Здравейте българи

Здравейте българи!

Добре дошли в сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

срещу течението

мила родино

ДНЕВНИК

Сряда 13 Август

Откакто всички колеги се побъркаха на мен се пада честта да ги обслужвам като милосърдна сестра ;) Шегата на страна, фазата на всеобща лудост преминава в тихо умопомрачение и истеричен смях. В минутите на почивка се играят глупави игрички от типа на Pac Man.

Още само един работен ден и потеглям за България. Единственото ми притеснене от събота нататък ще бъде ... за оцеляването на цветята ми в Милано ;)

Българският Великден

ГЛАС

Като мълния

Васил СТАНИЛОВ, 7 Август, в. Про&Анти

На небосклона на българската история от хилядолетия едно буквено съчетание проблясва като мълния: СЪЕДИНЕНИЕ. И въпреки че българите го написаха с кръв през 1885, 1903, 1912, 1913 и 1916 година, съединението не се е превърнало в част от националния ни характер. Все още то е само дума, дума без покритие. Все още примерът на бащите ни и на техните бащи през 1903 година е само спомен и повод за честване. Тогава македонци и тракийци се надигнаха срещу поробителя. Тяхната организация се наричаше ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Илинденското и Преображенското въстание са дело на българите извън границите на младата ни държава. Те доказаха, че не са забравили заръката на апостол Левски: свободата не се дава даром, за нея трябва да се борим задружно, рамо до рамо.
Заветът на илинденци и преображенци, написан с кръв, не бива да остане само като надпис на паметните плочи. Онези, които търсят политически облаги от каузата на Тракия и Македония, трябва да бъдат прогонени от храма на Майка България. Позорно е потомците на бежанците от българските земи, останали извън днешните ни граници, да бъдат заложници на политически гешефтари от времето на комунистическата диктатура. Обединението на тези изстрадали българи е необходимо както по исторически причини, така и в името на демокрацията, която мъчително се ражда у нас. Тези хора са по-чувствителни към националните ни проблеми, защото са ги изстрадали. Те отлично съзнават, че решаването им вече не може да стане със сила. Знаят, че демокрацията е като свободата и за нея трябва всеки да воюва според силите си, според способностите си, но дружно.
Вече стана напълно ясно, че заинтересуваните демокрацията да линее и изнемогва са внедрили своите хора навсякъде, където има основа за обединение на демократично настроени люде - сред репресираните, земеделците, македонските организации, сред тракийците... Само и само тяхното съединение да остане мираж още дълги години. Разделени, ние още дълги години ще бъдем владени от мрачните сили на комунизма.
Онези, които днес са недоволни от състоянието на обществените и държавните дела у нас, трябва да се запитат с какво са допринесли за ускоряване на промяната, от какво са се лишили, дали ли са нещо, за да помогнат за съединението на честно мислещите български патриоти в името на демокрацията. И когато всеки се вгледа в себе си и си отговори положително, тогава ще има правото да изисква от другите.
СЪЕДИНЕНИЕТО на хората с демократично съзнание и българско сърце трябва да стане като хляба и виното на трапезата ни. Тогава България ще пребъде.

ЛИЧНОСТ

Позволявам си да изкопирам цялото това интервю от в-к "Капитал" защото мисля че става въпрос за изключително важни неща.
Без да правя агитация за Дилов, не мога да не се радвам на прямотата и на активността му.

Отвратените от политиката трябва да направят нещо срещу отвратителните в политиката

Любен Дилов-син, кандидат за кмет на София, в-к „Капитал“

Какво ви предизвика да се върнете в политиката и особено в битката за София, след като имате зад себе си няколко несполучливи опита и доста разочарования?
- Мисля, че опитът не може да бъде сполучлив или несполучлив. Опитът си е опит. Както казал селянинът на връщане от панаира в Елин Пелин, където го били и ограбили - „от друга страна, човек сe учи“. Аз специално никога не съм се очаровал от политиката, че да бъда разочарован. Извън шегата мисля, че отново се повтаря ситуацията, в която отвратените от политиката би трябвало да направят нещо срещу отвратителните в политиката. Поне да направим опит, за да можем да гледаме децата си в очите.
Защо избрахте точно коалиция с демократите и земеделците, за които „Гергьовден“ ще е като нов локомотив, който да ги изтегли от гробището за износени политически играчи?
- Съюзът „Гергьовден“, Демократическа партия и БЗНС- „Народен съюз“ има реален шанс да зареди обществения живот с нова енергия, която му е силно нужна във време на ентропия. Освен над 100-годишна история тези две партии през последните 12 години неизменно присъстват в българския политически и парламентарен живот, имаха успешни министри, успяха да влязат и сами в парламента, имат реална поддръжка и най-важното - те олицетворяват желанията и интересите на съвсем ясни в икономическо и идейно отношение сериозни социални групи от българското общество. Ако и при другите политически формации имаше толкова ясно социално представителство, безспорно политиката в България щеше да е едно много по-подредено и добро място.
Защо сега обявихте намеренията си? Изчакахте СДС да се издънят и използвахте възможността...
- Процесът на издънване при СДС никога не е бил окончателен. В този смисъл няма как да бъде изчакано той да завърши

цялото ...>>

АНАЛИЗ

Идея за реформа на финансирането на политическите партии

Нещо във въздуха

Хората се оттеглят от политическия живот, последствията могат да бъдат опустошителни

Политологът Иван Кръстев, юли 2003, в-к „Капитал“

Покрай промените в правителството отново се заговори за криза в управлението, а изваждането на кандидата на СДС от кметската надпревара събуди темата за криза в доверието към политическите партии. В крайна сметка, кои са индикаторите за криза?

