Сряда, 22 декември 2004 г.

Стягам багажи, че утре заминавам за България. Трябва да съм на летището много време преди полета, защото се страхувам, че аеролиниите са продали доста повечко билети от ефективните места (на английски overbooking), та да не рискувам да си остана в Милано за празниците.

А със самолетните билети е драма винаги. Но какво се чудя, като ги взимам все в последния момент?! ...

Неделя, 12 декември 2004 г.

В последната седмица съм спал средно по 10 часа на нощ! Много хубави дни за мен. Чувствам се "бомба", както се казва по нашенско!

Наистина не зная какво повече да желая! Имам прекрасна жена, хубава работа, 10 проекта и стотици идеи, чакащи реализация. Имам 50 книги за четене, 20 писма на които да отговарям; стотици читатели, с които да общувам; приятели, които ме търсят за разходка, кино, карти! Дори през тези Коледни пости не усещам липсата на месото, яйцата и млечните храни.

Вторник, 07 декември 2004 г.

Честваме Сант Амброджо (на български би трябвало да бъде е Свети Амброзий) - патронът на Милано. Не се работи, затова пък се правят покупки на поразия. Наближава Коледа, хората пак полудяват. Аз ... по-малко.

Откакто се задържам повечко в този град започнах да откривам лека-полека достойнствата му. Казват, че тук се пазарува както никъде другаде. Сигурно заради това е пълно с японци.

Петък, 26 ноември 2004 г.

Много месо на огъня, както казват италианците. Започнал съм повече дела, които не търпят отлагане и които, комбинирани с "технически" проблеми не ми позволяваха да съм на линия напоследък.

Хората сигурно вече си мислят, че съм се затрил окончателно. Не, не! Изобщо не съм се затрил, ама тези телекоми ми късат нервите непрекъснато. Не съм публикувал в сайта си повече от месец! Повече от месец!!?!

Сряда, 17 ноември 2004 г.

Трудно ми е да се разделя с някои стари клиенти. Ето, днес един от тях ми признава, че споделя напълно избора ми да оставя тази лудница, пожелава ми искрено всичко най-хубаво и ме прегръща като баща. Казва ми, че общуването с мен е било различно, че имало "филинг" (приятно усещане) между мен и целия отдел. Такива признания ме радват (че как иначе!?), но и натъжават.

Понеделник, 15 ноември 2004 г.

Обяд на ъгъла на ул."Белини" с ул."Доницети" в Милано. Не съм свикнал да се движа денем в този град и се набивах винаги в претъпкани и шумни заведения. Това кафене е истинско откритие с хубаво меню и спокойствие. Естествено, откривам силно символично значение в присъствието на двамата знаменити композитори.

Четвъртък, 11 ноември 2004 г.

До края на месеца ще се раздвоявам между старата и новата работи. Договорих се за плавно откъсване с по два дни в седмицата в познатата стара обстановка. Само че нямам и минимално желание да се занимавам със старите неща. Никакъв стимул и, като последствие, мързелуване по цял ден.

Петък, 5 ноември 2004 г.

Големият ентусиазъм, предизвикан от последните промени в живота ми, започва да стихва под натиска на новите задължения. Нищо ненормално, но е тежко. Вчера, пък, беше ужасен ден в която регистрирах рекордно ниска адекватност и първия си гаф в новата служба - малко неопитност, малко слаба организация и много тъпо стечение на обстоятелствата. Доста неприятна (но не фатална!) история, която ще ми е за урок.

Вторник, 26 октомври 2004 г.

Последните седмици предпочетох някоя друга интересна книжка и домакинските дейности пред писането тук. 

Опитвам се да реализирам една сложна комбинация от семейни и професионални дела, мобилизираща съзнанието ми. Шетането ми е като убежище от рационалното мислене.

Петък, 10 октомври 2004 г.

Смяната на работата и една две ... обществени инициативи поглъщат не само свободното ми време.

Хубав интензивен период пълен с ентусиазъм.

Вторник, 08 октомври 2004 г.

