Здравейте Българи

Спасението по единично, като гражданска позиция, не бива да се бърка със здравословния егоизъм, който е свързан повече с душевното и телесно здраве, задължителни условия за доброто самочувствие. Най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си и близките си, е да се постарае бъде здрав и уравновесен. Считам безкрайния алтруизъм за ненужен, дори вреден. И храня силно недоверие към призиви и примери за саможертва ала Павлик Морозов. Колкото по-скоро всички проумеем истината, че преследването на личния интерес, когато е продиктувано от номална човешка потребност, е най-нормалното нещо на света, толкова по-скоро ще се отървем от илюзии, неоснователни надежди и безумни очаквания от наши и чужди "герои" (виж негово �величество�).

Та ... в търсенето на собствената си отговорност попадам на аргументи в подкрепа на, иначе, нерационалното си усещане, че България и българите сме различни и че сме в завидна позиция спрямо останалия свят (доколкото го познавам, естествено). Не бързай да ми се смееш, обявявайки ме за голям наивник. Чувал ли си понятието екологичен отпечатък? А за жизнен цикъл (или крива) на демокрацията? Ето, мисля че едно класиране по тези нетрадиционни критерии, заедно с окончателното развенчаване на мита за връзката на имането с щастието, добавят съществен рационален елемент към странния ми оптимизъм.

СЛЕДВА

Горната камара на италианския парламент гласува новия медиен закон, с който разрешава още по-голяма концентрация в сектора. Все повече средства за масова информация ще бъдат контролирани от все по-малко финансови групи и личности. Никому не изглежда случайнно, че доминирания от партията на Берлискони парламент концентрира такава мощ в ръцете на лидера си.

Държавната и частната телевизии и сега са управлявани от тесен кръг хора. Надеждата на разсъждаващите италианци е, че Президентът на Републиката Чампи ще върне закона за преразглеждане в парламента, иначе ... Бог да ни е на помощ.

Яростен съм от факта, че профуках цели три часа от драгоценното си време в зяпането на безобразен филм: "Имало едно време в Мексико". Отново класическия номер - красиви актьори впрегнати в идиотски сюижет. "Сюижет?" - възкликва нещастен мой колега - "За какво говориш, изобщо?". "Аз също не го разбрах много, но поне се нагледах на Антонио Бандерас и Джони Деп" - казва малко по-малко нещастна колежка.

Ако трябва да съм изчерпателен има го и Мики Рурк, остарял и наддал здравата, и една шеметна красавица. Това е. Всичко друго е невероятна "мексиканска" боза от ретроспекция, наркотрафиканти, безсърдечни военни, малоумен президент, двама-трима странни щатски агенти и добрите уж музиканти (мариачи), а, всъщност, изкусни стрелци-патриоти. Има и една корида манипулирана с ... дистанционно управление и народен бунт срещу лошите.

Изобщо, ... двучасово недоразумение повод за тъжен извод: мислят ни за идиоти всичките!

Воден от суетата си, ти предлам едно мое интервю появило се в столичен всекидневник през месец Юни. Нищо ново, нищо сензациозно. Просто редовните мои мисли, този път споделени по повод годишната среща "Българският Великден" в София.

Бъдете искрени, когато сравнявате България с останалия свят

Тук, в България, хората още обичат и мразят силно. Българите се чудим как да вържем двата края, но не сме загубили човешкия си облик. В северна Италия, колкото и странно да звучи, няма такива емоции. Емоцията е нещо непознато в тамошния свят, всичко е праволинейно. Трудно се привиква с това.

Моето послание към сънародниците гледащи �навън�: идете, вижте, но бъдете искрени, когато правите сравнение между България и другия свят, защото много хора не са искрени в оценката си. Аз ги обвинявам в самозаблуда.

Държа все още тук този превод защото статията е невероятно актуална. Всеки ден се появяват нови и нови доказателства за безобразията на американската администрация по отношение подготовката и провеждането на пропагандната война срещу противниците на войната за Ирак, в това число много американци.

Полуфабрикат "Демократичен империализъм"

Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш

На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: �Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите�. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ...