ДНЕВНИК

2003   2004   2005   2006  2007

www.probujdane.com


 

Четвъртък, 21.12.2006 г.
Заминавам за София. Ще се връщам в Тревизо веднага след Коледа, че в службата е много напечено.
Самолетния си билет платих двойно повече, понеже пак в последния момент ...

 

Понеделник, 11.12.2006 г.

Нямам време да се усмихна.

Днес потеглих за службата час по-рано, но пак закъснях с 15 минути. ... Качих се на грешния влак! :) 

 

Сряда, 29.11.2006 г.

Имам толкова много работа, че ... не смея да й обърна внимание, за да не ме погълне цял-целеничък :)

Новата ми система за организация на времето и дейностите работи добре обаче. Установявам, че има поне 7-8 вида задачки:

       а) неотложни, които спират работата на другите;

       б) неотложни, които не спират работата на другите, но ги е изискал шефа;

       в) за изпълнение най-късно до ... една точна дата (със срок, демек);

       г) за изпълнение в точно определен час и дата (едно събрание например);

       д) за изпълнение след определено явление - "паркирани" или изчакващи;

       е) с неопределена натура, т.е. изчакващи дефиниция, която очевидно не може да бъде а, б или в;

       ж) много интересни и приятни, за изпълнение в моменти на отмора, включително в работно време;

       з) интересни, но за изпълнение в някаква времева дупка, и често (след време) изоставяни.

Има и друга класация на дейностите - "много" или "малко смислени", "без смисъл" и "пълни глупости".

За да съм възможно най-ясен: поддържането на сайта ми е от типа ж, в който намирам "много смисъл".

 

Вторник, 28.11.2006 г.

Имам много работа ... и много идеи, и все повече съмишленици :)

Пиша книга!

 

Понеделник, 20.11.2006 г.

Тръгнах на курс по ... "Изкуството да общуваш". Не си го представях точно така, но това не го прави по-малко интересен.

Започнахме с кратко представяне на всеки един от 10-те курсисти - всички без мен (то е ясно :) ) с по някакъв проблем в контактите си с околните.

За разлика от всички други подобни курсове, тук ударението е върху вътрешните, скрити, условия да комуникираш добре. Първо трябва да си наясно със себе си, за да предразположиш събеседника си и да му представиш ясно ясните си идеи.

"Настанете се удобно. Отпуснете се и не кръстосвайте нито ръцете си нито краката си. Почувствайте тялото си ... Съществува едно единствено измерение на времето - сега. Не съществува минало, не съществува бъдеще! Съществувате сега, точно тук, отпуснати, с едно единствено усещане - за тялото си. За това, което сте в момента.

Прииждащите мисли преминават през съзнанието ви като полъх. Не се опитвате да ги спирате, не се опитвате да ги анализирате. Наблюдавате ги безпристрастно как пристигат и ... как си отиват. Никакво съпротивление."

Лел-л-л-л-л-ле-е-е-е-е-е-е!  :)

 

Вторник, 08.11.2006 г.

Никакви случки. Нито приятни, нито неприятни. Дадоха ми новия служебен компютър (на мястото на откраднатия) и веднага ми се отваря работа.

 

Сряда, 01.11.2006 г. - Ден на народните будители

Днес празнувам :)

 

Събота, 28.10.2006 г.

Събота сутрин е фантастичен момент - излежаване до късно, лека закуска и размазване по диваните с чаша кафе.

През този период от годината се чувствам традиционно върховно, времето е само за разходка и това е достатъчно да отложа още веднъж домашните си работи ... за утре :) 

 

Вторник, 24.10.2006 г.

Дори не мога да се почувствам зле от резултатите от последните избори. Ще президентства пак агент Гоце, човекът кръстил от високата трибуна на парламента "баща на българската мафия" единствения политик, свършил нещо полезно за България за последните 15 години.

 

Понеделник, 23.10.2006 г.

Ходихме до Милано за президентските избори и използвах случая да се видя с близки и приятели (или по-скоро обратното: първо хората, после изборите). Какви хубави емоции само! Колко мило!

Открих, че големият град не ми липсва ни най-малко. Дори бих казал, че се чувствам там съвсем не на място.

Докарахме си и последните саксии (най-тежките), които замъкнах до 3-тия етаж с неимоверни усилия. Така терасата добива окончателен вид.

 

Понеделник, 16.10.2006 г.

От офиса ми не са свили нищо този път :-/

В събота и  неделя с жена ми се разхождахме из Тревизо и Венеция. Много хубаво! И колкото по-далеч бяхме от тълпите туристи, толкова по-хубаво беше. Оказва се, че Венеция има и друго едно лице, различно от "световна туристическа дестинация". Става въпрос за  културния й живот (говоря за университети, концерти, езикови и културни центрове, изложби, гимнастически зали), на който биха завидели повечето големи градове. Открихме с удоволствие "Кампо Санта Маргерита", площад, на който изглежда се събират много интелектуалци и студенти. (Естествено колата оставихме вкъщи.)

 

Петък, 13.10.2006 г.

Отива си една пълна с емоции седмица. Стига! Имам нужда от почивка. Имам нужда да седна и да дочета на спокойствие книгите, които съм започнал. По една "случайност" те говорят за смисъла на живота, който (не е трудно да се сетиш) е далеч от лудото надбягване, за да стигнеш ... не знам къде си или да доказваш не знам какво си на не знам кой си.

 

Понеделник, 09.10.2006 г.

Кофти ден. Откраднали са ми компютъра от офиса.

 

Сряда, 04.10.2006 г.

Пристигането на жена ми от София слага край на творческата бъркотия у дома. Имах седмица време да разхвърлям колкото си искам, да чета на воля, да пиша разни работи и да сглобя две неща - креват и библиотека.

С разхвърлянето се справих без проблеми, със сглобяването ... горе-долу. Ако наводнението бе пощадило все още пакетираните мебели, щях вече да съм готов, ала ... Наложи ми се да впрегна цялата си фантазия, за да измисля как да напасна подутите части на кревата. В крайна сметка се получи, но време и сили за библиотеката не останаха.

С писането и четенето (... Какво да ти кажа?). Ако имах не една седмица, ами един, два месеца пак щях да ги запълня. Една книга придърпва друга. Препраща към трета, която пък обезсмисля някоя, дето съм започнал, но още не съм довършил. Междувременно решавам да превеждам ("Това тука трябва да го прочетат всички!!!") или редактирам нечий нескопосан превод. Резултатите от търсенето от тези дейности ми носят все повече удовлетворения. Усещането е върховно! :)

 

Вторник, 03.10.2006 г.