Всички тези промени ми създават напрежение. Променя се статуса ми на работник от "наемен" ставам "свободен професионалист". 

Понеделник, 27 септември 2004 г.

Петъчното събиране-разговор на български студенти в Милано не беше особено интересно. Единственото изключение беше новината за  казакcтанците, туркмените и чувашите, които се гордеели за родствената си връзка с България!?!

Събота и Неделя оправях новия си дом. За цветята съм се грижел винаги редовно, но не бях забивал един пирон ... не помня от кога.

Четвъртък, 23 септември 2004 г.

Не се престаравам  много в службата (нали са последните 3-4 седмици тук). Вместо това, ме е обзел някакъв странен ентусиазъм да променям. Да променям! Да променям живота си... и света ;) Имам сто идеи(!), които се опитвам да нахвърлям и в писмен вид (може и да потрябват! ;) ). ... Дали не е защото ми остава време за размисъл, пътувайки отново с влак?

Вторник, 15 септември 2004 г.

Сменям работата! Не само работата, сменям занаята!

Казвам "чао!" на счетоводството и на този софтуер и поздравявам любезно клиенти и колеги. Ето, беше ми много трудно да го направя с Големия шеф и Администрацията. Фирмата ми даде 20 дни допълнителна отпуска и ни направи голям подарък за сватбата ... . Изобщо, демонстрираха внимание, което е, в известен степен, задължаващо, но ... това е положението. Дано да си останем в добри отношения.

Сряда, 08 септември 2004 г.

Работя без ентусиазъм ... и това не се дължи само на следотпускарското ми настроение. Така е от много време насам. Значи промяната е задължителна.

Тази седмица съм без кола и се чувствам отлично. Подновявам четенето на книги (едновременно по  3-4) и поемам курс към подобряване на телесното си състояние. Омръзна ми да се гледам такъв ... отпуснат.

Петък, 27 август 2004 г.

Вече съм семеен! ...!?!  :)

Ще помня винаги това лято с церемониите, веселбата, сватбеното пътешествие и някое друго неприятно приключение. Имам да разправям много.

Май събрах повече емоции отколкото би ми се искало. Прекалено много вълнение и прекалено много каране на автомобил - 5000 км !

Вторник, 20 юли 2004 г.

Всеки път преди отпуска е същия ужас, но трябва да издържа някакси до петък, когато потеглям от Триест към София. Този път е много важно!

Живот и здраве, след 10 дни (на 30-ти)  съм ... младоженец! :)

Какви емоции! Какви приготовления! А щяхме да спретнем само скромно тържество!?

Сряда, 07 юли 2004 г.

Днес съм във Ферара (близо до Болоня), но довечера ще съм в Триест (още 300 км). 

Друг човек би стигнал от Милано до тук за 2 часа и половина. Аз стигнах за ... 5! Поех по една друга магистрала и се усетих само на 50-тия километър. После се губих още 3 пъти! Щеше да е смешно ако нямах толкова много работа.

Сряда, 30 юни 2004 г.

Глътка въздух след ужасен зор продължил две седмици. Да ме извинят шефове и колеги, но имам да оправям сайта си, да напиша някое друго писмо, да формулирам ... собствената си теория за здравословно хранене ;). И без друго затишието ще трае само ден два.

Утре се нанасям в новата си къща! Струва ми цяло състояние!

Понеделник, 28 юни 2004 г.

Дано започващата седмица бъде по-лека от миналата. Имам нужда от ... разпускане, а отпуската е все още далеч. По тази причина сутринта не бързах много нито със събуждането нито с пътуването и до Триест. Така и така започвам да работя ефективно чак след 14:00 ч.

Петък, 25 юни 2004 г.

Жега и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Приключвам едни отчети, едни сметки, едни сложнотии...!?! Докарал съм го до там, че да ми се повдига всеки път когато трябва да се ровя в купчини цифри, за да откривам поредната грешка. Тая работа не е за мен ...

Вторник, 08 юни 2004 г.

Става топло. Аз съм зарит с работа.

