Добре дошли в 

ПРОБУЖДАНЕ

сайта на Павел Лазаров!

НОВИНИТЕ ОТ

МОЛИТВА

БИБЛИОТЕКА

ПРЕДПОЧИТАНИ

АРХИВ

КОЙ СЪМ АЗ

-

 

 

 

 

ДНЕВНИК

Сряда, 30 Юни 2004

Глътка въздух след ужасен зор продължил две седмици. Да ме извинят шефове и колеги, но имам да оправям сайта си, да напиша някое друго писмо, да формулирам ... собствената си теория за здравословно хранене ;). И без друго затишието ще трае само ден два.

Утре се нанасям в новата къща! Струва ми цяло състояние!


всички МОИ

* За България, Италия, вярата и благоденствието

* Емигрантско Верую I

* Емигрантско Верую II


   Кратки

* Медиите под контрол? 

* Благодарност

* Колко сме зле 

* Вместо програма

* В търсене на ...


   интервю и писма

* Интервю от Април 2003

* Война срещу невежеството

 

 


Преведени автори

* Арундхати Рой

* Амартая Сен

* Вацлав Хавел

* Ноам Чомски

 

 


BGVelikden

Българският Великден 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

Храна и надежда за прохождащата едва сега истиска българска интелигенция, за тези които се чувстват обидени мамени и погнусени от политици-бизнесмени без морал и от тяхната престъпната пропагандна машина

 

 

 

  

   ПИСМО С КОМЕНТАР

 

"Оптимистка съм, но знам и да броя и смятам"

 

 

Здравейте, драги Павел,

Плача горчиво и ръцете ми треперят. Колко сте прав! Благодаря ви най-сърдечно за написаното тук. Дано да имате добрината да прочетете това писмо, дори при трудното му разчитане (оригиналът бе с латински букви, бел П.Л.).

Държа да ви кажа, че отдавна не бях срещала толкова вълнуващи думи за България и българите във и извън България.

Извън България съм само от 4 години и вече мисля само как да се завърна в родината. Намерих най-после идея която да "държи пътя", както казват французите, но ще ми трябват поне 5 години да събера минимума парични средства за това и още......! Но съм твърдо решена и ще го направя защото не искам и не мога да се превърна в едно намусено западноевропейско чучело. Дано Бог ми дава сила да се преборя и поправя грешката си отпреди 4 години.

Едно е ясно, трябват пари и уважение. Да, уважение към бай Иван* от варненския квартал. Много е страдал народът ни и е нормално да е объркан и да не знае нито за какво, нито за кого да гласува, нито пък къде да се дене по света. Аз, ако е рекъл Господ, ще се прибера един ден и ще опитам да вложа парите изкарани тук в едно дребно и скромно предприятие. Да наема на работа 2-3 души и да ги уважавам. Да им плащам коректно, да имат здравна и социална осигуровка, да работят само до определеният от работното им време час, няма да им искам "допълнителни услуги" след работно време. Накратко: няма да ги експлоатирам. Да видим тогава няма ли да знаят от къде изгрява слънцето. Expand/Collapse Item

 

Оптимистка съм и мечтателка, но знам и да броя и смятам. Знам също, че милият ми брат, които в момента тича на три работи, за да успее да си плати квартирата и храната, минава за глупак понеже единственото нещо, което знае да прави, е да работи съвестно. На него не мога да му обясня, че тука е по-лошо отколкото в България. А Вие не можете да обясните на родителите ни как да го "вразумят" така, че да престане да мисли как да замине от България. 

Ако имате идея, обаче, как да обясните на шефовете му да му плащат каквото заслужава, вместо да се чудят как да тупат брашнения чувал ..., ето тук ще ударите силно. И ако можете също да обясните на прекупвачите на мляко, дето го купуват на безценица от майка ми и го продават прескъпо на гърците или на когото и да е там ..., ето тук пак ще ударите силно. Това е мисля важно: едните българи да престанат да крадат и убиват другите българи, та да я родим накрая тая "средна класа" и тя да има  "покупателна способност" да ходи да произвежда "вътрешен продукт". Да си го купува сама с цел да съживи "българския пазар".

Ако звуча малко цинична  моля да ме извините, но толкова ми е акъла. Дори да не съм разбрала как точно средната класа вади България от тунела, мисля, че вие ме разбирате. 

Ще съм ви много благодарна ако си направите труда да напишете нещичко по въпроса, понеже сте много по-наясно от мен и понеже се изразявате много по-добре от мен. Политиците кучета ги яли, обяснете, моля ви, на по-едрите българи да не наказват по-слабото си другарче по родина, защото утре и неговите деца може да пострадат.

Благодаря ви предварително,

с Уважение 

                                 П.  

#

И друг един и-мейл, след молбата ми за търпеливо изчакване на по-обстоения ми коментар

#

Честно казано, не вярвах, че ще ми отговорите. Писмото ви ме зарадва много и подсили още повече уважението ми към Вас (това не е “четкане” на самочувствието ви!). 

Междувременно прочетох почти всичко публикувано във вашия сайт поне по 3 пъти, опитвайки се да намеря някой кусур или да достигна до конкретна идея за разрешаване на проблемите. Не знам защо реших, че аз ще успея, за разлика от 7 милиона българи. ... суета, както казвате Вие. Намерих само няколко правописни грешки, но това е нормално, както ги намира, все по-често(!), и моята майка в писмата ми до нея .

