Добре дошли в 

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

мила родино

 

 

 

 

ДНЕВНИК

Понеделник, 01 Дек.

Нов месец, нов късмет! Лош ;) Установявам че самолетните билети до София, и обратно, струват двойно отколкото очаквах. 


всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II


Кратки

* Медиите под контрол? 

* Благодарност

* Колко сме зле 


интервю

* Април 2003

 

 

 

 

 

 


BGVelikden

Българският Великден 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

Храна и надежда за прохождащата едва сега истиска българска интелигенция, за тези които се чувстват обидени мамени и погнусени от политици-бизнесмени без морал и от тяхната престъпната пропагандна машина

 

 

 

КИНО

Яростен съм от факта, че профуках цели три часа от драгоценното си време в зяпането на безобразен филм: "Имало едно време в Мексико". Отново класическия номер - красиви актьори впрегнати в идиотски сюижет. "Сюижет?" - възкликва нещастен мой колега - "За какво говориш, изобщо?". "Аз също не го разбрах много, но поне се нагледах на Антонио Бандерас и Джони Деп" - казва малко по-малко нещастна колежка.

Ако трябва да съм изчерпателен има го и Мики Рурк, остарял и наддал здравата, и една шеметна красавица. Това е. Всичко друго е невероятна "мексиканска" боза от ретроспекция, наркотрафиканти, безсърдечни военни, малоумен президент, двама-трима странни щатски агенти и добрите - уж музиканти (мариачи), а, всъщност, изкусни стрелци-патриоти. Има и една корида манипулирана с ... дистанционно управление и народен бунт срещу лошите.

Изобщо, ... двучасово недоразумение повод за тъжен извод: мислят ни за идиоти всичките!  


ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Откъс от забележителната статия “Корените на демокрацията”* на Нобеловия лауреат Амартая Сен. Там се говори за същността на демокрацията и за неоснователните претенции за "авторско право" от страна на запада. Дано тези думи да са повод за размисъл у всеки неин носталгичен критик. 

Демокрацията е повече от изборен сблъсък

 

Много от критиките към демократизацията на едно общество съдържат грешки, дължащи се на неразбирането, че проявите на демокрацията отиват отвъд изборната урна. На практика, вотът е само един, макар и много важен, начин за ефикасно организиране на публичната дискусия, при условие че е комбиниран със сериозни гаранции за свобода на словото. 

Силата и тежестта на изборите зависят изключително много от възможността за отворени дискусии. Самоцелните избори могат да бъдат болезнено неадекватни, както са демонстрирали многократно невероятните изборни победи на тирани при тоталитарни режими, от Съветския Съюз на Сталин до Ирак на Саддам Хюсеин. Expand/Collapse Item

Проблемът в тези случаи не е само в натиска върху електората в момента на гласуването, но и в цензурата на всяка публична дискусия по неудържаните обещания, в подтискането на опозицията и в нарушаването на основни граждански права и политически свободи. 

Необходимостта да имаме едно по-широко виждане за демокрацията е обсъждана много, не само от съвременната политическа философия, но и в две нови дисциплини като теория на социалния избор и теория на обществения избор. Един процес за взимане на решение, базиран върху дискусия, може да черпи информация за състоянието на обществото и на човешките ценности, които пък без съмнение се влияят от обществения дебат. От дефиницията за демокрация, като управление посредством дискусия следва, че обмислянето на решението може да моделира и личностните ценности.

Ето защо поражда недоумение факта, че вниманието дори в световната политическа литературата, е почти изцяло концентрирано върху гласуването и изборите. В по-широката перспектива за упражняване на общата воля, трябва да се отреди централно място на правото на свободна дискусия и на размяната на мнения посредством обществен дебат. Не само при избори и не само чрез избори! Необходимо е да се гарантира различие в доктрините и мненията, което е в основата на обществената култура на модерните демокрации.

 

*публикувана също и в The New Republic

 


ИНТЕРВЮ

Понеделник, 17 Ноември 2003

Воден от суетата си, ти предлам едно мое интервю появило се в столичен всекидневник през месец Юни. Нищо ново, нищо сензациозно. Просто редовните мои мисли, този път споделени по повод годишната среща "Българският Великден" в София.

 

Българинът още обича и мрази силно

Бъдете искрени, когато сравнявате България с останалия свят

Тук, в България, хората още обичат и мразят силно. Българите се чудим как да вържем двата края, но не сме загубили човешкия си облик. В северна Италия, колкото и странно да звучи, няма такива емоции. Емоцията е нещо непознато в тамошния свят, всичко е праволинейно. Трудно се привиква с това.