Миналата седмица ходих по работа до Рим за един ден и за пореден път се убеждавам в абсурдността на това действие. Нелепо и глупаво е да се влачиш по самолети и таксита по-голямата част от деня. 

Вчера пък Милано - Тревизо - Триест! Ненормална работа!!!

Петък, 21 май 2004 г.

Само днес в Триест може да се диша нормално. Падна един краткотраен дъжд, който изми, най-накрая, улиците от урината на близо 400.000 алпийски войници от всички випуски, събирали се тук от цяла Италия на годишна среща (ще рече ядене и пиене до пръскване). 

Градът вонеше ужасно защото организирането на клозети за това нашествие е нещо непосилно.

Сряда, 07 май 2004 г.

Научих за присъдата за българските медици в колата. Щях да припадна. Не от изненада, а от погнуса от вечните, и този път крайно непочтени, игри на нечистоплътни, вездесъщи, самозабравили се диктатори.

Сряда, 05 май 2004 г.

На Гергьовден някои ще празнуват, други ще работим :(  Не е болка за умиране, но хубавите български празници ми липсват много тук.

Тези дни изпаднах в шок от цените на наемите в Милано. Нямах идея колко много са се вдигнали. Празен двустаен в приличен квартал ще ми струва около 850 Евро на месец. Ненормална работа!

Четвъртък, 22 април 2004 г.

Така и не успявам да се концентрирам, за да заработя пълноценно след Великденската отпуска. 

От 10-те дни в България 3-4 прекарах в Родопите. Сега отново съм зареден с положителна енергия и не ми пука особено много за работа и ангажименти разни.

Пак съм в Триест. За първи път в новия офис, където е несравнимо по-добре от преди.

Понеделник, 29 март 2004 г.

Уийкендът ми донесе един здравословен скандал със съквартирантите и малко земеделски труд. Какво удоволствие само (земеделието де)!  

А всеки път, като пътувам по магистралата в долината на По и гледам едни такива подредени лозя и градини, ми се плаче. Че земята ли ни е по-лоша от тази тук? Че климата ли?!? Пътувам, страдам и се успокоявам с фантазии, че един хубав ден и аз ще имам едно чудно, необятно лозе.

Четвъртък, 25 март 2004 г.

Колегата, с който пътувах вчера, днес е в болница - бъбречна криза. Знаех си, че рано или късно с този начин на хранене неразумния ми колега ще получи някакво увреждане. И изобщо не съм му спестявал коментарите си. 

Подобно невежество и неспособността да се грижиш за собственото си здраве, според мен, са равносилни на престъпление. Някои казват, че мнението ми било пресилено.

Сряда, 24 март 2004 г.

Времето е лошо: вали и е само за сън, ала ... Поне не съм затрупан с работа.

Имаше пак ставане по нощите и 400км пътуване. Компания ми прави един колега. Благодарих му за това и заради облекчението, което внася в душата ми факта, че не пътувам сам. Дава ми основание да не се чувствам ... еко престъпник.

Сряда, 17 март 2004 г.

Оборудвах автомобила си с ново радио. Каква радост! Само дето новинарските емисии не престават да предават тягостни новини. Така 4 часа, докато пътувах до Триест, слушах колко хора са арестувани в Мадрид с обвинение в тероризъм и как Италия така и не достига предвиждания икономически растеж.

Понеделник, 01 март 2004 г.

Когато пътувам "само" 240 км. ми се струват нищо.

Седмицата започва отново много рано. В 11:15 вече съм на третото кафе.

Неделя, 29 февруари 2004 г.

Това беше кошмарен месец. Много работа. Много събития и нови запознанства.

Голямата ми емоция, обаче, продължава да бъде посрещането на скъпи за мен хора по разни поводи. 

Междувременно пораснах с друга една годинка. Казват, че Христовата възраст била повратен момент. Да видим.

Сряда, 10 февруари 2004 г.

Пътувах с автомобил от Милано до Триест - 420км. Имам си основателни причини, но ми липсва страшно спокойствието на влака.

Четвъртък, 29 януари 2004 г.

