За България, Италия, вярата и благоденствието 

 

Милано, Август 2002

 Ферагосто – магическа думичка която на нашенски означава празниците по Богородица (15 Август). Всички в Италия цяла година говорят за ваканции и Ферагосто. Лятото се отъждествява с Ферагосто! Затова всички са някъде по курортите по това време, нищо че някои за да стигнат са вложили цели два дни, когато при нормални условия са необходими 4-5 часа. Нормални условия?!? “Нормални” тук означава когато по магистралата няма катастрофи! В делничен ден по всички магистрали дясната колона е запълнена с камиони - тирове. И не дай си Боже някой от тях да е по-бавен или някой от камионистите по-изнервен – започват се едни …дъхът ти спира! Петък и Неделя и без друго около големите градове е задръстено, значи не е много нормално. Събота е по-спокойно, но това пък не е нормално. Нормалните условия тогава…?! - изобщо не съществуват! 

Та думата ми беше за Ферагосто. Дойде ли Август италианците полудяват, събират багажи и потеглят. Всеки уйкенд се съобщава за задръствания по пътищата и се коментира колко милиона автомобили са поели към морето. А морето тук е … навсякъде?! Но хората не отиват къде да е а на курорт и близо половината курортисти са … все на същото(!) място. Нищо че в Римини и Ричоне туристите-пешеходци не могат да се разминават още от началото на Юли. Нищо че плажа е разграфен и ограден надлежно за да раздели чуждото от собственото и общественото от частното, постигайки единствения трагичен ефект че в общественото е буквално “гъз до гъз” а в частното скуката е отвратителна, обаче “стойките” са на висота. 

Лято е, хората са на море, а аз и други … по-малко късметлии сме в големия град. Аз на всичкото отгоре разсъждавам върху живота и … България. Това не е нито критика нито поредица от съвети, които трябва да послужат някому за да каквото и да било. Това е свободно словоизлеание на всички (или поне повечето) мисли които ме съпътстват в моето ежедневие от доста време насам, подсилени от тази неприятна миланска пустош. 

1.  Кой и как ще оправи България 

Нито някой, нито нещо ще оправят България! България ще трябва да я оправяме НИЕ за да не хленчим и след време че България все още я съсипват. 

Интересното е че когато говорим че “са я съсипали” все нещо и някого имаме в предвид: комунизмът, мръсните комунисти, анархията, системата, разбойниците, корупцията, …. Дори някои казват имена: “Луканов съсипа България!”, ”Костов разпродаде България!”, “Чорни купи България!”, … . Като стане приказка за нещо градивно и позитивно или “кой ще я оправи България”, … до преди време lite motiv-ът беше: “Царят! Царят ще ни оправи!”. Щеше да ни оправи! Оправя ни! Оправя ни и в момента! (идва ми да кажа нещо мно-о-о-го вулгарно, ама ще се въздържа!). 

Откакто и най-отявлените “царедворци” виждат с какви прийоми свенливия монарх-премиер “ни оправя”, пак е на мода третото лице с възвратни форми: “когато нещата потръгнат (от само себе си!)”, “абе, то ще се оправи положението”, “докато се промени ситуацията” и … ей такива неопределени безсмислици.

На никой не му стиска да поеме отговорността, да каже АЗ или НИЕ. Дори я няма вече вярата, или поне беглата надежда, в ония (американците, примерно) дето могат да ни оправят! Значи, или ще се оправи положението или … . 

И л и . . . ?!? 

Прав е нашенецът (с псевдоним Паисий Хилендарски) да пише във Интернет форума на вестник “Дневник”, по повод коментари на статията “Милион младежи смятали да напуснат страната”: 

“Какво става във всъщност - умните бягат, четат "Дневник" и коментират "аз обичам България, ама ще се върна когато се оправят нещата" Абе, неразумни юроде! Абе, как ще се оправят нещата, като теб те няма, бе, мама му стара?! Като те няма да кажеш: "Аз съм българин и си търся правата". Кои ще ни оправи, като плащаш данъци на Буш, като даваш пари за пластмасови US домати и живееш в собствено доволство?!!? ….”

Много е прав! Отвратително прав! 