Моето послание към сънародниците гледащи “навън”:  идете, вижте, но бъдете искрени, когато правите сравнение между България и другия свят, защото много хора не са искрени в оценката си. Аз ги обвинявам в самозаблуда.

цялото интервю...>> 


  НАМЕРЕНИЯ

Вместо програма

Почти без да искам у мен се ражда желание да ти разказвам. 

Желая да ти разказвам за това колко щастието (не) зависи от "благоденствието", с превода на една статия от Finantial Times (!) и да ти преразкажа, покрай кметските избори, едно интервю с бивш кмет на Богота (Колумбия) от което е видно, че проблемите с градския трафик далеч няма да се разрешат с по-широки улици и нови паркинги.

Много ми се иска също да напиша една рецензия на книгата “Ти можеш да промениш светана Ервин Ласло и да преведа увода й от Михаил Горбачов. Желая да напиша една пространна реплика към всички “бунтари”, крещящи по Интернет, за безпредметността и за вредата от революционните им подкани.  Expand/Collapse Item

Това да бъде и критика към разрушителната им наивност че нещо  може да се оправи от днес за утре. В дневния ми ред е, значи, темата за нетърпението с разсъждения върху инициативата “Български Великден”, като повод за надежди, очаквания и безумни претенции - израз на забележителна неадекватност и липса на реализъм.

Ще ми се да си “говорим” за безпочвените клишетата за ляво и дясно политическо пространство, задръстващи обществената дискусия винаги около избори, любими на политици и коментатори заради удобното опростяване на политическите пристрастия. Това да е разговор който засяга и темата за анархизма, който припознава в държавното устройство единствено инструмент за държане в подчинение. Да се отвори приказка за демократичните институции, за четвъртата власт, за журналистическата етика и за журналистите лакеи.

На сърце ми е разсъждението за преднамереното подтискане и унищожаването на критичното мислене, започващо от най-ранна възраст с тази учебна система и с постоянното (реално) намаляване на разходите за основно и средно образование. Иска ми се да предложа и развия хипотезата за създаване на Образователна Институция “разкачена” от политическата система. И за задължението на цялото общество да отглежда мислещи (със собствената си глава!) същества, а не просто служители, работници, селяни и интелектуалци. Следователно да говоря за ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, в което сме съучастници всички(!), толериране и поощряване на неграмотност.

Имам да споделям, също, колко е важно да се мисли глобално, за да знаем къде се намираме и накъде вървим, но да се консумира локално, за да запазим малките местни икономически субекти, далечни на вездесъщата ефективност, но единствени в състояние да произвеждат блага без да създават социално напрежение.

Иска ми се да отправя, най-накрая, едно послание-молба, поне към хората които като мен си задават някой друг въпрос вповече за живота, за света, за свободата и за собствената роля в цялата тази лудница: Старайте се, моля ви се, да създавате мислещо поколение. Не послушно! МИСЛЕЩО поколение! Създавайте, колкото е по силите ви, стимули на децата си, така че те сами да търсят и намират Истината. Така или иначе ние не сме я намерили, за да им я сервираме готова за консумация. Подсказвайте им, че най-важното е достойното ведро съществуване и че за него задължително се “воюва”. Обяснявайте им колко е важна професията на съдията, журналиста и учителя, в противовес на бизнесмена-политик, за да имат едно на ум накъде да хванат като пораснат. Едно време всички желаехме да станем ... космонавти. Защо ли?!! ...?!?

 


ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Държа все още тук този превод защото статията е невероятно актуална. Всеки ден се появяват нови и нови доказателства за безобразията на американската администрация по отношение подготовката и провеждането на пропагандната война срещу противниците на войната за Ирак, в това число много американци.

  Полуфабрикат "Демократичен империализъм"

Рецептата е лесна: загряваш до завиране, добавяш петрол, после бомбардираш

Арундхати Рой, 19.05.2003 в ZNet, Outlook, Индия и Internazionale, Италия

На 3-ти юли 1988г. Американският крайцер Винсинъс (Vincennes), разположен в Персийския залив сваля по погрешка ирански пътнически самолет убивайки 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш Първи, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, завява с финес: “Няма да искам извинение от името на Съединените Щати. Не ме интересува какви са фактите”. Не ме интересува какви са фактите - перфектно мото за новата американска империя. Може би с една малка вариация: фактите може да са такива каквито ...

цялото ...>>

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Фокус

Сега

Черно море

Всеки ден

 

Анализи и коментари от: 

Econ.bg

Investor.bg

Коментари

други линкс

 

Институции и специални издания:

Парламент на Република България

Аг.за Българите в чужбина

 
Инициативи на българите в северна Италия:

 


посетител N°

Последно актуализиране 01.12.2003 19.01 ч

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it