Пробуждане

Петъшното събиране-разговор на български студенти в Милано не беше особено интересно. Единственото изключение беше новината за казакстанците, туркмените и чувашите, които се гордеели за родствената си връзка с България!?!

Събота и Неделя оправях новия си дом. За цветята съм се грижел винаги редовно, но не бях забивал един пирон ... не помня от кога.

всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II

Кратки

* Медиите под контрол?

интервю и писма

* Интервю от Април 2003

* Война на невежеството

Преведени автори

* Ноам Чомски

Българският Великден

НОВОСТ ТУК

Подобрих стила на линковете/препрадките тук: тексът, обикновено в синьо, ще сатава подчертан само при приближаването на мишката. Сложих и малко ред в "АРХИВ"-а. От днес е на твое разположение новата му графика - една хронология , която да улеснява и достъпа до стари публикацции.

За пореден път се убеждавам, че формата е много важно нещо и че, всъщност, е основна час от предлаганата информация. Лош формат - лоша информация! Добър формат - добра предпоставка за качествената информация! Не че в училище (университета) не ми го бяха казвали, но да го преоткрия в практиката е съвсем друго нещо: и аз самия, например, намирам интересна информацията колко често съм публикувал тук през февруари и октомври 2003 и колко рядко през февруари, април и август тази година. Интересно ми е и да се върна за момент към старата графика и тогавашните теми.

По повод сполучливата форма: надявам се скоро да имам още едно доказателство за достоинствата й. Имам идея да събера накуп разхвърляната тук-таме информация за българските медии. Да я допълня, ако ми е възможно, и да ти я предоставя, за да видим заедно кой кой е, всъщност, в родната информационната ... мъгла.

Ако си журналист, особено в българска медия, сега е момента да се свържеш с мен защото имам нужда от помощ и от ... акъл.

БЪЛГАРСКИЯТ РОД

Не знам колко е случен фактът, че в разстояние на два дни попадам на цели два коментара за родствените връзки на далечни азиатски народи с българите. Не знам! Може и да е случайност, а може и да не е. Предпочитам да е второто.

Признавам, че когато четях Христо Маджаров, ми беше трудно да се разкача веднага от ученото в училище и да повярвам в "новите свидетелства" за величието на българите в древността. "И все пак..." - казвах си - "тази теория е толкова хубава! ... Не вреди никому, а ми създава такъв душевен комфорт, че ...! Приемам я, вярвам й и си карам ведро напред!"

Изборът да си българин

Българската култура е култура на оцеляването

Марин БОЖКОВ понеделник, 27 Септември 2004г., в. СЕДЕМ

От дълги години, щом двама българи се срещнат на улицата, започват да обсъждат колко не вървят българските работи и да правят най-мрачни прогнози за бъдещето. След това искрено се радват, когато тези прогнози се сбъднат, защото това е доказателство за техните способности и за вярата им в липсата на бъдеще. Изобщо, мнозина от нас, като че ли смятат българските си корени за универсално оправдание, обясняващо защо не им върви.

В същото време хиляди хора от близки и далечни страни полагат големи усилия да докажат българския си произход и да бъдат признати за българи. Сред тях има:

- граждани на Република Македония (православни);

- граждани на Сърбия и Черна гора (православни);

- българи от Банат (католици);

- българи и гагаузи от Молдова и Украйна (православни);

- жители на Чувашия, Татарстан, Кабардино-Балкария, Казахстан (повечето мюсюлмани).

За интелектуалците от няколко народа в Руската федерация и ОНД първостепенна задача е да докажат българския произход на своите народи. Дори президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев при посещението си в българския парламент подчерта, че идва при сънародници, чиято близост търси и с която се гордее (апропо � Казахстан е десетки пъти по-голяма държава от България, с многобройно население и огромен потенциал).

Защо? Всички тези хора нямат нищо общо помежду си, а България не е в състояние да им предложи кой знае каква сигурност и материално благополучие. ...

цялото >>>

ПОЗИЦИЯ

Да не се залъгваме. Престъпниците ще продължават да ни унижават докато мнозинството от нас понасят пасивно гаврата. Вярването, че "от мен нищо не зависи" е пагубно и е равносилно на съучастие със собствените си душмани. Казвам го засрамен, защото сам се чувствам съучастник (платих откуп за откраднатия си автомобил), но решен твърдо да направя нещо. Какво точно ... не знам.

Като начало подписвам подписката подхваната от великденци (повече от 1300 подписа до този момент!), като те моля да направиш същото (!), и ще ти разкажа историята си. Докато си в очакване ти предлагам прочита на един хубав коментар по темата на социолога Иван Кръстев

Необходим е обществен натиск за промени в правосъдната ни система

Без реакция от страна на българската общественост реформа няма да има

Иван Кръстев

четвъртък, 26 Август 2004г., БНТ чрез Mediapool

Без реакция на българската общественост, само с административен натиск от Европейския съюз, е невъзможно да се постигне съдебна реформа у нас, смята политологът Иван Кръстев. В четвъртък той участва дискусия на тема "Свобода, сигурност, справедливост" в Балчик, свързана с проблемите на България по глава "Правосъдие и вътрешен ред", констатирани в докладите на евроескперти.

Има ли я всъщност съдебната реформа?

Ако се опитваме да определим съдебната реформа като промените, които са направени в законите, свързани със съдебната система, то българската съдебна система сигурно изглежда свръхреформирана. Мисля, че в България се пада достатъчно много промяна на отделен съдия или прокурор за последните 15 години. Ако съдебната реформа се мисли като създаване на правосъдна система, която поражда доверие у хората, преодолява този дефицит на справедливост, на който сме свидетели в момента, то съдебната реформа не е завършила. Нещо повече, според мен тя не е стигнала до средата си.

ЦЯЛОТО в Mediapool ...>>>

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Трябваше ми доста време, за да намеря четиво достойно да замени знаметитата реч на Арундхати Рой в тази рубрика. Месеци! Ето го тук, както обикновено "на порции" (не за друго, а защото превода върви много бавно!). На твоето внимание речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

За ценностите и печалбата

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Вацлав Хавел, януари 2003 в Outlook, Индия

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално � едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето от които товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

цялото ...>>

Новините от:

БТА

Дневник