Здравейте българи!
Добре дошли в сайта на Павел Лазаров! |
|||||||
срещу течението |
мила родино |
|
Четвъртък, 14 Август Очакването да се изтъркули и този ден притъпява страшно сетивата ми и ме прави неспособен да се концентрирам за повече от пет минути. През нощта сънувах счетоводни документи, но Балансът е готов! Остават някои досадни уточнения за които ще се погрижат колегите в събота и понеделник. Бедните! Гледам ги как им се плаче че остават тук и утре (Ферагосто!) и уйкенда. Заклеват се че за последен път жертват времето си за отпуск. Аз пък не им вярвам много-много.
|
ВАКАНЦИЯ 14 Август Една година очаквам този момент! Този път си взимам цели три седмици, като гледам връщането ми в Милано да е сряда или четвъртък, за да не се налага да изкарвам на работа цяла една седмица. Препоръчвам ти горещо тази система с едно по-плавно влизане в трудовото ежедневие. Точно преди година се раждаше "За България, Италия, вярата и благоденствието", което отбеляза особен момент в живота ми. От тогава се случиха куп неща, които не ми позволиха да скучая нито за част от секундата и които изпълниха със смисъл тези 12 дъ-ъ-ъ-ълги месеца. Сега, обаче, имам нужда от почивка сред най-близките си хора У ДОМА !
ГЛАС Като мълния
Илинденското и Преображенското въстание са дело на българите извън границите на младата ни държава. Те доказаха, че не са забравили заръката на апостол Левски: свободата не се дава даром, за нея трябва да се борим задружно, рамо до рамо.
ЛИЧНОСТ Позволявам
си да изкопирам цялото това интервю от в-к
"Капитал" защото мисля че става въпрос
за изключително важни неща.
Отвратените
от политиката трябва да направят нещо срещу
отвратителните в политиката Любен Дилов-син, кандидат за кмет на София, в-к „Капитал“
АНАЛИЗ Идея за реформа на финансирането на политическите партии Нещо във въздуха Хората се оттеглят от политическия живот, последствията могат да бъдат опустошителни
Политологът Иван Кръстев, юли 2003, в-к „Капитал“ Покрай промените в правителството отново се заговори за криза в управлението, а изваждането на кандидата на СДС от кметската надпревара събуди темата за криза в доверието към политическите партии. В крайна сметка, кои са индикаторите за криза? - Политическите партии в България през последните години все повече приличат на тежко болен човек, който се страхува да погледне диагнозата си. Изследване на НЦИОМ от тази година показа, че вярата в съществуването на НЛО е по-висока, отколкото доверието в политическите партии. Изследване на „Витоша рисърч“ установи, че според мнозинството от респондентите корупцията в политическите партии е по-голяма от корупцията в митниците. Всички социологически проучвания регистрират изключително ниска готовност за гласуване. Членските маси на политическите партии показват ясна тенденция на свиване. Участието на граждани в политически събрания и срещи с депутати е катастрофално ниско. Доверието в изборните институции (с изключение на президента) е много по-ниско, отколкото доверието в институции, за които хората не са гласували - армия, църква, дори полицията. Социологическите данни показват, че хората все по-трудно определят своето място по оста ляво - дясно. Програмите на партиите изглеждат все по-неразличими за все по-отчуждения гражданин-избирател. В очите на този масов гражданин-избирател партиите правят почти едно и също, когато са във властта и говорят почти едно и също, когато са вън от нея. В очите на този гражданин-избирател делението вече не е ляво - дясно, комунизъм - антикомунизъм, за и против царя, делението е ние - те, където ние е абстракцията народ, а те са политиците, икономическите елити и въобще властта. И прозрението от последните 13 години е, че както и да гласуваме ние, все управляват те. В такива случаи обикновено се казва, че ниското гласуване е и пример за нормализиране на живота и практика в развитите демократични страни, така ли е наистина? - Всеки опит да се представи ниската готовност за гласуване като „политическа нормализация“ е опасен и погрешен. Хората се оттеглят от политическия живот, но не защото мислят, че политиката не ги засяга, а защото мислят, че не могат да повлияят на политиката. В това отношение България наистина е част от една глобална тенденция, но у нас последствията могат да бъдат опустошителни. ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС Ден след като Президента Буш обявява за приключен скандала с лъжите за иракските оръжия за масово унищожение, аз приключвам превода на тази знаменита статия. От нея ще разберете, че Буш за пореден път бърка. Полуфабрикат "Демократичен империализъм" Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш Арундхати
Рой, 19.05.2003 в ZNet, Outlook,
Индия На
3-ти юли 1988г.
