Месопотамия. Вавилон. Тигър и Ефрат

Месопотамия. Вавилон. Тигър и Ефрат. Колко ученици, колко класни стаи са преминали в историята на вековете, пренесени на крилете на тези имена? Сега там падат бомби, които взривяват и унижават тази древна цивилизация. На стоманения корпус на ракетите, невръстни американски войничета изписват детски послания за Саддам от  Дебелака Пос. Ето че се сгромолясва едно здание, един пазар, една къща. Едно момиче, обичащо едно момче. Едно дете, чието най-голямо желание беше да играе с топчетата на по-голямото си братче.

Арундхати Рой,  02 Април 2003, Outlook India

На 21 Март, вторият ден от началото на незаконното нахлуване и окупация на Ирак, от страна на американски и британски войски, един embeded (придружаващ) ги кореспондент на CNN интервюира  американски пехотинец: Искам да влезна там вътре и да си изцапам ръцете казва редник A.J. Искам да си отмъстя за 11-ти Септември!. В интерес на истината, кореспондентът, нищо че embeded,  прави опит да подскаже че все още не са намерени конкретни доказателства за връзки на иракското правителство с атаките на 11-ти Септември. Редникът A.J. с грубоват тинейджърски език заявява: Е и? Това не ме интересува.

Според едно проучване на Ню Йорк Таймс-СиБиЕс, 42% от американците са убедени че Саддам Хюсеин е отговорен за атаките срещу Туйн Тауърс и Пентагона на 11-ти Септември. А според друг сондаж - на ЕйБиСии Нюз, 55% от американците счита че Саддам Хюсеин поддържа Ал Каеда. Можем само да представяме процента на американските военни които вярват на тези фалшификации. Едва ли американските и британски войници в Ирак знаят че техните правителства са поддържали политически и финансово най-зловещите деяния на Саддам Хюсеин. Но кому е притрябвало да пълни главите на бедния боец A.J. и неговите колеги с подобни подробности? Вече няма никакво значение, нали така? Сега са мобилизирани стотици хиляди бойци, танкове, кораби, самолети, бомби, муниции, противогази, висококалорична храна, самолети карго, изсипващи тоалетна хартия, пестициди, витамини и бутилки с минерална вода. Феноменалната логистика на операцията Свобода за Ирак е друг свят, който не е длъжен повече да оправдава съществуването си. Съществува и толкоз. Съществува и ...

Освобождаването на душите

Президентът Джордж Дабълю Буш, главнокомандващ армията, военновъздушните и военноморски сили на Съединените Американски Щати даде прецизни указания: Ирак. Ще бъде. Освободен. Вероятно това означава че, убивайки телата на иракците, ще бъдат освободени техните души. Американските и британски граждани би следвало да престанат да разсъждават, за да застанат редом до своите войници. Техните страни са във война. И то каква война!

След като се възползваха от дипломацията и добрите служби на Обединените Нации (икономически санкции и военни инспекции) в поставянето на колене на Ирак, с неговия гладен народ, с неговите половин милион убити деца и с неговите увредени инфраструктури; след като се увериха и в унищожаването на по-голямата част от оръжията му съюзниците, с безпрецедентни  подли  действия, пратиха в атака армията.

Операция Свобода за Ирак? Не бх казала. По-скоро операция Да се състезаваме, но първо ще ти строша краката.

Иракската армия, с недохранените си и зле екипирани бойци, със старите си автомати и раздрънканите си танкове, дори успя временно да затрудни съюзниците. Сражавайки се срещу най-богатите и най-добре оборудвани армии съществували някога, Ирак демонстрира невероятна смелост като, на всичкото отгоре, успя да организира нещо като отбрана. Отбрана която двойката Буш-Блеър веднага определи като подла и нечестна. Но това е обичайна наша аборигенска характеристика (аборигенска в смисъл на коренно население, бел. прев.). Когато сме атакувани колониализирани -окупирани и лишени от каквото и да е достоинство, прибягваме до хитрост и опортюнизъм.