- Политическите партии в България през последните години все повече приличат на тежко болен човек, който се страхува да погледне диагнозата си. Изследване на НЦИОМ от тази година показа, че вярата в съществуването на НЛО е по-висока, отколкото доверието в политическите партии. Изследване на „Витоша рисърч“ установи, че според мнозинството от респондентите корупцията в политическите партии е по-голяма от корупцията в митниците. Всички социологически проучвания регистрират изключително ниска готовност за гласуване. Членските маси на политическите партии показват ясна тенденция на свиване. Участието на граждани в политически събрания и срещи с депутати е катастрофално ниско. Доверието в изборните институции (с изключение на президента) е много по-ниско, отколкото доверието в институции, за които хората не са гласували - армия, църква, дори полицията. Социологическите данни показват, че хората все по-трудно определят своето място по оста ляво - дясно. Програмите на партиите изглеждат все по-неразличими за все по-отчуждения гражданин-избирател. В очите на този масов гражданин-избирател партиите правят почти едно и също, когато са във властта и говорят почти едно и също, когато са вън от нея. В очите на този гражданин-избирател делението вече не е ляво - дясно, комунизъм - антикомунизъм, за и против царя, делението е ние - те, където ние е абстракцията народ, а те са политиците, икономическите елити и въобще властта. И прозрението от последните 13 години е, че както и да гласуваме ние, все управляват те.

В такива случаи обикновено се казва, че ниското гласуване е и пример за нормализиране на живота и практика в развитите демократични страни, така ли е наистина?

- Всеки опит да се представи ниската готовност за гласуване като „политическа нормализация“ е опасен и погрешен. Хората се оттеглят от политическия живот, но не защото мислят, че политиката не ги засяга, а защото мислят, че не могат да повлияят на политиката. В това отношение България наистина е част от една глобална тенденция, но у нас последствията могат да бъдат опустошителни.

цялото ...>>

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Ден след като Президента Буш обявява за приключен скандала с лъжите за иракските оръжия за масово унищожение, аз приключвам превода на тази знаменита статия. От нея ще разберете, че Буш за пореден път бърка.

Полуфабрикат "Демократичен империализъм"

Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш

Арундхати Рой, 19.05.2003 в ZNet, Outlook, Индия и Internazionale, Италия

На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: “Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите”. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ги желаем ние.

В Съединените Щати поддръжката на общественото мнение за войната срещу Ирак се базира на куп лъжи и измами, координирани от правителството и сръчно раздухвани от корпоративните медии. Освен измислените връзки на Ирак с Ал Кайда е на лице и инсцениране на тревога от иракските оръжия за масово унищожение. Джордж Буш (малкия) дори стигна до положението да заяви че би било “самоубийствено” за САЩ да не нападнат Ирак.

цялото ...>>

СТАТИСТИКА

Благоденствието и тъгата

28 Юни 2003

Всеки човек се опитва да спасява самочувствието си, изнамирайки факти и теории в пoтвърждение на идеи си. За доказателството на тази простичка истина, днес попадам на публикации по темата за ... тъгата в най-популярното в Италия "Списание за телесна и душевна медицина" Рица псикосоматика.

Чета къде с мъка на сърце , къде с явно задоволство някои данни относно Тъгата. Облакът който затъмнява слънцето, който, ако не е временен, става токсичен и не позволява на мозъка да осветява и тонизира организма - до тук нищо сензациозно. Сигналът е ясен: породена е от сбъркания начин на живот.

Ето, в тази последната фраза и в последващата статистика аз намирам потвърждение на наблюденията си, че в това "благоденстващо" общество ведрите хора са на изчезване, че усмивката е рядкост и че има нещо тотално сбъркано, което унищожава човешката ти същност, превръщайки те в машина с еди каква си производителност и консуматор с еди каква си покупателна способност.

Преди време, когато споделях това тъжно откритие говорейки и за ситуацията в България, мои познати ме питаха заядливо "а къде ги виждаш ти усмихнатите хора по София? Я иди на спирката на двойката да видиш какви са ведри. Повози се на трамвай, после ще си говорим". "Хората са озверели" - казват. Аз пък продължавам да твърдя че хората в България са по-...хора. И понеже обичам да се заяждам ти казвам че "озверяването" би могло и да се изтълкува и като връщане към СЪЩНОСТТА човешка. Като връщане към инстинктите и към чувствата (преди да е станало въпрос за доброто чувство) и истинските потребности, които загиват тук задушавани от фалшиви амбиции и несъществуващи нужди.

Ето италианската статистика, българската я е дочакаме я не ;-) ... >>>