Изпълнен съм с ентусиазъм. Толкова съм изпълнен, че често не мога да спра мисълта си върху едно нещо за повече от 15 мин. Все нещо гениално ще ми щракне и ще трябва да го записвам ;)

Обичам да разправям на колеги и познати, че чета книги, които отварят главата ми като отварачка за консерви - прас, едно-две-три-готово.

В такава атмосфера на блаженство рискувам да пренебрегна всичко останало, работа, дом, близки. Ще се оправя. Ще се оправя. :)

 

Четвъртък, 28.09.2006 г.

Отново в Тревизо.

Пристигнах още в неделя, но силиците ми не стигаха и да пиша тук.

Приключение, след приключение! Животът ми е интересен колкото искаш, но тези истории започват да ми тежат доста. То не бяха болници, то не бяха самолети, то не бяха сватби и преместваници, ремонти и чудесии!!! Липсваше ми наводнение и ... воала наводнение. Изхвърлих половината си книги, към които бях много привързан (седяха си в кашоните от преместването в гаража ми). Сега ще правя опити да сглобявам мебелите, които си взехме преди ваканцията и които също бяха плували в гаража в наше отсъствие. Изобщо ...

 

Петък, 08.09.2006 г.

Време е за годишната отпуска. Потеглям за България :) с настроение доста различно от обикновеното (напрежение и ужасна нужда от почивка).

Сега съм спокоен. Отдавам го на факта, че последните промени в живота ми внесоха доста движение и ... свежест в ежедневието ми. Психическото натоварване бе заместено с физическо (с това мъкнене на багажи, монтиране на асми и боядисване ...).

 

Сряда, 06.09.2006 г.

Денят ми започва на терасата с парче праскова и чашка горещо кафе. "Колко много небе си имам сега!? Заслужил съм си го. Воювал съм и съм се мъчил много. ... Полага ми се, да." (Когато се чувствам изключително добре, не пропускам да се запитам дали ми се полага. Получава се спонтанно. Приписвам го на странната си склонност да изпитвам ужас от консумацията или притежанието на нещо, което не ми се полага!) По антените са накацали гугутки и врабци (гугутките гукат), малко по нататък - гарван в елегантен полет. Започва един хубав ден! Изгряващото слънце се съгласява и ме парва с прокраднал се през магнолията лъч.

 

Четвъртък, 30.08.2006 г.

Подреждането на новия ни дом върви много бавно: боядисването бе "замразено" в момента, в който Д-р Макс ме призова в миланската болница; ще трябва да се отървем от вехтите мебели, но трябва и да ги съхраним някакси, защото наши не са. Ще купуваме свестен креват и библиотека, но докато не разкараме старите ... Налага се да се съобразяваме и с бюджета. Изобщо нов дом си е разправия и се налага да се правят компромиси ... поне в началото. Но докато аз съм лесен в това отношение, жена ми не ще и да чуе. Отварянето на темата означава, в 80% от случаите, скапано настроение.

 

Вторник, 29.08.2006 г.

Не съм на себе си. Това е.

На работа съм, но все ще ме избие на философска тема. Новините не следя. Книгите, които бях започнал да чета преди да попадна на "Анастасия", ми се струват всичките ужасно ... празни; памфлетите и очерците, които само трябваше да оформя преди да публикувам, ми изглеждат нищожни и жалки.

 

Неделя, 27.08.2006 г.

Всемогъщи Боже!?! Ето го! Това е! Ето пътя, който търсех толкова време! Ето я посоката, пътепоказателят, която знаех, че съществува, но все не намирах.
Трябваше да си скапя крака, па да ме оперират и да ми забранят да мърдам много-много, за да мирясам за седмица и да прочета (попадайки ... отново „съвсем случайно”) на книгата, която свиден читател ми бе пратил още през пролетта. Казва се „Анастасия”, авторът е Владимир Мегре.

Аз съм зашеметен от прочетеното! Tук намирам потвърждение и аргументи в защита на натрапчивото си усещане за кривото устройство на света, но намирам и пътя, и изхода. Ето методите, принципите и инструментите, които да приложа в борбата си за ОБЩОТО достойно съществуване, защото спасение по единично НЯМА!

 

Четвъртък, 24.08.2006 г.

На работа съм ... така да се каже. Колегите ми ме питат за какъв дявол съм дошъл тук, като съм можел да изкарам в болнични за още 3-4 че и 5 дни. Обяснявам, че състоянието ми е "оправящ се" и нямам никакво намерение да се размазвам повече по постели и диванчета. Не желая да се чувствам болен, ... понеже болен не съм :)

 

Сряда, 23.08.2006 г.

Ето ме. Жив съм и съм на оправяне.
Доктор Макс удържа на думата си, изписвайки ме на втория ден. Сега е мой ред да удържа на своята - да се погрижа за раздвижването - и, което е по-важното всъщност, никога повече да не занемарявам тялото си така.

Желая да съм здрав и силен, та да не се налага пак да пребивавам в болници и операционни.
Обещавам, обещавам си(!), да сторя каквото е по силите ми, та да не скапвам повече здравето си така безотговорно. Обещавам!

Днес беше първата превръзка, а утре ще съм вече на работа.

 

Сряда, 16.08.2006 г.

Тук са почивни дни, а аз влизам в болница. Редът на моето коляно дойде.

Живот и здраве, ще съм пак "на крак" след два дни. Такова е уверението на доктор Макс, брат на мой добър приятел.

 

Вторник, 08.08.2006 г.

Вчера пак не бях в час цял ден, през нощта спах само 4 часа. Поне причината за недостига ми на сън си заслужаваше - неделя вечер бяхме на опера на 140 км от Тревизо. Спектакълът приключи малко преди полунощ, после пътя ... и така. Бяхме на Аида в "Арена ди Верона" - най-големият открит театър в Европа и един от най-зрелищните изобщо. Един колизеум "напудрен" за големия спектакъл, шампанско, тоалети, суета и ... сценография, която те оставя без дъх. Това не е място за критици на оперно изкуство - няма никакво съмнение, че акустиката на закрито е нещо съвсем различно - но декорът, костюмите, балетът бяха наистина главозамайващи.

