Здравейте Българи

Няма медия, която да не отразява широко погребението на загиналите в Насирия италианци. Мъката е голяма. Съчувствието с близките на падналите забележително. Повече от половин милион човека се включиха в траурния кортеж в Рим.

Няма съмнение, че събитието е безкрайно тъжно. Това е най-голямата италианска загуба от края на втората световна война, но ... именно за война става въпрос. Някак си не мога да приема отношението към загинали военни част от окупационни сили, като към национални герои. Били с хуманитарна мисия. Не били причинявали болка някому. Били симпатични на всички. "А тези мръсни терористи!!?!". ... Къде е, тогава, разликата между съпротива и тероризъм? Или са едно и също нещо? Или зависи кой ги прилага?

Тези въпроси не ми позволяват да се впиша в общото състрадание. Дано ми простят.

Воден от суетата си, ти предлам едно мое интервю появило се в столичен всекидневник през месец Юни. Нищо ново, нищо сензациозно. Просто редовните мои мисли, този път споделени по повод годишната среща "Българският Великден" в София.

Бъдете искрени, когато сравнявате България с останалия свят

Тук, в България, хората още обичат и мразят силно. Българите се чудим как да вържем двата края, но не сме загубили човешкия си облик. В северна Италия, колкото и странно да звучи, няма такива емоции. Емоцията е нещо непознато в тамошния свят, всичко е праволинейно. Трудно се привиква с това.

Моето послание към сънародниците гледащи �навън�: идете, вижте, но бъдете искрени, когато правите сравнение между България и другия свят, защото много хора не са искрени в оценката си. Аз ги обвинявам в самозаблуда.

НАМЕРЕНИЯ

Вместо програма

Почти без да искам у мен се ражда желание да ти разказвам.

Желая да ти разказвам за това колко щастието (не) зависи от "благоденствието", с превода на една статия от Finantial Times (!) и да ти преразкажа, покрай кметските избори, едно интервю с бивш кмет на Богота (Колумбия) от което е видно, че проблемите с градския трафик далеч няма да се разрешат с по-широки улици и нови паркинги.

Много ми се иска също да напиша една рецензия на книгата �Ти можеш да промениш света� на Ервин Ласло и да преведа увода й от Михаил Горбачов. Желая да напиша една пространна реплика към всички �бунтари�, крещящи по Интернет, за безпредметността и за вредата от революционните им подкани.

Това да бъде и критика към разрушителната им наивност че нещо може да се оправи от днес за утре. В дневния ми ред е, значи, темата за нетърпението с разсъждения върху инициативата �Български Великден�, като повод за надежди, очаквания и безумни претенции - израз на забележителна неадекватност и липса на реализъм.

Ще ми се да си �говорим� за безпочвените клишетата за ляво и дясно политическо пространство, задръстващи обществената дискусия винаги около избори, любими на политици и коментатори заради удобното опростяване на политическите пристрастия. Това да е разговор който засяга и темата за анархизма, който припознава в държавното устройство единствено инструмент за държане в подчинение. Да се отвори приказка за демократичните институции, за четвъртата власт, за журналистическата етика и за журналистите лакеи.

На сърце ми е разсъждението за преднамереното подтискане и унищожаването на критичното мислене, започващо от най-ранна възраст с тази учебна система и с постоянното (реално) намаляване на разходите за основно и средно образование. Иска ми се да предложа и развия хипотезата за създаване на Образователна Институция �разкачена� от политическата система. И за задължението на цялото общество да отглежда мислещи (със собствената си глава!) същества, а не просто служители, работници, селяни и интелектуалци. Следователно да говоря за ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, в което сме съучастници всички(!), толериране и поощряване на неграмотност.

Имам да споделям, също, колко е важно да се мисли глобално, за да знаем къде се намираме и накъде вървим, но да се консумира локално, за да запазим малките местни икономически субекти, далечни на вездесъщата ефективност, но единствени в състояние да произвеждат блага без да създават социално напрежение.