Часът е 21:00 аз съм още на работа.

Позна! Започва поредния убийствен период. Ще продължава около месец.

Четвъртък, 22 януари 2004 г.

Много ми е трудно да работя в една стая с други 13 консултанти. Шумът е невъзможен. 

Поне нервите ми са здрави. Спах цели 12(!) часа тази нощ :)

Сряда, 14 януари 2004 г.

Работя прекалено много. Истинско чудо е, че успявам да пиша някой ред тук!!!

Петък, 09 януари 2004 г.

Имам много работа. Така е винаги след отпуска.

Хубавото е, че е петък, а за утре и в другиден съм планирал ... сън.

Сряда, 07 януари 2004 г.

Първият работен ден от новата година! Без особен ентусиазъм.

Днес съм в Милано, но още утре ще съм пак на път!

Петък, 19  Декември 2003 г.

Мислех си, че днес ще "мина метър" (нали е последен ден преди отпуската), а нямах време дори да обядвам! За компенсация ще имам банкет - суета на суетите! Не ще имам сили за дискотеката след това, а и багажа си не съм стегнал. Утре рано-рано потеглям за София :)

Вторник, 16  Декември 2003 г.

Какво трепетно очакване на Коледните празници!?! Всеки път преди пътуване до България ме обзема истинска еуфория. Много силно и хубаво усещане което прави ветровития Триест  по-"топъл" и гостоприемен от всякога.

Четвъртък, 11  Декември 2003 г.

В службата пак трябва да откривам и поправям грешки направени през горещите августовски дни и нощи. Гадно занимание, но ... това е положението. 

Мисълта за приближаващата се отпуска ме електризира. За първи път нямам някакъв проект, който стартира или свършва на 1-ви Януари.

Вторник, 09 Декември 2003 г.

Вчера беше неработен ден, който ми дойде мно-о-о-о-ого добре. Успях да се видя с близки и приятели и да се разходя из Милано. Хората са полудели!

А днес имам чувството, че пътувам цял ден. От ранна утрин съм се помъкнал по влакове и таксита. Те пък все със закъснение. Събират ми се общо... 8 часа път! Познай коя е последната ми спирка.

Четвъртък, 04 Декември 2003 г.
Имах намерение да ходя на концерт на Енио Мориконе в Милано, но закъснявам с тръгването си от Триест. Жалко! 

Сряда, 03 Декември 2003 г.

Започва италианската Коледната треска. Улиците са накичени с празнична украса,  хората с покупки. Започва щурането по магазините. Аз не правя изключение, но засега купувам само  ... книги(!).

Понеделник, 01 Декември 2003 г.

Нов месец, нов късмет! Лош ;) Установявам, че самолетните билети до София, и обратно, струват двойно повече отколкото очаквах.

Вторник, 24 Ноември 2003 г.

Потвърждавам, че имам мно-о-о-ого работа. 

Покрай постите за 10 дни съм отслабнал 2-3 кг.

Пак съм в Триест и пак съм помъкнал куп книги. Явно си мисля, че мога да намеря време да ги чета? :-/

Сряда, 19 Ноември 2003 г.

Имам много работа, а в офиса сме 12 човека, от които поне четирима обясняват нещо. Звъни поне един телефон. Заболяха ме ушите. Как може да се концентрира човек в такава лудница!?!!

Понеделник, 17 Ноември 2003 г.

Попадам съвсем случайно на една притурка на вестник la Repubblica, говореща за финанси. Основната тема днес са разкритията на главния прокурор Спитцер на някои нечисти игри от страна на могъщи инвестиционни фондове на Нюйоркската борса. Става въпрос за колосални измами, чиито жертви са най-дребните акционери. Напъвам сетивата си да доловя подобна новина откъм нашенско, ама нейсе.

Четвъртък, 13 Ноември  2003 г.

Първият ден на Коледните пости. До празниците никаква храна от животински произход и най-много по чаша червено вино дневно.

Четвъртък, 06 Ноември 2003 г.

Отваря ми се много работа! В службата, искам да кажа.