Приключих с монтажните дейности у дома :) Сега е ред на фиксирането на кабели, боядисване, лакиране, и монтиране на осветление по наш вкус. Остават за закупуване хубав креват, библиотека и ... кресло, за което си мечтая от 2-3 години и което не се отлепва от дъното на списъка на нуждите.

 

Четвъртък, 03.08.2006 г.

Ето че приехме и първите си гости вкъщи - приятели, пътуващи от Милано за София с автомобил. Още сме доста далеч от момента, в който ще седнем и ще се кефим на хубавия си дом, та обяснявах припряно кое как ще подредим. Жена ми казва, че съм изгелждал превъзбуден. Естествено, че съм превъзбуден - имам да сглобявам шкафче за обувки, съндък за пране и ... асмата(!) - ще я разглобявам и сглобявам наново. 

 

Понеделник, 31.07.2006 г.

За да спазя традицията от последните месеци, този понеделник съм пак като парцал - вчера цял ден монтирах една пергола (на нашенски асма), като се нядявах надвечер да я "поднеса" на жена си за подарък по случай годишнината от сватбата ни. Надцених се ... и сбърках реда на монтажа, та се оказах с оная ми ти тежка решетка, монтирана цялата, но ... на земята. Никакъв шенс да я вдигна на височина от 2,40 м сам. След двата неуспешни опита и счупената от падаща греда саксия ― което приех за знак, ― се оттеглих от битката. Чувствах се като след загубена партия шах. "Да знаеш да губиш, приятелче!" - казвах си, без да се успокоявам особено много. Останах си с умората и с резервацията за мускулна треска за сутринта. Междувременно закъснявахме за другата резервация - ресторанта във Венеция за празника.

Венеция, Венеция! Не знам кой от двама ни, аз или жена ми, беше по-бесен от венецианското "гостоприемство":

- Заповядайте, колко време ще ползвате паркинга?

- 3-4 часа - казвам

- Ето как функционира - 20 евро понеже е за денонощие. Дали ще стоите 3 или 24 часа на практика няма значение.

- А?! 20 евро за 3 часа?! ...? (Пише го с най-малкия възможен шрифт, на възможно най-отдалеченото табло, което виждаш чак когато си, на практика, вътре в гаража!)

- Ако пък искате да ви таксуват на час, ето го паркинга "Сант Андреа". Открития.

- Довиждане.

След неуспешни опити да минем тънко - вероятността наистина беше близо до нула - сме пред пркинга "Сант Андреа". Там се влиза през бариера, дето се вдига като си вземеш електронна карта - автоматизирана работа. Натискам, натискам, електрониката ни приема, ни предава. Като не става с бутона за картата, натискам бутона "HELP". Никакъв хелп, братчето ми, - лелята зад стъклото малко по-натък е заета да прибира парите на групичка щастливи туристи. Загасвам двигателя и зависвам също като електрониката, която сега ме информира, че е в процес "Проверка". (Закъсняваме вече близо час!) Проверката тече повече от 3 минути, лелята така и не се обажда, въпреки че сега се занимава само с дъвката си. Отивам при нея бесен и питам:

- Обяснете ми, ако обичате, каква е тая работа. Наистина ли проверява нещо онзи апарат или място просто няма.

- Място няма - отговаря ми без да ме погледне, но очите й блесват при приближаването на поредната групичка щастливи туристи.

- Ние сега излизаме, та ако почакате 2 минути, можете да влезете на нашето място - предлага млада дама, дочула отговора на лелята и усетила моето отчаяние.

- Благодаря много! Ще чакам. (И без това отзад са ме затиснали други отчаяни като мен. Мърдане няма... Ле-ле, в ресторанта ще да са бесни и те вече!)

След други 2 минути електрониката се пробужда и изплюва заветната карта. Не знам нищо за  почасовата ставка, но чета, че който си затрие картата, плаща 15-арка. Правя си сметката, че от онези тарикати така и така е по-евтино, но вече спира да ми пука. Газ към свободното местенце.

*

- Абе, тука е много гадно - жално проплаква жена ми, прелестна в празничния си тоалет.

- Кво да ти кажа, ... автогарите по цял свят са гадни - опитвам се да замажа положението, докато прекосяваме пияцале (голяма пяца) Рома, за да влезнем по каналите. (Вече е 22:20, резервацията ни беше за 21:30. Потта ми е студена - тези ще вземат да откажат да ни приемат. Обаче жена ми е на висок ток и не може да тича. Да тичаме из Венеция на сватбения ни ден?! Абе, какъв си такъв кретен, бе, с тези идеи?) Телефонен звън от венециански номер слага край на обработката на хипотези в мозъка ми:

- Синьор Павел?

- Си. Близко сме на 10-15 мин. от вас - бързам да кажа.

- Кухнята ни приключва в 22:30 ...

- Можем ли да поръчаме сега в момента и докато идваме вие да готвите? - вече ми се плаче.

- Съжалявам. Собственика потвърждава, че няма да стане.

- ...?! ...?

- Обаче щом сте по пътя към нас, можете да ядете в ресторанта веднага след моста "Дуджа". Отворен е до 2 ч. през нощта.

- Еми ... - измънквам.

- Буона сера. (Хубава вечер.)

Буона сера?! Тая ебава ли се? Какви ми ги разправя, че след 22:30 във Венеция нямало работещ ресторант?!

- Ще намерим, слънчице - заявявам, имитиращ надежда.

- Павка, тука мирише лошо. - и аз вече умирам - И тези музиканти на всеки ъгъл... Не ми харесва.

*

- Съжалявам, затворени сме - заявява поредния уял се ресторантьор - Трябва да знаете, че по това време е невъзможно да намерите отворен ресторант във Венеция. Не-въз-мож-но.

На малката пяца пред заведението му е някакъв ужас: възбуден музикант обяснява нещо за автора на следващата си песен и започва соло. Усилвателя е на макс, тълпата въодушевена, ние ... - остай се. Връщаме се към гарата. Там са възможно най-туристическите - разбирай "неоправдано скъпи" - ресторанти, но са единствените отворени. Измамата е гарантирана, да видим размера й.