Напълно разбирам, че сте много зает. Аз самата, с моята скромна професия, трудно намирам време, та си представям какво ви е на Вас. Ще чакам с нетърпение отговорът ви и вземете времето, което ви е нужно, защото ви повярвах. Защото запалихте онзи огън, които почти беше загаснал у мен, защото думите ви са една голяма отговорност и защото 22000 лястовици тази година и следващата, и по-следващата могат да полетят в обратна посока и да направят  пролет. Щом аз ви повярвах значи и други ще го сторят. Вярвам най-искрено и отчаяно в това.

 

Сърдечни поздрави

                                   П.

 

07 Юни 2004                      

ОТГОВОРЪТ ...>>>

*Повече за Бай Иван от варненския квартал в "Кой съм аз"

    ГЛАС

Завръщането на лидера

С безмилостна критика към управляващите и към лигавата им "опозиция"

вторник, 08 Юни 2004г.

Костов може да се харесва, може и да не се харесва. Сега нямам никакво намерение да те убеждавам или да налагам мнението си, но държа да подчертая, че и този път трябваше да се появи той, за да каже на висок глас това, което е видно за всеки що годе нормален нашенец. На нашенеца, обаче, не му стиска да го каже, мислейки че от него нищо не зависи. Защо тогава, по-дяволите, го дразни толкова много, че има хора решени да се борят? На хилавия нашенец му е крив всеки, който поема някаква инициатива. Еле пък политическа! Ако не беше Костов, някой друг щеше да си изнамери, за да бълва помия по негов адерес, па като му размине пак да потъва в униние и самосъжаление.

Ето публикацията в Mediapool която отразява мнението че БСП и послушниците й са виновни за несигурността на гражданите.

 

ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС

Трябваше ми доста време, за да намеря четиво достойно да замени знаметитата реч на Арундхати Рой в тази рубрика. Месеци! Ето го тук, както обикновено "на порции" (не за друго, а защото превода върви много бавно!). На твоето внимание речта на бившия чешки президент при получаването на наградата Ганди за мир 2003г. На 5-ти януари 2004.

 

  За ценностите и печалбата

Все по-сложни технологии позволяват на хората да говорят или пишат един на друг каквото и да е по всяко време. Но дали това им помага да се опознават по-добре? Дали им помага да се разбират по-добре или да се харесват повече? Според мен, не.

Вацлав Хавел, януари 2003 в  Outlook, Индия

Получи се така, че аз и съпругата ми решихме да предприемем нещо специално – едно пътешествие из Европа с кола. Идеята ни се формира благодарение на хубавите спомени от последното ни такова пътуване преди 35 години. За мен, обаче, беше шокиращо колко много са се променили нещата от тогава. Движехме се предимно по магистрали и виждахме съвсем малко поля, градини, гори, градове или села. Вярно е, че в днешно време магистралите вече не разрушават селищата и това, само по себе си, е положително, но какво да кажем за природата? Можем само да се надяваме, че флората и фауната ще оцелеят въпреки нарастващото безмилостно нашествие на магистралите в нейните територии.

Ужасяващ бе факта, че тези магистрали бяха пълни с хиляди и хиляди автомобили, повечето от които товарни, които превишаваха позволената скорост и нарушаваха забраните за изпреварване, дори в критични участъци като мостове и тунели, без каквото и да е предупреждение. Освен това, звучи абсурдно, но ми се струваше, че транспортират едни и същи продукти в противоположни посоки. Така един датчанин щеше да може да намаже филията си с италианско масло, докато италианеца мажеше своята с датско. Две масла - един и същи продукт, които пътуваше хиляди километри, следвайки единствено логиката и законите на пазарната икономика! Такива действия, наред с многото други подобни, са отговорни за абсолютно ненужното замърсяване на въздуха с вредни газове и за неразумното разхищение на оставащите, и без това, оскъдни петролни запаси.

Друга една картина от това пътешествие остава трайно в съзнанието ми. Бяхме изоставили магистралата, за да влезнем в голям южноевропейски град, където, естествено, се объркахме безнадеждно. Така се оказа, че се движим в странна пристанищна зона с хиляди докове, огромни хангари, складове и мизерни жилищни сгради. Никаква жива душа! Тогава видяхме самотен пешеходец, крачещ по тротоара. Мобилният му телефон беше здраво стиснат между рамото и ухото му, което му предаваше вид на недъгав. Този човек за мен е символа на човешката самота в ерата, в която личния контакт, директния разговор и гледането на събеседника в очите са заместени с все по-сложни технологии, които в крайна сметка, вместо да приближават хората са отговорни за още по-голямото им раздалечаване.

цялото ...>>

 

 

 

Новините от:

БТА

Дневник

News.bg

Сега

Черно море

Всеки ден

 

Анализи и коментари от: 

Econ.bg

Investor.bg

Коментари

други линкс

 

Институции и специални издания:

Парламент на Република България

Аг.за Българите в чужбина

 
Инициативи на българите в северна Италия:

 


посетител N°

Последно актуализиране 30.06.2004 15.31 ч

за сигнали, коментари и идеи пишете ми на
pavel_lazarov@yahoo.it