Вторник, 04 Ноември 2003 г.

Почивните дни прекарах без никакви организации. Почивка и нищо друго. Малко кънки, кафе с приятели, любимото списание, ... Купих си Хари Потър 5,  "Орденът на Феникса". Да видим дали и кога ще имам време да я прочета (предвид, че е цели 700 страници!?!). 

Четвъртък, 30 Октомври 2003 г.

Днес племенницата ми навършва една годинка!!! Всичко друго ме интересува далеч по-малко.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДЕСПИНА! 

Понеделник, 27 Октомври 2003 г.

И днес нямам настроение. Гледам някакви предварителни резултати от местните избори в България и ми става едно такова ... тягостно. Мисля, че всеки, що-годе буден и чувствителен човек, се чувства така. Никак не съм изненадан от ситуацията. Даже напротив.

Сряда, 22 Октомври 2003 г.

Нямам настроение днес. Денят ми започна много ... рязко с повече телефонни обаждания от допустимото.

Чета вестници онлайн, а там едни такива новини. Едни такива коментари!?! Отказвам да повярвам, че в България хората обръщат такова голямо внимание на очевидни глупости (хипотезата за финансиране на фондация „Демокрация” от международен престъпник), пренебрегвайки истинските, важни новини.

Понеделник, 20 Октомври 2003 г.

Днес съм близо до Венеция. В едно малко градче с голяма слава заради финансовите гиганти, които приютява. Барабар Петко с мъжете! ;)

С таксиметъра отворихме приказка за невероятната концентрация на богатство в тази част на Италия и за неспособността на хората да й се радват. 

А разговорът започна с любимата за италианците тема ФУТБОЛ. Изгонили, моля ти се, Купър от Интер. Аз, пък, отклоних  разговора с пояснението, че това е едно от нещата които ме вълнуват най-малко от всичко на света.

Четвъртък, 16 Октомври 2003 г.

Потеглям от Триест с последния влак. Той пък с 30 минутно закъснение, което означава, че ще изпусна връзката от Венеция за Милано. Много неприятно. Дано някой закъснял колега с кола бъде така добър да ме изчака на гарата, иначе ... ще трябва да нощувам там. (Колко пъти съм си казвал да не разчитам на точността на други - в случая на италианските железници - в сложни ситуации...!)

Вторник, 14 Октомври 2003 г.

Схванат съм от мускулна треска - пишман тенисист(!). Хубаво е обаче да чувстваш мускулите си.

Българското парти мина ... добре. В смисъл, че много по-добре можеше да мине, но... 

Много приятели! Хубави хора! Нашенци! Тук-таме някой италианец, който гледаше като облъчен как се веселим истински. Има тенденция събирането да се превърне в периодично, месечно. Да видим.

Петък, 10 Октомври 2003 г.

Този вагон прилича повече на телефонна централа, отколкото на "първа класа".  Главата ми надуват всякакви болни бизнесмени, които ще да изкарват много пари, предвид   идиотския компромис със здравето си. Настъпва тишина само в тунелите! Ненормална работа!!?! А!!?! Оказва се, че сме спрели на малка гара от 20 минути. Някаква авария с товарен влак между Триест и Венеция. Единствената ми грижа е да се добера до Милано за българското парти.

Понеделник, 06 Октомври 2003 г.

Ето го началото на новата седмица. Бавно и спокойно с лека гимнастика, която по магически начин елиминира болките в гърба. После кроасан и кафе в центъра на Милано. 

Обяд в ресторант на самообслужване - 5,30 евро за мижава салатка и парче плодова торта(!!?), - в отвратителна атмосфера, сред накачулени по масите тави с мръсна посуда, подминавани, кой знае защо, от енергични нечистоплътни отговорници.

Понеделник, 29 Септември 2003 г.

Неделята беше особено ... шумна. От изгасването на тока  беше писнала една аларма още в 3:30 ч. До този момент не спирала да вие!!!?!

