Това да бъде и критика към разрушителната им наивност че нещо  може да се оправи от днес за утре. В дневния ми ред е, значи, темата за нетърпението с разсъждения върху инициативата “Български Великден”, като повод за надежди, очаквания и безумни претенции - израз на забележителна неадекватност и липса на реализъм.

Ще ми се да си “говорим” за безпочвените клишетата за ляво и дясно политическо пространство, задръстващи обществената дискусия винаги около избори, любими на политици и коментатори заради удобното опростяване на политическите пристрастия. Това да е разговор който засяга и темата за анархизма, който припознава в държавното устройство единствено инструмент за държане в подчинение. Да се отвори приказка за демократичните институции, за четвъртата власт, за журналистическата етика и за журналистите лакеи.

На сърце ми е разсъждението за преднамереното подтискане и унищожаването на критичното мислене, започващо от най-ранна възраст с тази учебна система и с постоянното (реално) намаляване на разходите за основно и средно образование. Иска ми се да предложа и развия хипотезата за създаване на Образователна Институция “разкачена” от политическата система. И за задължението на цялото общество да отглежда мислещи (със собствената си глава!) същества, а не просто служители, работници, селяни и интелектуалци. Следователно да говоря за ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, в което сме съучастници всички(!), толериране и поощряване на неграмотност.

Имам да споделям, също, колко е важно да се мисли глобално, за да знаем къде се намираме и накъде вървим, но да се консумира локално, за да запазим малките местни икономически субекти, далечни на вездесъщата ефективност, но единствени в състояние да произвеждат блага без да създават социално напрежение.

Иска ми се да отправя, най-накрая, едно послание-молба, поне към хората които като мен си задават някой друг въпрос вповече за живота, за света, за свободата и за собствената роля в цялата тази лудница: Старайте се, моля ви се, да създавате мислещо поколение. Не послушно! МИСЛЕЩО поколение! Създавайте, колкото е по силите ви, стимули на децата си, така че те сами да търсят и намират Истината. Така или иначе ние не сме я намерили, за да им я сервираме готова за консумация. Подсказвайте им, че най-важното е достойното ведро съществуване и че за него задължително се “воюва”. Обяснявайте им колко е важна професията на съдията, журналиста и учителя, в противовес на бизнесмена-политик, за да имат едно на ум накъде да хванат като пораснат. Едно време всички желаехме да станем ... космонавти. Защо ли?!! ...?!?

"Тия са такива, ония са онакива. Ти от кои си?". Аз не съм нито "такъв", нито "онакъв". Аз съм свободно мислещо същество и който от политиците се покаже достоен за моето доверие, защото защитава свободата на личността и уважава мнението ми, ще печели моя глас. Някой, обаче, държи да ми окачи на всяка цена етикет ...

***

Гняв

четвъртък, 30 октомври 2003

Развихря се някаква, наглед страшна, истерия покрай избора на софийски кмет. Кой с кого правел коалиция! Кой с кого се съветвал скришно! Кой кого рекетирал и колко много зависело от сегашния вот! "Дали ще го бъде СДС-то?", "А Надка?", "А Костов?". Дали да не гласуваме за Стоянчо Секирата, та да накажем Стефчо Усмивката за предателството му и за заиграването му с "нечисти сили"?!

Дясно политическо пространство! Ляво политическо пространство! Столица! Провинция! 

Продъниха ми ушите!!!?! 

Къде бяха всичките тези разбирачи преди изборите? Къде дремеха, та една дума за подобни "изключително важни" маневри не продумаха? Нямаше ги. Занимаваха се с фондация "Демокрация" и с българската "къртица" в Германия, която пак ще се окаже фалшива. А къде бяха при определянето на синия кандидат за кмет? Нямаше ги. Явно са събирали сили за да демонстрират интелектуалното си могъщество само сега, когато е абсолютно ненужно.  МИЖИТУРКИ!  

И това са ни интелектуалците!?! Тези които се очаква да стимулират размисъл у по-простичките хора!?! Остай се, тия са неспасяеми! Тия са като червеи дето излизат само след дъжд и само за да се покажат.

Обясняват ми, моля ти се, сега (!) кого да избера между Софиянски и Александров с такъв плам, че ... оставам като гръмнат! Разни сини талебани ме агитират да гласувам за червения, само и само да не е другия, и малко остава да ме разкъсат на парчета. Де бре, анализатори!?!??! Де бре, лумпени!!?!!? 

Късно се активизирате! КЪСНО!

 

***

 Мъчно ми е

понеделник, 27 Октомври 2003

Как да не ми е мъчно!? Всеки път при избори храня надежди че нещата все някак ще потръгнат. Не би! Дори не мога да се зарадвам на провала на мадридския малоумник!

Народът е в упойка. Вещи спецове и бездарни "демократични" лидери са приспали свестните хора. Колко гласуваха? 40% от имащите право на глас?! 60% нямат вяра! Не вярват никому! В какво ли вярват? Дали вярват в себе си?

Пробуждането е бавно и мъчително и първите му признаци ще са видни само след време. Търпение! Търпение и работа, защото нищо няма да ни падне от небето. Всеки от нас по-будните да си измисли смислена "занимавка", да се напъне, да я сподели пък да видим.

Ето повече информация за предварителните резултати от Централна избирателна комисия

За щастие, има процеси, които текат глобално в света и в Европа. Очевидно, за България е взето решение – и то не от България в крайна сметка - тя да присъства и в НАТО, и в Европейския съюз, за да не бъде една територия на несигурност, а по-скоро обратното... Натискът отвън ще доведе до известна подмяна на българския политически елит. Тези хора, които са в момента, вече са твърде силно понесени от собствената си инерция. И подмяната им - поне частично - ще бъде кръвопускане, някаква нова свежа кръв ще влезе – хора, които ще бъдат технократи. Те няма да са с по-висок морал – защото отново ще са извадка от ниския морал на българското общество – но ще бъдат по-необременени и по-съвестно ще спазват дисциплиниращите инструкции отвън, тъй като, мисля, че и Западът ще става все по-нетърпелив към България. Защото тази политическа класа – грубо казано, се оля. Българите имат безкрайно търпение, но Западът няма да има много търпение да ни чака. Както Ферхойген дойде тук и каза: “Не, не, не. Нямате никакво време. Септември. Не ми обяснявайте, че нямате технологическо време.”
И то изведнъж се намери.
Затова възпроизвеждането в тези избори на статуквото в един още по-уродлив вид ще втвърди позицията на нашите външни партньори. Те ще станат още по-нетърпеливи и ...

цялата статия...>>