Дори взимайки предвид превъзбудата от войната, е наистина странно че съюзниците, с ордата си от журналисти, са готови да се доближат толкова смело до теми, които в крайна сметка се оказват контро-продуктивни.

Черна магия

Появата на Саддам Хюсеин по телевизията и речта му пред иракския народ, след неуспеха на най-сложния опит за покушение в историята операция Обезглавяване, бе повод министъра на отбраната на Обединеното Кралство Джиуф Хун да подиграва Саддам че ... не бил убит, определяйки го като подлец, който се крие из окопите и не се показва за да приеме битката мъжки. После бяхме свидетели на лавина от въпроси: беше ли наистина Саддам? Или беше някой от неговите двойници? Или пък беше Озама избръснат? Или беше запис? Или беше истина? Или си беше черна магия? Дали щеше да се превърне в тиква ако го желаехме силно?

Докато пускаха, не стотици ами хиляди бомби над Багдад, беше ударен по погрешка пазар където загинаха много цивилни. Говорител на Американската армия се опита да прокара тезата че иракците се били вдигнали във въздуха сами! Използват много стари муниции. Ракетите им излитат и падат безразборно. Ако това е истина, си заслужава да запитаме, как се връзва този факт с обвинението че Ирак е платен член на оста на злото и е заплаха за световния мир.  Ако наистина има ядрени оръжия, дали не са и те като тези дето падат безразборно?

Когато арабската телевизия Ал Джазира показва цивилни жертви, бива обвинена в арабска емоционална пропаганда, имаща за цел да подхранва враждебност срещу съюзниците, като че ли иракчаните умират само и само за да ги дискредитират. Подобни обвинения бяха отправени дори към френската телевизия. В същото това време внушителните кадри от самолетоносачите, от бомбардировачите стелт и от ракетите круз, порещи небето на пустинята, са представени от американската и британска телевизии като вълнуващата красота на войната.

Когато американски войници, нашественици от армията която е тук само за да помага, са пленени и показвани по иракската телевизия, Джордж Дабълю Буш заявява че това противоречи на женевската конвенция и че разкрива злото в сърцето на режима. Само че, когато американските телевизии показват шестотинте затворници в Гуантанамо, коленичили с вързани отзад ръце, заслепени с превръзки на очите, със стегнати около ушите десоноризатори (тип слушалки за отстраняване на шума, бел прев.), с цел тотално лишаване от сетива, тогава е приемливо. Когато отговарят на въпроси свързани с третирането на затворниците в Гуантанамо, американските функционери отричат малтретиране. Отричат също че става въпрос за военнопленници! Определят ги като ... нелегални бойци, подсказвайки че малтретирането им, в случая, би било законно.

Тогава, каква е позицията относно клането на затворници в Мазар-е-Шариф, в Афганистан? Прощавай и забрави?! А какво ще кажете за онези двамата измъчвани до смърт от специалните части във военната база Баграм? Медиците ги определиха официално като убииства!

Когато съюзниците бомбандираха иракската телевизионната станция (и това е, подчертавам, в нарушение на женевската конвенция!), това беше оценено като законен удър срещу арабската пропаганда, докато американските медии преливаха от вулгарни коментари. Фокс ТиВи пък от много време съвсем открито настояваше за тази атака. Американските и британски телевизии продължаваха да се определят като обективни, когато дезинформацията достигше невиждани висоти. Защо западните медии трябва да имат изключителни права върху пропагандата?  Само защото я владеят по-добре? Истината е че във военно време всяка страна има право да провежда собствена пропагандна кампания.

На западните журанлисти следващи войските, е признат статута на герои от авангарда. Журналистите които не са следващи (като Раджех Омар от БиБиСи, който коментира обкръжения бомбандиран Багдад, силно впечатлен от гледката на изгорели детски телца и на ранени цивилни), са дискредитирани още преди да е започнало излъчването на техните репортажи: Припомняме ви че е контролиран от иракските власти.