Ето, че си запазих час за прегледи в централната поликлиника на Милано. Там цари известен хаос, обаче информационната им система е на висота. Дали поради професионалното си изкривяване или поради склонността си да анализирам ... всичко, ми прави хубаво впечатление, че са предвидили дори удобно комбиниране на два прегледа в един ден, което е знак за особено внимателен и интелигентен анализ.

Понеделник, 22 Септември 2003 г.

Трябваше да си сменям доктора ("джипи"-то, както казват в България) днес. Тъжна работа. Един час и десет минути (1:10!) чакане в поликлиниката на опашка от 100-120 човека. Само за елементарна бюрократична процедура! 

Имаше много чужденци, а двама араби направо рискуваха да бъдат линчувани заради това, че се предреждат. Прочутата италианска толерантност (според мен, по-скоро непукизъм) се изпарява само след 30 минутно висене. А аз просто не забелязах кога са минали тарикатите, иначе ... майко мила(!). Припомних си случая, пак с арабин, в полицейския участък преди 4-5 години. Тогава наистина рискувах да си изям боя ...

Вторник, 16 Септември 2003 г.

В Италия има стачка на консуматорите. Протестът е срещу покачването на цените, които се оказват "напомпани" (някъде двойно спрямо миналогодишните!) от крайните разпространители на стоки и услуги (магазинери, хотелиери, ресторантьори и т.н.). Не трябва да се купува нищо и да се харчат пари за такси, хотел или ресторант.

Аз стачкувам, въпреки че не обичам да ме наричат "консуматор". Единствената покупка за днес бяха жизнено необходимите ми вестник и едно кафе.

Понеделник, 15 Септември 2003 г.

Работната ми седмица започва с ... кифличка и кафе в шумно барче на подземно ниво "-2" в сградата на важна застрахователна компания. Не би трябвало да има сътресения и много нерви тези дни.

Виждам, че броячът на сайта ми расте главоломно ;) (най-вероятно се дължи на поканата ми към аудиторията на Про&Анти да ме посети) и това ме радва като дете. Още не ме навестява онова вдъхновение нужно ми за един хаплив коментар, а теми колкото искаш.

Вторник, 09 Септември 2003 г.

Опитвам се да навлизам в работната атмосфера плавно, но все има нещо неотложно, все някой изнервен клиент ... . Пак съм във влак и пак в обичайната посока. Това ми дава възможност да актуализирам сайта си.

А, днес е 9-ти. ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ! - зловещ ден, на който някой малоумен нашенец пак ще празнува. В село Смилян (смолянско) пък само на мен прави впечатление, че главната улица си е останала с това срамно име. "Спокойствие" - ще каже някой. Аз, обаче, не мога да съм особено спокоен когато става въпрос за моята чест и заобикалящата ме апатия.

Четвъртък, 14 Август 2003 г.

Очакването да се изтърколи и този ден притъпява страшно сетивата ми и ме прави неспособен да се концентрирам за повече от пет минути.

През нощта сънувах счетоводни документи, но Балансът е готов! Остават някои досадни уточнения за които ще се погрижат колегите в събота и понеделник. Бедните! Гледам ги как им се плаче, че остават тук и утре (Ферагосто!) и уийкенда. Заклеват се, че за последен път жертват времето си за отпуск. Аз пък не им вярвам много-много.

Сряда, 13 Август 2003 г.

Откакто всички колеги се побъркаха на мен се пада честта да ги обслужвам като милосърдна сестра ;). Шегата на страна, фазата на всеобща лудост преминава в тихо умопомрачение и истеричен смях. В минутите на почивка се играят глупави игрички от типа на Pac Man.

Още само един работен ден и потеглям за България. Единственото ми притеснение от събота нататък ще бъде ... за оцеляването на цветята ми в Милано ;)

Понеделник, 11 Август 2003 г., 11:05ч.

Не спах много тази нощ, час и половина със ставането си в 4:45 ч. :-/   Надявах се да си доспя 2-3 часа във влака за Триест и сигурно щях да успея ако малоумниците не бяха издули така климатичната инсталация. Навън 35°C, а аз умирах от студ!

Смених влака на Венеция, а там пълно с туристи - едни такива разголени и усмихнати, много млади с ония, големите раници. Аз, консултантът, :-/ елегантен с малък куфар на колелца и ... компютър (къде без компютър?!). Ех-х-х-х-х, да мине и тази седмица ....

Неделя, 10 Август 2003 г.

Бърках като си мислех, че моите мъки в петък са приключили със гоненето на влака. При потеглянето си към София приятелчетата съквартиранти са се били престарали със заключването на къщата. Използвали, моля ти се, и най-сериозната брава, ключ от която никога не съм носел в себе си. Така в 23:30 на петъчната вечер разбирах с мъка на сърце, че съм "бездомен". Дори не успях да се ядосам като хората от умора. Приюти ме милосърдна приятелка.

За проникването си в къщи щях да мисля на другия ден.

Петък, 08 Август 2003 г.

Ето го края на тази отвратителна седмица.

Ти, който всъщност не ме познаваш, ако съдиш за мен само четейки тези редове, със сигурност ще си помислиш, че съм някакъв откачен песимист. Прав си. Тези дни съм ужасен песимист ... . Мислех си да си направя точна сметка на часовете труд, но се отказах. Дори да не са точно двойно от регламентираните, са прекалено много. Непоносимо много!

Плановете ми да се върна в Милано пък с колата на един колега се провалиха в последния момент. Бедният ми колега ще работи и в събота, а на мен се налага да спринтирам до гарата, защото ако бях изпуснал последния влак в 17:55ч., щях да споделя нерадостната му съдба.

Четвъртък 07 Август 2003 г., 20:36ч.

Във вторник работих до 00:45 ч. през нощта. Вчера сутринта ми трябваха не по-малко от 10 минути съсредоточен анализ, за да разбера кой ден от седмицата сме. Не съм се и опитвал да си спомня дали бях ял или какво бях ял онази нощ. Затова вечерта работих "само" до 20:30ч.  

Трагичната констатация, че тези дни поправям грешки, допуснати от преумора от иначе безупречни професионалисти, ме кара да правя мрачна прогноза за момента, в който ще гръмнат и моите бушони.

Единственият позитивен елемент тук, в Триест, е, че температурите са по-поносими от онези в Милано (38-39° C !). Все пак подухва.

Вторник, 05 Август 2003 г., 09:10ч.

Напрежението започна още рано вчера - пет телефонни обаждания на пожар още докато пътувах до Триест (5 часа). Пристигане и полудяване от първата минута заради неща свършени не както трябва от колеги. При по-нормални условия първо се пиеше едно хубаво тукашно еспресо. 

Понеделник, 28 Юли 2003 г., 23:52ч.

Седмицата започна прекалено рано. Събуждане в 05:45, потегляне с колата на един колега от Милано за Триест в 06:40  и 4 часа и половина път без особени емоции.

От 11:45 до 19:45 (с почивка от 40 минути) здрав труд. После море B-) Моят колега работи тук от две години и това му е първото къпане в залива на Триест. Не без мое давление. След бързото къпане следва вечеря в симпатичен ресторант на открито пълен със сноби. 

Големия положителен елемент днес беше, че успях да си запазя самолетен билет до София за ваканцията.

Петък, 24 Юли 2003 г., 17:52ч.

Вчера работих от 09:30 до 22:20 с 50-минутна почивка. Чисто 12 часа. Днес ще бъде същото.

Шефката ми признава, че мисли сериозно да си вземе едногодишна пауза (тук го наричаме “anno sabbatico”). Може би защото й е за пета поредна година да приключва шестмесечие, докато нормалните хора са в отпуск. А напрежението така и ще продължава да нараства до 10 Август, когато живи или мъртви трябва да произведем проклетия баланс.

На трима от старшите ми колеги усмивката е угаснала окончателно.

В стаята на консултантите сме 10 човека, температурата навън е около 33-34 C°, точно в 19:00 ч. климатичната инсталация изключва автоматично.

При нас е весело! :-/

2003  2004  2005   2006  2007