Седнали сме на открито, каналът понамирисва, но яденето е добро. Арогантният келнер омеква само изпод изпепеляващия поглед на моята госпожа: "Кво ми се е заправил на интересен тоя?!". Виното е от класа - Просеко, местно, пенливо, бяло. Настроението ни се подобрява и ние му се радваме понеже знаем, че е нещо краткотрайно. Сметката ще е убийствена. Предвиждането ни се сбъдва - обясняват, че имало и 12% върху тотала за обслужването. Аз не се разправям, защото съм сигурен, че нейде в менюто го пише с най-малките възможни буквички. Жена ми прави опит да се разпени като виното което сме изпили с кеф.

- Остави, бе жена, гледай положителната страна на нещата. Яде ли вкусна рибка? Пи ли Просеко? Във Венеция си!

- Добре де, ама ти казвам, че не ми харесва. Тука не е за мен. Не е за нас.

- Я да идем в някое барче. Те поне са всичките отворени - предлагам.

- М-м-м-м, може. Ще пием по едно лимончелло (типичен ликьор от южна Италия).

 

Сервитьорите като чуват такова нещо и италианска реч се вкисват: "Не-е-е, лимончелло нямаме". Все пак един симпатичен бар с лимончелло има - сервитьорчето е любезно, явно е от скоро. Изпиваме по три и Венеция започва да изглежда по-малко недружелюбна. Обаче е време е да се разплащаме и с лелята на паркинга. Чао, Венеция. А, на касата намираме някакъв чичка: "9 евро и буона ноте (лека нощ)".

 

 

Четвъртък, 27.07.2006 г.

Вкъщи се занимавам с подреждане и оправяне. (Няма свършване!?) Ориентираме доколкото можем мебели, светлини, цветове и вещи според фънг шуей (feng shui) - антично китайско изкуство за канализиране на "енергията на добрия дракон", разбирай за повече сила и късмет.

В службата е ... нормално. Хубавото е, че от време-на време благодарни колеги ме засипват с добри думи. Днес ми се случи на двапъти. :)

 

Сряда, 26.07.2006 г.

Сватбата беше фантастична - отново подскачах като луд сред хубави хора до ранни зори. Е, на другия ден ми беше доста "тежичко" ... а и това пътуване навръщане към Тревизо ...  Но се забавлявах истински. Истински! И за тази сватба ще пиша :) само да мине малко време, че да не помислят хората, че го правя, за да се правя на интересен.

Сестрица беше в болница, но я заварих вече на оправяне. Значи всичко е наред. 

 

Петък, 21.07.2006 г.

Ще съм сватбар за втори път тази година (да се доберем живи и здрави до България!). След малко литвам от Венеция за София през Рим. С жена ми ще се засечем на римското летище, че тя пък лети от Милано. Изобщо ... комбинацията е невероятна.

Едно от най-хубавите неща в новата служба е продължителността на петъчния работен ден - само 5 часа. .. А! Преди седмица сме били купили голяма българска компания!?! B-)

 

Вторник, 18.07.2006 г.

Отпускарски период е. Колегите са на почивка, а аз съм в офиса. Имам сто служебни задачи и още толкова домашни.

Вчера си легнах в 20:30 ч., днес бодър отидох и се върнах от работата с влак и с фирменото автобусче. Удобно е, но щеше да ми е още по-удобно ако изборът ми не беше задължителен - колата ми се строши.

 

 

Четвърък, 13.07.2006 г.

Днес баща ми навършва 60 години.

За много години, татко! :)

Ще го отпразнуваме на патерица, знаеш. Това, което може би не знаеш, че съм безкрайно благодарен Богу, че имам такъв баща.

Благодаря и на теб, че си точно такъв, какъвто си! Благодаря ти за всичко - за любовта, за всеотдайността ти, за всички чудеса които си правил и продължаваш да правиш за мен и за ... всички около теб!

 

БЛАГОДАРЯ ТИ!

 

Бъди здрав и силен, скъпи татко!

 

Сряда 12.07.2006 г.

Новата ни квартира започва лека-полека да придобива вид на дом. Започнах да намирам място на цветята си, домъкнати с 300 зòра от Милано; имаме вече и телефонна линия - голямо облекчение за жена ми, бедната.

А, ще сме пак сватбари в края на месеца! :) Пак в София. Каква година само!? 

 

Вторник, 04.07.2006 г.

Ситуацията започва да се разведрява - запознах се със съседите си; утре ще имаме газ; лека-полека започваме да примъкваме покъщнината си от гаража - приютил първоначално всичко - до третия етаж. Асансьор няма!

Днес ще викаме за Италия! С пълно гърло: И-та-л'я. И-та-л'я!   :)

 

Понеделник, 03.07.2006 г.
Понеделниците ми са традиционно кошмарни от 3-4 седмици насам - последния товар с багаж от Милано пренесохме с милосърдни приятели в ... 03:30 ч. днес. Жена ми е в истерия, новите съседи също, а на мен ми остава съвсем малко. Нямаше газ, значи топла вода за душ и за кафе, сутринта, обаче сънувах много хубав сън.
 

Вторник, 27.06.2006 г.

Изморен съм ужасно.

Позвлих си да се отпусна за близо ден през уйкенда, но ми струваше скъпо - трябваше да боядисвам жилището, което оставяме, за двойно по-кратко време, а температурите навън са от порядъка на 30-35°(!). После кашоните и първия нощен курс от официалното ни преместване в Тревизо. Докато цяла Италия се вълнуваше единствено за националния си отбор по футбол, страдащ и срещу непретенциозните австралийци, бедния, аз спях. С  този 1 час сън за денонощието ми се събираха "цели" 4 !?

 

Вторник, 20.06.2006 г.

Каква смрад (магистралата Милано - Венеция нощем)!? Разстоянието от 260 км взимам значително по-бързо от обикновено, обаче се отрових; индустриите изхвърлят гадостите си в атмосверата през нощта. Мъгла от нечистотии се стеле от началото до края на най-натоварения път в Италия. А в същото време Местре, моята крайна точка, е парфюмиран от жасмин и липи.

Скоро подписвам договора за новия си дом. После ни чака праместването. Всичките ми приятели са вече поканени да ми гостуват, ... при положение че първо ми помагат в мъкненето ;)

 

Четвъртък, 15.06.2006 г.

Къща намерих, но до 1-ви юли аз ще продължавам да живея на хотел в Местре (на практика частта на Венеция на сушата), а жена ми в Милано.

