в такава чувствителна свера на привидната ни демокрация, остана в периферията на новинарския интерес е показателен за тежкото състояние на българските медии, които къде от липса на критично отношение, къде от явен интерес да манипулират общественото мнение, игнорират днешното убийство на истината.

Доводите за приемането на тези текстове не издържат изпита на простата логика. По стар проверен начин в един закон се смесват и привеждат под общ знаменател, с цел хвърляне на прах в очите на избирателите, теми принадлежащи на различни категории проблеми. Прикриването на източниците на информацията има отношение към богатството и изчерпателността на информацията, докато прикриването на собственика на медията има отношение към обективността й и към корените на политическата й линия (ако собственик е международен престъпник третиран подобаващо от изпълнителната и съдебна власти, бих имал извесни резерви към “доказателствата” за невинност публикувани в НЕГОВИЯ печатен орган). С оповестяване на собственика си медиата заявява еднозначно кой седи зад представената (дез)информация. Целта на последните поправки в закона са да се заличи тихомълком тази компрометираща следа, а не да се гарантират информаторите. Това е друга тема.

До днес можехме да следим избирателно и критично поднесената ни информация, давайки превес на източника показал последователност и обективност (според влянието на неговия собственик!). До днес можехме да проследяваме новините, да сравняваме гледни точки, зад които естествено стоят различни интереси, имайки едно на ум фините механизми на дезинформацията (като се започне с безобидното изпускане на едно събитие или факт, мине се през тиражирането на непроверени и тенденциозни новини и се стигне до чиста проба лъжи). До днес ние критичните читатели, зрители, слушатели, имаки известен критерий за достоверността на медиата, можехме да избираме на кого да вярваме и от кого да бъдем лъгани в търсене на истината. Днес политиците ни отнемат това право.

Така не ще стигнем Европата, за която сме се запътили. В европейските демокрации това право е ЗАКОН, а плурализъма и обективността на информацията са важни условия за тяхното функциониране.