На тази страна и трябват млади (и не чак толкова млади), свестни, знаещи и можещи хора. Подчертавам “свестни” защото с многото си специалисти по източване на фирми, по приватизация с цел разпродажба, по финансови операции за източване на ДДС и “обмитяване” според собствени тарифи, по заверяване на фалшиви отчети, по “разпределение” на обществени фондове, по изнудване, рекет и “охрана”… България го е докарала до това дередже. Нужни са й свестни и силни хора които да докажат че, освен престъплението и наглостта, съществуват и други начини (чрез труд, банално…) да постигнеш едно достойно съществуване. 

Сега вече си започнал да мислиш: “Абе тоя е голям тарикат! Като че ли не ги знаем ние тези неща?! Ама я да му видя куража и силата. Я, да дойде тука да я демонстрира тая негова сила и способности!!”. Ето че си дойдохме на думата. 

2.  Безверието /или На къде сте тръгнали 22.000 българчета ?!?/ 

Една лястовичка пролет не прави! Не правят пролет и 100 лястовички! Но двайсет и двете хиляди, които всяка година си “взимат чуковете” и заминават (повечето за да “мият чинии”!?!) в някоя далечна страна, да! Тазгодишните 22.000, плюс миналогодишните 22.000 и онези 22.000 които мислят за догодина, да! Но защо тогава събират багажи вместо да действат, да критикуват, да псуват, да рушат и да градят Българията такава каквато им харесва? Най-вероятно по същите причини поради които 53% от целокупният български народ не ще гласува ако изборите бяха сега: безверие, отчаяние и бедност от които им се гади. Гади се и на мен! Повярвай ми!

Безверие, отчаяние и бедност в резултат на какво? “В резултат на 12 годишно бездарно управление” – ще кажеш. Аз казвам “57 годишно”, с малки прекъсвания. Както и да е, бездарно управление. Защото ако управлението беше правилно и кадърно сега щяхме да сме като Чехия и Унгария, нали така? А как точно са Чехия и Унгария? – питам аз. И как ще сравняваме с индустриалното производство на тези две страни от десетилетия насам с това на България? А какво ще кажем за съседите им? А за традициите в контактите им със западна Европа? А за анти-съветските бунтове още по “онова време”? Ако успееш да ми отговориш (и да си отговориш, всъщност) на поне два от тези въпроси, тогава си видял голямата разлика “на старта”. България не би могла, при каквото и да е управление, да следва ритъма на Чехия, Полша и Унгария! Не би могла при каквото и да е управление! 

“Абе, тоя започва да ме изнервя” – ще кажеш – “аз съм обезверен, отчаян и беден сега, а той ми говори за “на старта”!” … Прощавай, българино! Знам че си изнервен но не мога да ти спестя и един кратичък коментар за последния ти парламентарен вот. Не мога! 

ВЕРВАШ ли още на фантастични обещания? Верваш ли че след още само (колко там останаха от 800-те?) 500 дни ще се отвори “рога на изобилието”?! Верваш ли?! … Вервай, избирателю, на полу-образован полу-българин полу-монарх и неговата свита от наивни недоносчета - не непременно некадърни(!), бидейки до скоро част от престижни компании, повярвали и те, милите, на царските обещания (или и “младите” са знаели от самото начало че стават слуги не на царя ами на разбойниците които го финансираха, и които сега се радват на щедрата възвращаемост на капиталите си? Още по-зле! Още по-зле!)! 

Вярваш ли ми че плаках със сълзи при преброяването на бюлетините на изборите тук в Милано? И се опитвах да се успокоя с думите “Павче, нищо не разбираш! Нищо не разбираш, … и ще видиш че не си прав! Царят е печен, има и някой друг великденец който ще работи за доброто на бедната ни Държавица…”. По дяволите, бях прав да плача!

 Ако още ти останало макар и мъничко желание да вярваш в някого, вярвай в човек които е доказал с дела а не с приказки че е способен и принципен (та кой от нас не познава такива хора?!), но спри да му вярваш в момента в който ти обещае цветущо бъдеще в кратки срокове, защото това са лъжи! Това са опашати ЛЪЖИ! Още повече не му вярвай ако отиде с кебапчета и някой друг лев при … циганите. Така ще преодолееш тази твоя ужасна слабост - в отчаянието си да вярваш в лесни обещания. Това е и твоята вина за това твое положение!!! 