През двата оставащи уйкенда от месеца ще трябва да намеря време и вдъхновение за да ... боядисам апартамента, който оставяме. Трябва да извадя куп пари за гаранция, за агенцията, за регистриране на договор, за първия наем и за ... свестен креват - задължително условие, всъщност ултиматум, за мирното ни преместване.

Обещал съм да направя една фиеста в Милано и една тук, на новото място, но за старите колеги. Предвиждам тактическа вечеря със семейството на човека, благодарение на когото съм в тази фирма, и подарък за шефката от старата фирма. Ще се срещам със съдружниците в дружеството, което оставям, и с президента на дружеството, което напуснах преди 7 месеца. Имам да прехвърлям абонаменти, да затварям банкова сметка, да ходя на фиеста на близък приятел и на вечеря със сънародници и, най-важното, трябва да оживея някак си.

Трябваше и да се оперирам, но го отложих с месец. Представи си каква щеше да е картинката ако вършех всичко това на патерици!? :-/

 

Понеделник, 12.06.2006 г.

Намерих жилище в Тревизо. Търсенето и изборът далеч не бяха от най-лесните - дали да си в центъра, но да плащаш много, да харчиш пари за обзавеждане и да виждаш паркинг пред входа си, или да си в парфюмиран от жасмин квартал малко по-встрани, но да са ти нужни 15 минути, за да стигаш до "любимата" ти градска лудница и да трябва да подменяш мебели. Как ще се отрази едното и другото на бюджета, на времето необходимо за стигане до работа, на социалните ти контакти, на психическото ти здраве? Не всичко може да се предвиди. Аз съм ентусиаст, жена ми не ..., но ми се струва нормално. Аз ще съм на работа, тя вкъщи. Аз ще се срещам с хора, тя ... също, но по-рядко.

Да сме живи и здрави, вярвам, че времето ще потвърди, че съм бил прав.

 

Сряда, 07.06.2006 г.

Чувствам се много добре в новата служба. Задачите ми са същите като преди, но си имам собствен офис (добре де, заедно с други 2-ма колеги плюс шефа), собствено бюро и ... чекмеджета(!) - истински лукс за мен, свикналия да живее като чергар консултант.

Занимавам се основно с търсене на къща. Тук във Вèнето (провинцията чийто център е Венеция) наемите са далеч по-поносими, отколкото онези в Милано, но си иска тичане. Ето, довечера ще гледам два апартамента.

Нямам време да се занимавам с писане в сайта си, а имам започнати поне 4 сериозни статии. Търся и чета, трупам знания относно мерките за "качествено образование". (Като ще ставам зам.-министър ... ;) )

 

Неделя, 04.06.2006 г.

Започнах новата работа ... и още на втория ден е вече празник. Какъв старт!? :)

Но трите поредни почивни дни не ми стигат да свърша и една десета от задачките си. Поне се наспах. Сега съм в процес на подреждане на мислите си - много приятна дейност(!).

Имам си един документ, който съм кръстил "Разхвърляни мисли". Там прехвърлям съдържанието на диктофона си. Интересното е, че веднага щом се превърнат в написан текст мислите ми престават да бъдат толкова разхвърляни. Класифицирам ги, давам им форма, един вид. А за мен вече няма никакво съмнение, че формата е част от съдържанието - съдържание без форма няма!

 

Четвъртък, 01.06.2006 г.

В деня на детето Павката започва на новата работа. :)

Животът ми е игрален филм!

 

Понеделник, 29.05.2006 г.

Каква веселба! Колко хубави емоции в името на любовта! Какво изпитвах като виждах най-милите ми хора, разплакани от радост; скъпи приятели във вихъра на танца; стари и млади заедно на хоро, после на сиртаки; младоженецът и кумът в ритуален гръцки ритъм, с  посипващи се по главите им карамфили  (с хиляди!), полудели дечица, музиканти, певци - какви певци!?

Сватбата не можеше да бъде по-хубава, булката - по-красива! Бяхме близо 200 екзалтирани човека, от които поне половината, даващи мило и драго за  младоженците.

На мен всъщност не ми стигат думите да обясня какво преживях и колко съм щастлив! Случва ми се рядко! ... Невероятно е хубаво!

Ето какво ще направя - ще се напъвам. Ако трябва ще се напъвам много, но ще намеря начин да опиша всичко това. Случаят е върховен! "Ама нали ще има филм и снимки!?" - ще каже някой. Разбира се, че ще има, но словото минава през душата. То увековечава емоцията по уникален, несравним с всеки друг начин; то е в състояние да извика преживяната емоция 100 пъти без да я деформира. Дано да съм на ниво.

 

Петък, 26.05.2006 г.

Потеглям за София, че съм сватбар. :)

 

Сряда, 24.05.2006 г.

Слушам химна на Кирил и Методи и не мога да удържа сълзите си. Колегите ми се чудят какво ми става.

"... Върви към мощната просвета!" пеят българчетата, докато мръсни гадове продължават с опитите си за съсипване на България! (Още съвсем малко, изроди!)

 

Понеделник, 22.05.2006 г.

Започвам тази седмица със здрави нерви и рядко добро настроение - не се ядосах дори малко на киселия таксиметър, разпенил се, че трябвало поне да го предупреждавам, като ще плащам с 50-арка на цяло толкова рано сутринта; и не се паникьосах като автоматът за билети ми отказа банкомата, понеже съм бил надхвърлил лимита за харчене (Ама нали на 22-ри се занулява, бе бунаци?!). Остатъка от 50-арката щеше да ми стигне за билет до Местре (преди Венеция), но не и за такси до сградата на клиентите. Голяма работа. Ще се дотътря все някак си - с градски транспорт, пеша, на стоп ;). Във влака прочетох един вестник и дадох форма на поредната си "знаменита" мисъл ;)

 

Вторник, 16.05.2006 г.

В полезрението ми попадат два фантастични инструмента за събиране и ползване на човешкото познание. Първият е Уйкипедия - най-голямата енциклопедия на света, попълвана и редактирана ежедневно от най-различни хора (Българското й издание е доста мижаво в сравнение с английския й вариант, но с общи усилия ще я отгледаме, та да порасне голяма за радост на всички търсещи); вторият е анкети в мрежата (или websurwey), които вече ползвам за събиране  на интересни данни в подреден вид.