Нежни милувки

Иракските войници биват наричани все по-често милиции (значи буклук) от американските и британски телевизии. Кореспондент на БиБиСи дори ги обявява тържествено почти терористи. Иракската отбрана е ... съпротива или, още по-лошо жалка съпротива; иракската военна стратегия - измама. За разлика от американската, която поставяше подслушвателни устройства по телефонните линии на делегатите на Съвета за сигурност на ООН, както разкрва лондонския Обзървър, която е  благороден прагматизъм. Очевидно за съюзниците единствената морална стратегия която иракската армия можеше да приложи е тази да марширува в пустинята докато Б-52 ги бомбандира или докато е подложена на картечен обстрел. Всяко друго поведение е ... измама. 

През Юли миналата година двойката Буш-Блеър блокира доставката на 5,4 милиарда долара доставки за Ирак. Нищо сензационно. Но сега, под нежните милувки на телевизията, пристига един британски кораб - Сър Галахад, с 450 тона хуманитарна помощ безкрайно малка част от това което е необходимо в действителност. Неговото пристигане в пристанището на Ум Каср зае цял един ден директно предаване. Ник Гутман, отговарящ за кризисните ситуации в Кристиан Еид (христианска помощ), писа в неделния Индипендънт, че са нужни трийсет и пет Сър Галахад на ден(!) за да се достигне количеството храни което Ирак получаваше преди започването на бомбандировките. Но не бива да се учудваме. Това е една стара тактика. Практикуват я от години. Пример, това премерено предложение на Джон МакНаутън от Пентагон Прес публикувана по време на войната във Виетнам: Удърите по цивилни обекти вероятно биха създали контро-продуктивна вълна от негодувание у дома и в чужбина и биха увеличили многократно рисковете от въвличане на Китай и СССР във войната. От друга страна унищожаването на водохранилища и диги, при положение че е добре направено, би дало резултат. Би трябвало да помислим добре. Едно такова разрушение не убива и не дави хора. Наводнението на оризовите насъждения, с времето, води до недоимък и повсеместен глад (над един милион човека!). Освен ако ...не се доставя храна, за което можем да се предложим на масата за преговори . Времената не са се променили много. Тази техника се е превърнала в доктрина Да спечелим сърцата и съзнанието на хората.

И така, това са моралните сметки: изчислено е че по време на първата война в залива са убити 200.000 иракчани. Стотици хиляди са жертвите на последвалите икономически санкции (незасягащи ни най-малко Саддам Хюсеин). Други биват убити всеки ден. Десетки хиляди американски войници, сражавали се през 1991-ва, са обявени официално за инвалиди поради заболяването наречено Синдром на Залива, която може би се дължи от части на експлозиите на обеднен уран. Което не попречи на съюзниците да продължават да го използват.

Беззащитни и слаби

И сега идва ред на предложенията за излизне на сцената на ООН. Но се оказва че това старо момиче не е това чудо за което всички говорят (въпреки че продължава да си взима заплатката). Сега тя е портиерката на света, чистачката филипинка, индииското слугинче, мексиканската прислужница, таиландската младоженка избрана от дистанция. Назначавана да чисти усраното от другите. Използвана и експлоатирана като всички нас от другите раси: дръпнати жълти, червенокожи, негри. Охо-о-о-о-о, имаме си посещение в нашата мра-а-а-ачна вселена! Бъдете добре дошли, дами и господа стара Европа. Малко срамежлива за сега. Малко непривикнала с псувните и подигравките, но ще се адаптира някакси. Ще видим след време.