Но без вяра не може. Без вяра не може! 

В това си отчаяние ти вярваш че “на запад” всичко е розово?! 

“И все пак, ти си там …” – казваш, някак си смирено. М-м-м-м-м-м, да. Тук съм, но не минава ден в който да не мисля за България. Ден в който да не ме заболи за майка и татко, за сестра ми. Ден в който да не се поинтересувам “… абе джанъм, какво става, оправят ли се нещата?” и все същия отговор: Ъ, ъ! Не…! 

“Поне не гладуваш, приятелче, и имаш обувки на краката си и зимата ти е топло!” – ме прекъсваш. Това е вярно. Да, сит обут и на топло преследвам благополучието, което е … все на хоризонта. 

3.  Къде е благоденствието /или Колко италианец се чувствам/ 

Имам хубава и переспективна професия и работа която върша с удоволствие. Имам приятели италианци, пътувам доста, клиентите ми и колегите ми ме уважават. Някои дори спряха редовните си ругатни от типа “това го е правил някой загубен български счетоводител!” или “… българска курва!” или “… абе, това е направено по … български” (има и други, ама да не ставам досаден). Все пак е удовлетворение! ;) 

“Нещо не мога да разбера. Оплакваш ли се? Оправдаваш ли се?!”- нервничиш. Обяснявам ти само че и при всички тези положителни неща тук не мога да се почувствам като у дома си(!). Не мога и това си е! Който е в чужбина ще ме разбере. При цялото си позитивно мислене Италия си остава една много красива страна, на която съм благодарен независимо от безобразната бюрокрация. Страна която ми отваря възможности за растеж и кариера, но която е всъщност моята работна площадка. Ваканцията съм в България, то се знае. Та нали там всичко струва 4-5 пъти по-малко. Дискотеката ми е 10 пъти по-евтина! Сметките са важно нещо, но не са основния двигател на моето желание да се връщам … у дома(!).

Имаме различни критерии за живота с италианците, бих казал смело даже “с европейците”. Различни мерки, различни радости. Различни стойностни системи! За италианците проблемите са: трансфери на футболисти и поредния резултат от шампионата (за мъжете), диети и фитнес (за жените); кубически сантиметри на двигатели и кожата на поредния чифт обувки; следващата сеx-екскурзия до Куба и поредната клюка за някой/я VIP; какво станало в службата и новата прическа. Разбираш ли ме? И все такива са им проблемите!?! Повърхностна работа, приятелю. Повърхностна! Но това не е критика! Просто сме различни и в края на краищата те живеят по-добре от мен. Може би малко по-скучно, и все пак по-добре. И се сбъркват от бачкане (и аз покрай тях ;)), а ваканциите в крайна сметка ги …депресират защото са лишени от … фантазия. “Как? Италианците?” … Да, и не го казвам аз ами статистиките. 

И още: тук видът е взел тотално надмощие над същността на нещата, на хората, на храните, … Факт, който мен лично ме вбесява. И мъжете са по-превзети и по-кокетни от жените. И всъщност са … по-красиви! Защото това дето го гледаш по телевизията са манипулации: актрисите и балерините, първо, са продукт на супер селекция от 45 милиона народ и второ, понеже това не стига, повечето са чужденки. Оставям на страна ролята на телевизията, на маркетинга и комуникацията в това общество, и бомбардирането от всякъде с рекламни послания и промоции (около 6000 дневно за средния европеец!). Това е неизчерпаема тема. 

Тук се живее по стереотип и канони който не са за мен, нито пък са за хора с по-широки интереси, каквито сред италианците безспорно има. Италианците обаче имат къде да избягат – всички имат вили, нищо че пътуват половин ден всеки уикенд в задръстването. “Тук е пренаселено” - казваше един приятел. И наистина е така: в дискотеката (от тези най-котираните де) не можеш да се добереш до бара, ако изобщо те пуснат да влезеш. Ако сте само мъже – забрави! “Бели кахъри, бели кахъри! Аз съм беден и бос, а ти се жалваш че не те пускат в дискотека!?!” … Аз ти обяснявам че тук е друго. Тук е различно и че има неща, които акъла ти не може да ги побере, а мен ме вбесяват! 