Животът ми е суперинтензивен - занимавам се със 100 неща. В четвъртък сутринта поемам за Венеция, но още утре вечер ще съм в Милано - ще има другарска сбирка, - а днес съм в Торино, решен да посетя огромния панаир на книгата.

Ще си оперирам коляното, но не знам точно кога (щяло да бъде изненада, смеят се в болницата). Имам да търся къща, да оправям документи, да си търся вратовръзка за сватбата (костюмът е уреден вече В-) ); да превеждам книга, да пиша своя; да давам акъл и да ръчкам родните бюрократи, па белким проработят; да отговарям на 50 писма; да допълвам призив.

 

Вторник, 09.05.2006 г.

Вали като из ведро. Колегите говорят за депресивни състояния, аз за това колко добре се спи в такова време.

Може и да полудявам - когато съм в командировка заспивам с четива за критериите за качествено образование и се събуждам с размисли пак по същата тема, а имам да подреждам живота си. Моя си, ежедневния!

 

Неделя, 07.05.2006 г.

Имам поне 15 неотложни задачи, но днес е неделя - ден за почивка. Занимавам се с четене на материали за оценка на качеството на образованието и с ... търсене на нова къща по интернет. Е да, отново местене. Преди това да стане обаче имам една сватба (на сестрица :) ), операция на коляно, постъпване на нова работа и естествено намиране на къщата. Трябва също да изплатя на италианската държава данъците за миналата година - много болезнен момент.  

 

Сряда, 03.05.2006 г.

Отново съм в Италия след Великденската "ваканция". Този път ми се случиха 1000 неща кое от кое по-невероятни. Съдбата бе решила, че е време да изкарам наяве и всичката си ярост, па да стана и "медийна звезда" (за голяма радост на мама и татко). С 20 евро в джоба си, без кредитна карта, без банкомат и с отменен полет Милано - София, не ми оставаше друго освен да се пеня пред микрофони и телекамери, и да взема с кола заветните 1500 км.

"Ваканцията" ми бе под знака на гражданската активност и на ... ремонта. Между тях симпатично се вмъкваше някоя роднинска сбирка. А имах толкова голяма нужда от почивка!? ...!

След малко пристигам в Торино с куфар пълен с ... баклавички. Клиентите и колегите ми там са големи ценители на типични сладкиши от цяла Европа. Бях им ги обещал.

 

Петък, 21.04.2006 г.

Потеглям за София. Отивам да ... трасирам "българският път", че ще има "Български Великден", после просто Великден, и така.

Ваканцията ми ще е седмица. Дано да си почина добре този път.

 

Неделя, 17.04.2006 г.

Е добре, не се получи с плащането на задълженията, но затова пък подредих бумагите си и напазарувах за идните  почивни дни заедно с двама другари*. На приятелчетата им се налагаше да минат и през друг един магазин, та си предложих услугите да вардя торбите докато те се бавят там. Наместих се на една дървена пейчица до симпатично магазинче за биопродукти. Тъкмо бях започнал да се радвам на брилянтната си идея, когато от вътре ме пронизва погледа на бясна продавачка. Нямаше никакво съмнение, че не съм се настанил където трябва ... с този пазар ... . След кратко потриване дамата пояснява:

- Обаче тази пейка не е обществена!

- Така ли? Не знаех - отговарям тъжно, но си оставам седнал, прегърнал пакет тоалетна хартия. И да искам не мога да отида никъде с тези 5 плика с покупки. Ще чакам и ще тъгувам по мъртвата си илюзия, че някой е поставил тази пейчица без да очаква да му се плаща. 

Продавачката и нейна приятелка излизат да пушат и аз рипвам. "Не бе, стой си." Колко мило!

Докато чакам онези хубавци ме тормозят едни такива мисли ... Добре де, какво да направя, та да мога да седна на една пейка в този квартал, докато чакам някого или докато си губя времето? Мога да пиша на кмета да ми сложи една. А не може ли да си я сложа сам и да си приспадна изхарченото от данъците дето ми искат? А не може ли по същата логика да похарча повече, за да направя квартала си по-приветлив? За какво изобщо да плащам данъци, да ги пращам на бюрократа, а след това да му пиша писмо, и да си ги искам обратно един вид, под форма на пейка, чешмичка или цветя? Абе сигурно има логика причини, ама аз съм тъп, та не мога да схвана. А! Кмета сменил автобусната спирка! Ама старата си беше също хубава. Странна работа, трудна за разбиране.

 

Събота, 15.04.2006 г.

Имам куп задачи, но не зная с коя от тях да се захвана първо. А ето, изработих един модул, в който да вкарвам имената и координатите на хора, направили ми добро впечатление с публикация, коментар или инициатива - нещо като ранглиста. Ще го пълня лека полека, но постоянно. На първо време там ще попадат активисти и професионалисти от образователната сфера, та като заставам зам.-министър да зная на кого да се опра ;)

 

 

Петък, 14.04.2006 г.

Днес съм в почивка малко насила. Клиентите ми са в предвеликденска ваканция.

Използвам това време да подредя малко мислите си и да ... платя де що имам неплатени сметки. (През седмицата ходенето до пощата е немислимо.)

 

Четвъртък, 13.04.2006 г.

Нямам никакво време. Грижа се и за организацията на тазгодишният Български Великден.

 

Понеделник, 10.04.2006 г.

Днес в Милано побъркването е тотално: десетки хиляди са тук заради панаира на мебели (най-големият на света!). Други десетки хиляди са се въздържали да потеглят нанякъде, за да гласува в неделя. Компанията за таксита, която обикновено ползвам, ми съобщава с тъга, че от 05:00 до 08:00 всичко е заето.

Както се случва напоследък, не успявам да довърша кафето си - от компанията за таксита (резервната) ми звънят, да ме подсещат, че закъснявам.

Слизам заспал в таксито, но да ме пробуди и да ми вдигне кръвното  се грижи умело превъзбуден таксиметър. Не съм сигурен, че разбрах какви са политическите му предпочитания, но разбрах, че той бил за промяната, че бил срещу следователите левичари и срещу комунистите. Че бил поляк и че в полските болници било по-чисто от тукашните; и че на конкурс за катаджия в Италия се явявали с милиони; и че било по-практично да се опрощават финансовите престъпления, вместо да се търси сметка на авторите им. Че преди всичко ставало с подкупи, а откакто Берлускони е на власт - не, обаче съдиите му имали зъб. Всъщност се надявал да победи Проди (противникът на Берлускони) и да се видим след 5 години ... "A rivederci!"