Иска ми се да отправя, най-накрая, едно послание-молба, поне към хората които като мен си задават някой друг въпрос вповече за живота, за света, за свободата и за собствената роля в цялата тази лудница: Старайте се, моля ви се, да създавате мислещо поколение. Не послушно! МИСЛЕЩО поколение! Създавайте, колкото е по силите ви, стимули на децата си, така че те сами да търсят и намират Истината. Така или иначе ние не сме я намерили, за да им я сервираме готова за консумация. Подсказвайте им, че най-важното е достойното ведро съществуване и че за него задължително се �воюва�. Обяснявайте им колко е важна професията на съдията, журналиста и учителя, в противовес на бизнесмена-политик, за да имат едно на ум накъде да хванат като пораснат. Едно време всички желаехме да станем ... космонавти. Защо ли?!! ...?!?

АНАЛИЗ

Българското общество е в морална криза, заложена в предходните 45 години

Тодор Янакиев, 30 октомври 2003, в ОЩЕ Инфо

Българският народ показа, че не е много предсказуем. Ниската избирателна активност на местните избори можеше да се предвиди категорично - и това се превърна, колкото и тривиално да звучи, в един наистина сериозен шамар за българската политическа класа, която мисля, че вече достига допустимия лимит в самозабравата си.

За щастие, има процеси, които текат глобално в света и в Европа. Очевидно, за България е взето решение � и то не от България в крайна сметка - тя да присъства и в НАТО, и в Европейския съюз, за да не бъде една територия на несигурност, а по-скоро обратното... Натискът отвън ще доведе до известна подмяна на българския политически елит. Тези хора, които са в момента, вече са твърде силно понесени от собствената си инерция. И подмяната им - поне частично - ще бъде кръвопускане, някаква нова свежа кръв ще влезе � хора, които ще бъдат технократи. Те няма да са с по-висок морал � защото отново ще са извадка от ниския морал на българското общество � но ще бъдат по-необременени и по-съвестно ще спазват дисциплиниращите инструкции отвън, тъй като, мисля, че и Западът ще става все по-нетърпелив към България. Защото тази политическа класа � грубо казано, се оля. Българите имат безкрайно търпение, но Западът няма да има много търпение да ни чака. Както Ферхойген дойде тук и каза: �Не, не, не. Нямате никакво време. Септември. Не ми обяснявайте, че нямате технологическо време.�
И то изведнъж се намери.
Затова възпроизвеждането в тези избори на статуквото в един още по-уродлив вид ще втвърди позицията на нашите външни партньори. Те ще станат още по-нетърпеливи и ...

цялата статия...>>

По-критичните участници в Интернет форуми вероятно вече са забелязали появата на анонимни "герои", целящи на всяка цена, ни в клин, ни в ръкав, да плюят и псуват политически личности различни от мадридския малоумниk

Най-незначителната новина, жест и дума касаещи Иван Костов, Надежда Михаилова, Едвин Сугарев и други СДС-ари разпалват изроденото въображение на добре организиран отбор юнаци (явно на "пълен работен ден") и са повод за поредната доза словесна помия до постоянните адресанти - неудобните на деня. Лансират се унизителни псевдоними и "тънки" дезинформации не само срещу политиците, но и към всеки казал добра дума за тях. Форумци с остър език и чекистки прийоми унищожават набелязани "жертви" осмелили се да прокарат свежа, но неудобна идея.

Статията преведена от руски от Милен Радев разкрива чудовищната организация в руските форуми. За съжаление, нямам основание да мисля че в българските е много по-различно.

Държа все още тук този превод защото статията е невероятно актуална. Всеки ден се появяват нови и нови доказателства за безобразията на американската администрация по отношение подготовката и провеждането на пропагандната война срещу противниците на войната за Ирак, в това число много американци.

Полуфабрикат "Демократичен империализъм"

Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш

На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: �Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите�. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ги желаем ние.

В Съединените Щати поддръжката на общественото мнение за войната срещу Ирак се базира на куп лъжи и измами, координирани от правителството и сръчно раздухвани от корпоративните медии. Освен измислените връзки на Ирак с Ал Кайда е на лице и инсцениране на тревога от иракските оръжия за масово унищожение. Джордж Буш (малкия) дори стигна до положението да заяви че би било �самоубийствено� за САЩ да не нападнат Ирак.