Тук не се раждат вече деца! “Е и?! И в България не се раждат?” … Тук не се раждат защото хората са станали егоисти и не желаят деца да им се пречкат и да им развалят кефа!?!!! В България причините са други, комай? Върха на този егоизъм беше реакцията на мой шеф: тероризиран разправяше как жена му я нямало тези дни и трябвало той да влиза в ролята на …бейбиситер! “Бейбиситер?!?” - Бейбиситер(!), четеш добре. Не “баща” а “бейбиситер”! Не баща, който да смени напиканите гащи и да каже нежно “Лека нощ!” на детето си, ами бейбиситер който да се грижи временно за отрочето докато родителя (очевидно само майката се счита за такава!?!) го няма!?! Понимаеш? 

Тука нещата отиват на зле. Имам приятели, не един и двама, с които съм се карал жестоко за позиции като “Никакви деца, и без това света е пренаселен. Да, представи си да го отгледаш за да стане наркоман без грам уважение към теб”. Нямам думи! А ти приятелю? Да добавям ли че въздуха в големите градове е невъзможен за дишане? А че застраховката на колата ми е колкото стойността на самата кола (10 годишна)? Е, обяснението е логично: премията трябвало да покрива евентуални щети нанесени на други по-скъпи автомобили. А ако всички автомобили бяха като моя? Защо, по дяволите, трябва да плащам заради някой друг който може да си позволи да кара луксозен автомобил?! 

Колко според теб струва една пломба тук? €10, 20, 30? А една коронка? €100, 200, 300? …Съответно €150 и … €700 !!!! И какво е обяснението на тези абсурдни цени според теб? Ще ти обясня: картел – или пазар с малко конкуренти които поставят цените задружно на ниво което им хареса, далече светлинни години от цената при свободна конкуренция. И няма кой да го разбие този картел при всичките им организми Антитръст и при всичките Сдружения на потребителите. Да “скочиш” срещу застрахователите е считано за 100%-во самоубийство, а срещу зъболекарите 95%-во. 

Още един тъжен факт: мой колега в момента губи 70% от инвестирания капитал на Миланската Борса, подведен от късметлии които си купиха дворци благодарение на същата тази Борса … преди време. Има и други “щастливци” които никога нищо не са рискували и пак си купуват дворци, бидейки … inside trader! Бòли го някой че дребните спестовници се разоряват …

“Да де, ама нали работиш, заплата получаваш.”- ще речеш, приятелю. Работя и получавам, да. Измежду отчисления, данъци и осигуровки заминава … половината! “Е, поне пенсия ще имаш хубава” … не е речено, първо, че ще го докарам до възрастта за пенсия и, второ, че до тогава ще въведат реформата която ми я гарантира! Разни специалисти твърдят че при сегашните условия … ще мизерствам на стари години. Трябвало да се осигурявам допълнително в някой Фонд. Сигурно от тия които губят половината от капитала си защото са заложили много на … Американски акции!??! 

“Абе, нали си в Италия! …” … Ех-х-х-х, земляк! Нали това ти обяснявам до сега, че съм в Италия и че нещата изобщо не са розови. А съм на 31 години и до сега освен да си късам гъза от учене и работа нищо друго не съм правил!! И ако мога да си късам гъза за да работя за България, особено за да накарам нещата да потръгват, ще го направя с радост, лишавайки се от “привилегии" и от невъзможния за дишане въздух тук. 

“Ти си луд!!!” – възкликваш. Луд съм! Естествено че съм луд и … търся други такива луди като мене, и ще ги намеря! Можеш да си сигурен! 

 

 

ЩЕ ГИ НАМЕРЯ … ЗАРАДИ МЕН САМИЯ, ЗАРАДИ ХОРАТА И ЗЕМЯТА, КОИТО ОБИЧАМ! ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ! И … ЗАРАДИ ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ! 

Павел 

още мои

Емигрантско Верую I

Емигрантско Верую II

Благодарност 

Колко сме зле

 

 

 


начална страница

обратно горе

pavel_lazarov@yahoo.it