Щеше да ми е забавно ... ако не се бяхме бавили в небивало задръстване До потеглянето на влака ми за Торино оставаха 10 минути.

 

Петък, 07.04.2006 г.

Настроението ми днес щеше да бъде като онова в края на 2004-та, ако за година и половина не бях събрал толкова много житейски опит. Тогава изпитвах еуфория от смяната на занаята и вярвах толкова много на хората, с които щях да работя, че си позволих да пренебрегна интуицията си. "Престани да мислиш глупости, Павче! Не си разбрал. Не ставай смешен с тези твои "усещания"! Да не би да се мислиш за пророк?!" - казвах си гневно. Никога повече не ще се отнасям пренебрежително към интуицията си. НИКОГА!

Предстоят промени. ... Големи! 

Този път вътрешното ми чувство не долавя нищо тревожно :)

 

Вторник, 04.04.2006 г.

Седмицата започна с горещо кафе в барчето на миланската болница. Очакваха ни 100 прегледа и едно заключение, внесло окончателна ведрина в ежедневието ни. Жена ми се възстановява по-бързо от очакваното. :)

Днес съм в полите на Алпите (Торино), времето е хубаво, работа има. Всичко е наред!

 

Петък, 31.03.2006 г.

Днес съм в Торино, но вчера бях във Венеция.

Сега разбирам колко е трудно да се събуждаш в 06:20 ч. в петък, за да потеглиш нанякъде. Очевидно умората, трупана цяла седмица, си казва своето.

 

Вторник, 28.03.2006 г.

Ето го дългоочакваният прилив на сили. Един спокоен уйкенд, по 2-3 часа сън в повече, моментно затишие в службата и ... готово. А, щях да забравя, и "Приказният свят на Амели" - даде ми го един приятел. :)

Седмицата започва много добре.

 

Четвъртък, 23.03.2006 г.

Ето ме отново в експреса Милано - Венеция. На миланската гара проявих голямо усилие на волята, за да устоя на изкушението да си купя пресен вестник (а той пъ-ъ-ъ-ълен с интересни предизборни интриги!). Трите часа във влака ще  използвам за писане тук и за прочита на книжката "Арабското нещастие". Опитвам се да намеря до-води за странната си симпатия към арабите. Изглежда ги намирам  близки поради безпомощността им пред американците. 

 

Сряда, 22.03.2006 г.

Обиколих цяло Торино в безуспешния си опит да намеря дивидито на "Приказният свят на Амели Пулен". Решил съм да си направя видеотека с шедьоврите, оставили трайна следа в съзнанието ми. Ще събирам, значи, Амадеус, Взвод, Междузвездни войни, всичките Индиана Джоунс, Матрикс, Списъкът на Шиндлер и още 5-6 заглавия, подлежащи на сурова допълнителна  оценка.

Телефонът ми е извън строя - по вина на телекома. До довечера, казват, щели да го оправят. Какво спокойствие! (Не е случайно, че намирам време да пиша тук.)

 

Петък, 17.03.2006 г.

Петък 17-ти в Италия е като петък 13-ти в България, с малката разлика, че тук хората са много по-суеверни.

Проклятие или случайност, точно преди месец (през нощта на февруарския петък 17-ти) жена ми си строши ръката, оттогава до днес дните ми са сиво-черни.

С това слагам край на тъжната хроника. Конец! The end! Basta!

 

Вторник, 07.03.2006 г.

За първи път от близо месец успявам да спя достатъчно. За да проработи мозъка ми сутрин обаче ми е нужен при всички положения цял час. Наливането със силно кафе е безрезултатно.

Събудих се в 08:30, в 09:20 бях вече в барчето на торинския си клиент, а там пълно с надвикващи се хора. Оставаше ми  малко да припадна.

 

Четвъртък, 02.03.2006 г.

Отново съм близо до Венеция. Вчера бил приключил тукашния карнавал.

Работа колкото искаш, ентусиазъм - никакъв.

 

Понеделник, 27.02.2006 г.

Тръгвам на работа след 9 кошмарни дни и нощи. Каква мъка! Какви емоции! Жена ми казва, че никога повече няма да е същия човек. Аз й вярвам - сега е нещо като робокоп с две метални пластини в лакътя (малко духовитост за разведряване на атмосферата).

Надеждата ми е съвсем скоро животът ни да се върне в нормалното си русло. Жена ми е още в болница, но аз съм в Торино.

Здравей, Торино! Коме стай (как си)? :)

 

Петък, 24.02.2006 г.

Не ми е до писане тук. По цял ден съм в болницата при жена си. Благодаря Богу, че операцията мина много добре. Сега започваме вече да оздравяваме.

 

Събота, 18 февруари 2006 г.

Сега разбирам точно какво означава "да ти се къса сърцето" - усещането е ... сякаш някой го дърпа с клещи, за да го премести в гърлото ти. Тежестта в гърдите ти е неописуема и ти предизвиква желание да ... да те няма, да не съществуваш. Пред очите ти, премрежени от сълзи, най-близкият ти човек се гърчи в ужасна болка.

В момента жена ми виси на куки със счупена ръка в централна миланска болница, а аз съм към свършека на силите си.

Естествено утре - рожденият ми ден - няма да има никакво празненство.

 

Петък, 17 февруари 2006 г.

В главата ми се блъскат разнопосочни мисли. Направих важен избор. Близкото ми професионално бъдеще е вече трасирано, но аз продължавам да размишлявам някак си ... по инерция. (Или не е никаква инерция?) Плановете и амбициите ми претърпяват "корекция". Отново правя компромис - замяна на свобода срещу сигурност за мен и семейството ми. По-добре е повече свобода или повече сигурност? Къде, по дяволите, равновесието? Съществува ли изобщо? Последното ми решение ме приближава или ме отдалечава от него?

Ще се тормозя още малко, па ще ми мине. Великият учител Време ще покаже дали не бъркам. В такива случаи се сещам за припева на популярна руска песен отпреди 20 години: "Излечи меня, доктор Время. Покажи меня!"

 

Вторник, 14 февруари 2006 г.

Зимната олимпийска столица е неузнаваема. Свестните хотели са пълни с американци, плащащи невероятни цени, а който, като мен, е по работа тук, е натикан в супер мижави хотелчета в квартали с лоша слава.