Докато пропастта между Европа и Америка се увеличава, се появяват сигнали че света може да влезне в нов сезон на икономически бойкоти. СиЕнЕн разказваше как американците изливат френско вино в мивката, тананикайки си Не щем ви гадното вино. Разбрахме че french frites (пържените картофки) са били прекръстени на ... картофките на свободата. Само че ако нещата продължават в тази посока, неприятните последици ще бъдат повече за американците, защото колкото територията им е защитена от морските патрули и атомни оръжия, толкова икономиката им е пръсната по света. Предните й линии са навсякъде и са беззащитни. В интернет вече са на разположение интелигентни списъци с американски и британски стоки за бойкотиране. Като се започне с редовните Кока кола, Пепси, МакДоналдс, и се мине през държавните агенции Юсеид, британската Дифид, консултанти и банки като Мерил Линч и Американ Експрес, за да стигнем до мултинационалните Бечтел, Дженерал Електрик и фирми като Рибук, Найк и Кап, може да се окажат обсадеени. Тези списъци са поддържани от активисти от цял свят.

А, бяхме почти забравили за арсенала на Саддам Хюсеин от оръжия за масово унищожение!

В мъглата на войната едно нещо е сигурно: ако режима на Саддам притежаваше наистина такива оръжия, то той демонстрира учудваща отговорност и здрав разум предвид крайната провокация. При аналогични условия, ако армията на Саддам бомбардираше Ню Йорк, и държеше под обсада Вашингтон, бихме ли могли да очакваме подобно поведение от страна на Буш? Би ли държал той под ключ двете хиляди ядрени бойни глави? А химическите и биологични арсенали? А запасите му от антракс, варицела и газ нервин? Щеше ли да постъпи по същия начин? 

Простете че се смея.

В мъглата на войната сме принудени да правим хипотези: или Саддам Хюсеин е много отговорен тиранин или не притежава оръжия за масово унищожение. Ето фактите: Ханс Бликс, шефът на оръжейните инспектори на ООН, не намери улики. Писмата размахвани от функционерите на правитеството на САЩ, като доказателства за опитите на режима да закупи уран от Нигер, се оказаха ... фалшиви (дори ЦРУ се отдръпна от полемиката). Уличаващите показания на главния опонент на диктатора Хюсеин Камел бяха използвани шумно за пропагандни цели, но частта им в която заявява че тези оръжия са били унищожени веднага след първата война през 1991, бе тактически ... пропусната.

Итака, ето го Ирак, държавата негодник, голямата опасност за световния мир, пълноправен член на оста на злото. Ето го пак Ирак атакуван, бомбардиран, обкражен, подчинен, с неговия погазен суверенитет, с неговите деца убити от болести, с неговите хора взривени по пътищата. Етто ни и нас зрителите на СиЕнЕн-БиБиСи, БиБиСи-СиЕнЕн до късни нощи. Ето ни, понасящи ужасите на войната; ужасите на пропагандата; жестокото убийството на езика който познаваме и разбираме. Свобода сега означава масови убийства (или в Щатите, пържени картофки). Когато някой казва хуманитарна помощ, автоматично търсим глад предизвикан изкуствено. Embeded, признавам си, е наистина голяма хитрина. Ами тактически арсенал? Симпатично.

Расистката война

В голяма част от света войната срещу Ирак е считана за расистка война. Истинската заплаха за расистки държави, които разпалват такива войни, е генерирането на расизъм у всички автори, жертви и зрители. Ограничават се дебатите, формира се само един определен начин на мислене. Сблъсквам се с вълна от омраза към Съединените Щати в древното сърце на света: в Африка, в Латинска Америка и Азия, в Европа и Австралия всеки ден. Понякога се появява там където най-малко я очакваш. Банкери, бзнесмени, брилянтни студенти говорещи за неадекватността на консервативната и антилиберална политика. И тази феноменална неспособност да различаваш управляващите от народа?! Казват: Америка е страна на идиоти, страна на убиици със същата лекота с която заявяват че всички мюсулмани са терористи!? В обектива на расистката ругатня се появяват дори британците, наричат ги дупедавци. Изведнъж аз, която съм с етикет анти-американка и анти-западнячка, се намирам в невероятната позиция на защитник на американския народ. И на британския също.

