Това да бъде и критика към разрушителната им наивност че нещо  може да се оправи от днес за утре. В дневния ми ред е, значи, темата за нетърпението с разсъждения върху инициативата “Български Великден”, като повод за надежди, очаквания и безумни претенции - израз на забележителна неадекватност и липса на реализъм.

Ще ми се да си “говорим” за безпочвените клишетата за ляво и дясно политическо пространство, задръстващи обществената дискусия винаги около избори, любими на политици и коментатори заради удобното опростяване на политическите пристрастия. Това да е разговор който засяга и темата за анархизма, който припознава в държавното устройство единствено инструмент за държане в подчинение. Да се отвори приказка за демократичните институции, за четвъртата власт, за журналистическата етика и за журналистите лакеи.

На сърце ми е разсъждението за преднамереното подтискане и унищожаването на критичното мислене, започващо от най-ранна възраст с тази учебна система и с постоянното (реално) намаляване на разходите за основно и средно образование. Иска ми се да предложа и развия хипотезата за създаване на Образователна Институция “разкачена” от политическата система. И за задължението на цялото общество да отглежда мислещи (със собствената си глава!) същества, а не просто служители, работници, селяни и интелектуалци. Следователно да говоря за ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, в което сме съучастници всички(!), толериране и поощряване на неграмотност.

Имам да споделям, също, колко е важно да се мисли глобално, за да знаем къде се намираме и накъде вървим, но да се консумира локално, за да запазим малките местни икономически субекти, далечни на вездесъщата ефективност, но единствени в състояние да произвеждат блага без да създават социално напрежение.

Иска ми се да отправя, най-накрая, едно послание-молба, поне към хората които като мен си задават някой друг въпрос вповече за живота, за света, за свободата и за собствената роля в цялата тази лудница: Старайте се, моля ви се, да създавате мислещо поколение. Не послушно! МИСЛЕЩО поколение! Създавайте, колкото е по силите ви, стимули на децата си, така че те сами да търсят и намират Истината. Така или иначе ние не сме я намерили, за да им я сервираме готова за консумация. Подсказвайте им, че най-важното е достойното ведро съществуване и че за него задължително се “воюва”. Обяснявайте им колко е важна професията на съдията, журналиста и учителя, в противовес на бизнесмена-политик, за да имат едно на ум накъде да хванат като пораснат. Едно време всички желаехме да станем ... космонавти. Защо ли?!! ...?!?

За щастие, има процеси, които текат глобално в света и в Европа. Очевидно, за България е взето решение – и то не от България в крайна сметка - тя да присъства и в НАТО, и в Европейския съюз, за да не бъде една територия на несигурност, а по-скоро обратното... Натискът отвън ще доведе до известна подмяна на българския политически елит. Тези хора, които са в момента, вече са твърде силно понесени от собствената си инерция. И подмяната им - поне частично - ще бъде кръвопускане, някаква нова свежа кръв ще влезе – хора, които ще бъдат технократи. Те няма да са с по-висок морал – защото отново ще са извадка от ниския морал на българското общество – но ще бъдат по-необременени и по-съвестно ще спазват дисциплиниращите инструкции отвън, тъй като, мисля, че и Западът ще става все по-нетърпелив към България. Защото тази политическа класа – грубо казано, се оля. Българите имат безкрайно търпение, но Западът няма да има много търпение да ни чака. Както Ферхойген дойде тук и каза: “Не, не, не. Нямате никакво време. Септември. Не ми обяснявайте, че нямате технологическо време.”
И то изведнъж се намери.
Затова възпроизвеждането в тези избори на статуквото в един още по-уродлив вид ще втвърди позицията на нашите външни партньори. Те ще станат още по-нетърпеливи и ...

цялата статия...>>