Аз понасям, дори бих казал, че ми е интересно, но никой от колегите ми не би го направил. Гледат да са далеч от този град поне още две седмици.

 

Понеделник, 13 февруари 2006 г.

В Торино съм, но от олимпиадата засега виждам само сувенирите по барчетата и тук таме някой организатор в униформа.

Градският център е приказка - лъснат и украсен.

Никога не съм бил толкова близо до такова грандиозно събитие. Ще взема да отида на един хокеен мач ...

 

Сряда, 08 февруари 2006 г.

Понеделникът ми бе като игрален филм завършил в трудноописуем хотел. Вторникът не беше толкова зле. Днес, сряда, ... всичко изглежда нормално - дори не се губих повече от два пъти в селцата около Венеция ;)

*

Понеделник, 06 февруари 2006 г.

Седмицата започва кофти: в 7:22 ме събужда изнервена телефонистка - поръчаното такси било чакало долу вече 5 минути. "ОК, ОК! Дайте ми други 5! Кажете, моля ви на шофьора ...". Той пък гузен: "Обикновено съм много дискретен. Моля да ме извините, че ги накарах да Ви безпокоят."

Без обичайния плод и горещо кафе, сетивата ми се активизират чак на гарата под табло на заминаващите влакове. "Какъв съм кретен!" Гледам, че са възстановили моя влак-стрела в 8:13, а аз, заспата, вече съм си купил билет за обикновения в 8:18. Ама нали гледах монитора над автомата!? Я да видя пак. "Мама им тъпа!" На таблото го има, на монитора не!

- Ква е тая работа, бе? Има ли го или го няма тоя влак? - питам бесен една флегматична лелка поседнала в на-а-а-а-ай-далечното кьоше на гарата (вече е 8:05!).

- Я да видя ... Има го, ама да питам колегата. - бавно(!?).

- Можете ли да ми издадете билет за разликата в цената?

- А-а-а-а, не. Долу трябва да идете.

"Долу" е на 2 минути път, а на гишетата има и опашка. Никакъв шанс. А ако се кача на стрелата с този билет? Да, бе-е-е, най-много да доплатя нещо. Ле-ле, а онзи другия ще закъснее с половин час! Тичай, Павче! (Павчето тича) Абе, имам в джоба си 5 евро, няма да стигнат. Ще платя с кредитна карта. Дали може? Тичай! Ще питаш кондуктора.

А, ето на перона една любезна железничарка.

- Може ли - питам - да доплатя във влака?

- С карта не.

- А тука при Вас? - гледам, че на поставката, дето се е подпряла, се мъдри машинка за електронно плащане.

- Тука само цели билети.

- Давайте! (Ще му мисля в Торино как да си получа десетарката от неизползвания билет. 8:12!) 

Пише железничарката на някакво електронно устройство, а около мене тълпа недоумяващи: "Ама тука билети ли ...?"

- Билети, билети. - разсейва се дамата - Тука нещо не става с картата. Ето, анулира ми го.

Тълпата негодува, машинката бълва някакви ленти без да печата нищо на тях. В осем часа и четиринайсет минути, аз се предавам. "Амин!" Ще пристигна в Торино с 2-3 часа закъснение. Никой няма да умре, а и поне две дузини обезумели хора споделят съдбата ми. Ще си правим компания в бавния влак. Я да пия едно кафе ...

 

Понеделник, 30 януари 2006 г.

Животът ми се усложнява - имам възможност за нов непредвиден професионален избор. Както е нормално, нито една от възможните  комбинации не е абсолютен фаворит. Да избера сигурността? Да избера парите? Да избера предизвикателството? Да избера близостта до най-скъпите си хора? Кое с кое е несъвместимо? Кое колко "тежи" за мен? Какво мисли жена ми и какво желае?

... Много сложни въпроси. Парадокс е, че познавам методите за оценка на алтернативи (за избор на софтуер например), но ми е адски трудно да ги използвам, когато става въпрос за моя личен избор.

 

Понеделник, 23.01.2006 г.

Отново на път след един спокоен, домашен уйкенд.

Имам толкова много идеи в главата си, че съм принуден да сложа някакъв ред там ... Чета една книга, озаглавена "Да свършиш нещата" (на английски "Getting Thinks Done"), която представя метод за подреждане на идеите и нещата за вършене извън главата ти. Така тя е свободна да вложи  целия си потенциал в изпълнението на подхванатата дейност.

Лел-л-л-л-ле, лел-л-ле!! :)    Дръж се земьо!! ;)

 

Петък, 20 януари 2006г.

А-а-а-а-а-а-а, Триест, Триест! Морето, мокрия вятър, китайските магазини и "моята" там отгоре!

Не, не съм се влюбил в този град, но има две-три местенца, които ме пълнят с позитивна енергия и ентусиазъм. Едното е последният етаж, на престижна крайморска сграда, оформен като кафене. Там се чувствам като боцман на презокеански кораб: много светлина, а в обзорът ти се сбират целият залив и половината град.

 

Сряда, 18 януари 2006 г.

След 5 часа път с влак съм отново в Триест... Липсваше ми, няма какво да си говорим. Но май повече ми липсваха старите колеги. (Какъв съм романтик само?!).

След приключване на работа ще имам да разказвам ... :)

 

Четвъртък, 12 януари 2006 г.

Днес съм в Торино. Ако мога да съдя за този град по петте улици, по които се разходих през обедната си почивка, той е много хубав и далеч по-евтин от Милано.

За новия ми стар занаят - установявам, че не съм забравил всичко и това ме прави особено доволен.

 

Сряда, 11 януари 2006 г.

Отидох да поздравя старите си колеги и да им пожелая една хубава, ведра година.

Нищо от онази атмосфера не ми липсва. Нищо!

 

Вторник, 10  януари 2006 г.

Отново на старата работа, но с ново вдъхновение. Първата седмица ще е за загрявка, после дупе да ми е яко! ;)

 

Четвъртък, 05 януари 2006 г.

Отново в Милано.

 

Вторник, 03 януари 2006 г.

Ето че се изнизват и тези последни ваканционни дни.

Ремонт и строеж се грижеха да не скучая нито минута. Между майсторите и софрите този път намерих време и за ... снимки в телевизията.

 


2003   2004   2005   2006  2007

 

 Statistiche sito,contatore visite, counter web invisibile