Американският
крайцер
Винсинъс (Vincennes),
разположен
в
Персийския
залив сваля
по погрешка ирански
пътнически
самолет
убивайки 290
цивилни
пътници.
Помолен да
коментира
инцидента,
Джордж Буш Първи, по
онова време
ангажиран с
предизборната
си кампания
за
президент,
завява с
финес: “Няма
да искам
извинение
от името на
Съединените
Щати. Не ме
интересува
какви са
фактите”. Не
ме
интересува
какви са
фактите -
перфектно
мото за
новата
американска
империя.
Може би с
една малка
вариация:
фактите
може да са
такива
каквито ги
желаем ние. В
Съединените
Щати
поддръжката
на
общественото
мнение за
войната
срещу Ирак
се базира на
куп лъжи и
измами,
координирани
от
правителството
и сръчно
раздухвани
от
корпоративните
медии. Освен
измислените
връзки на
Ирак с Ал
Кайда е на
лице и
инсцениране
на тревога
от
иракските
оръжия за
масово
унищожение.
Джордж Буш (малкия)
дори стигна
до
положението
да заяви че
би било “самоубийствено”
за САЩ да не
нападнат
Ирак. СТАТИСТИКА Благоденствието и тъгата 28 Юни 2003 Всеки човек се опитва да спасява самочувствието си, изнамирайки факти и теории в пoтвърждение на идеи си. За доказателството на тази простичка истина, днес попадам на публикации по темата за ... тъгата в най-популярното в Италия "Списание за телесна и душевна медицина" Рица псикосоматика. Чета къде с мъка на сърце , къде с явно задоволство някои данни относно Тъгата. Облакът който затъмнява слънцето, който, ако не е временен, става токсичен и не позволява на мозъка да осветява и тонизира организма - до тук нищо сензациозно. Сигналът е ясен: породена е от сбъркания начин на живот. Ето, в тази последната фраза и в последващата статистика аз намирам потвърждение на наблюденията си, че в това "благоденстващо" общество ведрите хора са на изчезване, че усмивката е рядкост и че има нещо тотално сбъркано, което унищожава човешката ти същност, превръщайки те в машина с еди каква си производителност и консуматор с еди каква си покупателна способност. Преди време, когато споделях това тъжно откритие говорейки и за ситуацията в България, мои познати ме питаха заядливо "а къде ги виждаш ти усмихнатите хора по София? Я иди на спирката на двойката да видиш какви са ведри. Повози се на трамвай, после ще си говорим". "Хората са озверели" - казват. Аз пък продължавам да твърдя че хората в България са по-...хора. И понеже обичам да се заяждам ти казвам че "озверяването" би могло и да се изтълкува и като връщане към СЪЩНОСТТА човешка. Като връщане към инстинктите и към чувствата (преди да е станало въпрос за доброто чувство) и истинските потребности, които загиват тук задушавани от фалшиви амбиции и несъществуващи нужди.
Ето италианската статистика, българската я е дочакаме я не ;-) ... >>> БИБЛИОТЕКА
|
всички МОИ * За България, Италия, вярата и благоденствието Кратки |
Новините от: |
Анализи и коментари от: |
Институции и специални издания: |
Инициативи на българите в северна Италия: |
|
посетител N° |
Последно актуализиране 14.08.2003 17.14 ч |
за
сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it