Който нагазва в калта на расизма с такава лекота, най-добре първо да си припомни стотиците хиляди американски и британски граждани протестиращи срещу запасите от ядрени оръжия на собствените си страни. И за хилядите американски противници на войната, принудили правителството си да се изтегли от Виетнам. Би трябвало да знае, още, че най-ожесточените и най-злъчните критики към американското правителство и срещу американския стил на живот идват именно от американски граждани. И че най-забавната присъда и най-злобната критика към Блеър са на британски журналисти. Най-накрая, би трябвало да се знае че и в този момент стотици хиляди американци и британци са по улиците и площадите за да протестират срещу войната. Повече от една трета от американците оцеляват на атаките на перфектната дезинформация, а хиляди се борят активно срещу правителството. В ултрапатриотичния климат властващ в Съединените Щати, тези хора демонстрират смелост не по-малка от тази на иракчаните, които воюват за собствената си земя.

Докато съюзниците очакваха възстанинето на мюсулманите шиити по улиците на Басра, истинското въстание бе в стотици градове на планетата. Това е най-удивителната изява на висок обществен морал, показван някога. Най-смели, без съмнение, са стотиците хиляди американци слезнали по улиците на големите градове Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско. Всъщност днес единствената световна сила в състояние да се противопоставя на американското правителство е американското гражданско общество. Американските граждани носят, в този смисъл, невероятно голяма отговорност на плещите си. Как да не аплодираме хората които не само са осъзнали тази си отговорност но и действат според нея? Те са наши съюзници и приятели.

На края, остава да кажем че диктатори като Саддам Хюсеин и всички други деспоти в близкия изток, в централноазиатските републики, в Африка и Латинска Америка, в много от случаите поставени, поддържани и финансирани от правителството на САЩ, са заплаха за собствените си народи. Не съществува по-прост и по-чист начин за противодействие, освен чрез засилване ролята на гражданското общество (вместо да се отслабва, какъвто бе случаят с Ирак).

Направо е невероятно че онези които дамгосват движението за мир, определяйки го демагогия, не се замислят много много преди да повярват на абсурдните цели на войната: да се изкорени тероризма, да се наложи демокрация, да се елиминира фашизма и, това което е особено забавно, да се освободи света от мерзавците. Настрана това което ни набива в главите пропагандата, тези долнопробни диктатори не са най-голямата опасност за света. Истинската, близка и най-лоша опасност от всичките е локомотивът който тласка икономическите и политически решения на американското правителство, по настоящем управляван от  Джордж Дабълю Буш. Той наистина е опасен пилот, но машината която маневрира е много по-опасна от него.

Да се атакува Буш може да е забавно, защото е лесна жертва, поднесена на сребърен поднос. Тези мрачни дни бих искала да вмъкна една предпазлива нотка надежда: във военно време е най-добре главнокомандващия вражеските сили да е възможно най-слаб. А президентът Джордж Дабълю Буш е наистина най-слабия.

Всеки друг средно интелигентен американски президент вероятно би направил същите ходове, но би хвърлил повече прах в очите на опозицията. Вероятно би могъл да спечели на своя страна дори Обединените Нации. Лишената от такт непредпазливост на Джордж Дабълю Буш и безсрамното му убеждение че може да управлява света с батальон полицаи, постига точно обратното.

Получи се точно това което активисти и инелектуалци се стремят да постигнат от десетилетия. Показа се конструкцията. Появиха се пред очите на всички механизмите, винтовете и гайките на апокалиптичния апарат на американската империя. Сега когато програмата (Ръководство по империализъм за начинаещи) получи масово разпространение, би могъла да бъде обезвредена по-рано отколкото предвиждат експертите.

Носете гаечните ключове!


* Авторката Арундхати Рой е родена през 1961г. в Бенгал по настоящем живее в Ню Делхи. През 1997-ма печели Booker Prize със книгата си "Бога на малките неща" 

още от Рой

Полуфабрикат "Демократичен империализъм" 

 


начална страница

обратно горе

pavel_lazarov@yahoo.it